„Посланиците“ е картина от 1533 г. на Ханс Холбайн Млади.

Картината е известна също като „Жан дьо Динтевил и Жорж дьо Селве“ – това са имeната на двамата мъже, изобразени на нея. Създадена е в периода на Тюдорите, в същата година, когато е родена Елизабет I. Изследователката Франи Мойл предполага, че майката на Елизабет, Ан Болейн, тогава кралица на Англия, е поръчала картината като подарък за Жан дьо Динтевил, посланикът, изобразен вляво.Moyle, Franny, The King's Painter: The Life and Times of Hans Holbein, New York: Abrams Press, 2021, pp. 221–222.

Освен че е двоен портрет, картината съдържа натюрморт от прецизно изобразени обекти, чието значение е причина за много дебати. Картината включва един от най-известните примери за анаморфоза в живописта. „Посланиците“ е част от колекцията на Националната галерия в Лондон от закупуването ѝ през 1890 г.

Описание Въпреки че Холбайн е роден в Германия и прекарва голяма част от времето си в Англия, в „Посланиците“ личи влиянието на ранната холандска живопис. Той използва масла, които са били разработени за панелни картини век преди това в ранната нидерландска живопис, и точно както Ян ван Ейк и Майстора от Флемал използват обширни изображения, за да свържат своите теми с религиозни концепции, Холбайн използва символични обекти около фигурите, за да внуши най-вече светски идеи и интереси.

Сред уликите за интересите на изобразените лица са селекция от научни уреди, включително два глобуса (един земен и един небесен), квадрант, торкетум и многостенен слънчев часовник, както и различни текстилни изделия, включително подова мозайка, базирана на дизайн от Уестминстърското абатство (настилката Космати, преди високия олтар), и килима на горния рафт, пример за ориенталски килими в ренесансовата живопис. Фигурата вляво е в светско облекло, а фигурата вдясно е облечена в свещенически одежди. Те ограждат масата, която показва отворени книги и символи на религиозно познание, включително символична връзка с Богородица. Близо до горния ляв ъгъл се вижда разпятие, частично покрито от завесата.

Някои учени предполагат, че картината съдържа нюанси на религиозни борби. Конфликтите между светската и религиозната власт са представени от Жан дьо Динтевил, земевладелец, и Жорж дьо Селве, епископ на Лавор. Общоприетият символ на раздора, лютня със скъсана струна, е включен до книга с химни в превод на Мартин Лутер, което предполага раздор между учени и духовенство.Mamiya, 675 За други изследователи, ако скъсаната струна на лютнята предполага прекъсване на религиозната хармония, то лутеранският псалмник, отворен на предните страници и възпроизвеждащ песен за Десетте Божи заповеди („Закон“) и песен за Светия Дух („Благодат“), може да означава взаимна „хармония“.Bertoglio, 569

Земният глобус на долния рафт повтаря част от картографска въображаема карта, създадена вероятно през 1530 г. и с неизвестен произход. Картата е наричана Глобусът на посланиците поради известното му изображение в картината.

Творбата е описана като „един от най-впечатляващите портрети в ренесансовото изкуство“.Welton, J. in Farthing, S., ed. (2011)

Анаморфен череп

Най-забележителният и известен от символите на Холбайн в творбата е изкривеният череп, който е поставен в долния център на композицията. Черепът, изобразен в анаморфна перспектива, друго изобретение на Ранния Ренесанс, е предназначен да бъде визуален пъзел, тъй като зрителят трябва да се доближи до картината и да я гледа отвисоко от дясната страна или от долу от лявата страна, за да види формата като точно изображение на човешки череп. Въпреки че черепът очевидно е замислен като vanitas или memento mori, не е ясно защо Холбайн му е дал такава важност в тази картина. Просто обяснение е, че Memento mori е девиза на дьо Динтевил, докато друга възможност е картината да представлява три нива: небесата, олицетворени от астролабията и други обекти на горния рафт, живият свят, представен от книги и музикален инструмент на долния рафт, и смъртта, олицетворена от черепа.

Има също хипотеза, че картината е била предназначена да виси до врата или дори на стълбище, така че хората, които влизат в стаята или се качват по стълбите и минават покрай картината отляво, ще видят първо черепа. Друга хипотеза е, че Холбайн просто е искал да демонстрира техниката си, за да си осигури бъдещи комисионни. Въпреки това художниците често включват черепи като напомняне за смъртността. Холбайн може да е въвел изображенията на черепите (единият като сива наклонена черта, а другият като медальон на шапката на Жан дьо Динтевил) и на разпятието в горния ляв ъгъл, за да насърчи размисъла за предстоящата смърт и възкресението.Mamiya, 675

Идентичност на субектите Преди публикуването на „Посланиците на Холбайн: Картината и мъжете“ на Мери Херви през 1900 г., самоличността на двете фигури в картината дълго време е обект на интензивен дебат. През 1890 г. Сидни Колвин е първият, който предлага, че фигурата отляво е Жан дьо Динтевил, сеньор на Полиси (1504 – 1555), френски посланик в двора на Хенри VIII през по-голямата част от 1533 г. Малко след това почистването на снимката разкрива, че неговото владение Полиси е едно от четирите френски места, отбелязани на земното кълбо.Rowlands, 139–41. Херви идентифицира мъжа отдясно като Жорж дьо Селве (1508/09 – 1541), епископ на Лавор, след като проследява историята на картината до ръкопис от седемнадесети век. Според историка на изкуството Джон Роуландс, Дьо Селве не носи епископски одежди, защото е бил ръкоположен едва през 1534 г.Rowlands, 140. Известно е от две писма на Жан дьо Динтевил до брат му Франсоа дьо Динтевил, епископ на Оксер, че той е посетил Лондон през пролетта на 1533 г. На 23 май Жан дьо Динтевил пише: „Господин дьо Лавор ми оказа честта да дойде да ме види, което не беше малко удоволствие за мен. Няма нужда гран метр да чува за това“. Въпросният гран метр е Ан дьо Монморанси, маршал на Франция, препратка, която кара някои анализатори да заключат, че мисията на Дьо Селве е била тайна, но няма други доказателства, които да потвърдят тази теория.Foister, Roy, and Wyld, 16. На 4 юни посланикът отново пише на брат си, казвайки: „Господин дьо Лавор дойде да ме види, но отново си отиде“.Foister, 14.

Източници

Цитирана литература

Hart, Vaughan (1999). ‘Hans Holbein’s “The Ambassadors” (1533): A Computer View of Renaissance Perspective Illusion’, Computers and the History of Art, Harwood Academic Publishers, vol.8 no.2, pp. 1–13.

Външни препратки

Google Art Project HQ scan of the painting The National Gallery article on the painting ArtSleuth : The Ambassadors, Rendezvous with Death

Категория:Картини от 1533 година Категория:Картини на Ханс Холбейн Млади Категория:Колекции на Националната галерия (Лондон)