Ирина Комнина или Ирина Дукина (ок 1110 – след. 1151/52), известна като севастократорица Ирина, е византийска аристократка от средата на XII век, съпруга на севастократор Андроник Комнин и снаха на император Мануил I Комнин. Амбициозна, независима и образована жена с разнообразни литературни вкусове и предпочитания, севастократорица Ирина става патрон на изтъкнат кръг от литератори, в който влизат имена като Йоан Цеца, Теодор Продром, Константин Манасий, Манганий Продром и Яков, монах Кокинобафос, които творят под нейно поръчителство и чиито съхранени писма, посвещения и наслови свидвтелстват за тясната връзка на творчеството им с авторитета на севастократорицата. След преждевременната смърт на съпруга ѝ през 1142 г. между севастократорица Ирина и император Мануил I назрява лична вражда, поради която севастократорицата била репресирана неколкократно, а огромното ѝ богатство е конфискувано. Предполага се, че е починала след 1151/1152 г.

Живот Въз основа на данните за възрастта и броя на децата ѝ към момента на смъртта на севастократор Андроник през август/септември 1142 г., се прави предположение, че Ирина е била родена вероятно към 1110/1111 г. и около 1124/1125 г. се омъжила за Андроник Комнин (роден през 1108/1109 г.)

Произход Изворите пазят упорито мълчание за нейния произход и самоличността на родителите ѝ: от целия корпус извори, съставляващ около сто стихотворения, писма и други творби, посветени или адресирани до севастикраторица Ирина, само един предлага няколко клишета относно благородния ѝ произход от семейство на храбри воини от рода на Еней – анонимна похвала (енкомион) за Ирина в Cod. Marc. Gr. 524. Съществува предположение, че севастократорицата е една от няколкото чужденки, приели името Ирина, след като били задомени във византийското императорско семейство по времето на император Йоан II Комнин. Една хипотеза, опираща се на съобщението от анонимната похвала в Cod. Marc. Gr. 524, че родът ѝ водел началото си от този на Енеидите, т.е. троянците, приписва на Ирина нормански произход, водещ началото си от Южна Италия, от Антиохия или от първите нормани, установили се в Константинопол в началото на века. Някои изследователи отхвърлят възможността тя да произхожда от някое установено отдавна в Константинопол норманско семейство, тъй като писмата на Яков монах до Ирина, както и поръчаната от нея „Еротимата“ на Теодор Продром – елементарна по съдържание граматика, дават основание да се предположи, че гръцкият не е бил неин роден език и че тя вероятно е била чужденка, която известно време е трябвало да бъде възпитавана в духа на гръко-византийската култура. В тази връзка бракът ѝ с Андроник Комнин, отнасян според изчисленията на Константинос Варзос към 1124/1125 г. , се поставя в контекста на усилията на византийските императори от второто и третото десетилетие на XII век да установят династични връзки с норманите.

Освен това норманският произход на Ирина според авторите на тази хипотеза – Майкъл и Елизабет Джефрис, – е бил вероятната причина и за деградацията на отношенията ѝ с император Мануил I през 40-те години – период, който е белязан от твърдата антинорманска линия в политиката на Мануил I. Вероятно византийско-норманските отношения по това време са причина темата за произхоида на Ирина да бъде упорито отбягвана в писанията, които ѝ били посветени. Освен това за първи път Ирина е поставена под домашен арест около 1143 г., когато е разкрит заговорът на Йоан Рогерий Даласин – друг член на императорското семейство с норманска кръв, към който вероятно са били и съпричастни други нормани в двора. В допълнение, двамата автори прозират и политическа мотивировка в острата реакция на Ирина по отношение на брака на дъщеря ѝ Теодора с австрийския херцог Хайнрих II Бабенберг, описана в едно стихотворение на Манганий Продром от около 1150/51 (в Cod. Marc. Gr. XI 22, fol. 56-57v, Nr. 47). Полубрат на германския император, Хайнрих II се жени за Теодора Комнима малко след края на Втория кръстоносен поход (през лятото на 1148 г. или началото на 1149 г.), като бракът бил уреден от Мануил I и имал за цел да цементира съюза между двете империи, насочен главно срещу амбициозния нормански крал Роже II Сицилиански. Стига се до ситуацията чрез омъжването на императорската племенница, в чиито вени тече норманска кръв, да се затвърждава антинорманският съюз между Византийската и Германската империя, скрепен преди това с брака на Мануил I и Берта фон Зулцбах. Севастокрсторица Ирина вероятно е изразявала в тесен кръг остри критики срещу връзката между Бабенберг и дъщеря ѝ, разочарована, че детето ѝ е използвано като политическа пешка в консолидирането на вече съществуващия антинормански съюз между ромеи и германци, което е вдъхновило Манганий Подром да опише яростта ѝ в стихотворение.

Враждата с императора става причина Ирина да е поставена под домашен арест във Великия дворец, а впоследвие да е изпртена на заточение в манастир на Принцовите острови. През 1144 г. ѝ било позволено да се завърне в столицата, но през 1147 г., когато норманският крал Рожер II нападнал ромейските владения в Гърция, възползвайки се от затрудненията на империята по времето на Втория кръстоносен поход, Ирина е обвинена в заговор срещу императора и след известно време на изгнание в Сердика, е затворена в манастира „Пантократор“.

Покровител на книжнината и изкуството Ирина била известна като любителка на просветата и покровителка на книжнината, която оказвала подкрепа на неколцина от най-изтъкнатите писатели от своето време. По нейна поръчка е била написана стихотворната летопис на Константин Манасий. В един от преписите на гръцкия текст на летописта му се чете дълъг надслов: „Преглед на историята в стихове, започващ от сътворението на света и достигащ до царуването на господаря Никифора Вотаниата, (съставен от) господина философа Константина Манаси и изречен пред севастократорица Ирина, снаха на императора господаря Мануила, заедно с неговия роден брат господина Андроника“. От тези думи би следвало да се заключи, че поетът е прочел, вероятно лично, своето произведение пред покровителката си и нейния съпруг. Изложението на летописта започва с кратко посвещение, в което се обясняват причините за написването на произведението и се отдава благодарност към Ирина. Вероятно през 1145 г., малко след завършването на произведението си, Манасий съставя и една кратка поема – посвещение до севастократорица Ирина, с която Манасий предлага хрониката си, окачествена като плод на труда му, на Ирина и възхвалява нея и съпруга ѝ. Във Виенския препис на Манасиевата хроника (MS. Vienna, ÖNB, Phil. Gr. 149, f. 10) епиграмата дори е съпроводена с изображение на поета, предлагащ произведението си на севастократорицата, като между двете централни фигури на компоцията са поместени и последните стихове от една астрономическа поема – друго произведение, което Манасий посветил на севастократорица Ирина и което представлява поема за астрологията и зодиакалните знаци. Тя е запазена в шест ръкописа, като само два от тях – Codex 151 (XIV век) от манастира „Панагия Камариотиса“ в Халки, който днес се съхранява в библиотеката на Вселенската патриаршия, и Codex Vind. phil. gr. 149 (XIV век) приписват авторството на Манасий, а в останалите за неин автор е посочен Теодор Продром. Поемата съдържа 593 петнадесетосрични стиха. Първите 15 уводни стиха от поемата и финалните 29 стиха са посветени на севастократорицата, а между стиховете за седемте планети и тези за съзвездията и зодиакалните знаци са вмъкнати още три стиха за Ирина (358 – 360).

Йоан Цеца съставя за севастократорица Ирина Комнина своята Теогония – каталог с родословия на олимпийските богове и герои, написан в петнадесетосричен ямб (т.нар. политически стих), – и няколко други съчинения. В едно от писмата си до Ирина Йоан Цеца роптае срещу нейните секретари, които не му позволяват достъп до нея. Второ негово писмо свидетелства за особения интерес, който севастократорицата имала към Омировата поезия: Цеца споменава, че Ирина получила от негов недоброжелател книгата му с Тълкувания (вероятно неговите „Алегории на „Илиада“), без тя да успее да разпознае истинския автор на произведението. В някои от писмата си до севастократорицата Яков монах, неин духовен наставник, се опитва да я отвърне от Омир и от други произведения на елинистичната култура, които според него покварявали човешката душа. Анонимният поет от Cod. Marc. Gr. 524 пък съобщава, че севастократорица Ирина се интересувала от граматиката, познавала произведенията на Омир, Хермоген и Демостен и предпочитала Платон пред Аристотел.

На севстократорица Ирина Теодор Продром посвещава своята Еротимата - една елементарна граматика, – и слова за различни моменти от нейния живота и този на семейството ѝ – слово за раждането на сина сина ѝ Алексий и слово за смъртта на съпруга ѝ, написано от нейно име. В друго свое стихотворение Продром отправя молба към Ирина да му помогне в неговата болест, като му отпусне малка сума пари.

Някои от поемите на Манганий Продром (Псевдо-Продром) – поет, който в продължение на повече от десетилетие е бил на служба в дома на севастократорицата, също са били произнесени за първи път в семейния параклис в дома ѝ. Около 1148/49 г. Манганий Продром съставя епиталамий за сватбата на дъщеря ѝ Теодора и Хайнрих II Бабенберг (Cod. Marc. Gr. XI 22, fol. 34r-v), а през 1150/51 г. и още две стихотворения с критичен характер към същия брак (Cod. Marc. Gr. XI 22, fol. 66v-67r, Nr. 55 и Cod. Marc. Gr. XI 22, fol. 56-57v, Nr. 47), които вероятно са били произнесени в тесен кръг пред севастократорица Ирина. Част от антуража на севастократорицата, Манганий Продром последвал Ирина, когато тя била принудена да напусне столицата, заподозряна в заговор. От нейно име той съчинява стихотворение до императора, в което Ирина се обръща към Мануил I като равна и смело го обвинява в несправедливо отношение.