Луфа () е род тропически и субтропични лози от семейство Тиквови (Cucurbitaceae).

В ежедневната нетехническа употреба луфа обикновено се отнася до плодовете на видовете Luffa aegyptiaca и Luffa acutangula. Култивира се и се консумира като зеленчук, но трябва да се бере в млада фаза на развитие, за да бъде годна за консумация. Зеленчукът е популярен в Индия, Китай, Непал, Бутан, Бангладеш и Виетнам. Когато плодът е напълно узрял, той е много влакнест. Напълно развитият плод е източникът на гъбата за почистване луфа, която се използва в бани и кухни.

Етимология Името luffa е заимствано от европейски ботаници през XVII век от египетското арабско име (lūf)."A commentary on Loureiro's "Flora Cochinchinensis" ", by E.D. Merrill, year 1935, in Transactions of American Philosophical Society volume 24 part 2, pp 377-378. Luffa @ ATILF and "Suite de l'Etablissement de Quelques Nouveaux Genres de Plantes", by J.P. de Tournefort (1706) in Mémoires de l'Academe Royale des Sciences année 1706.

Употреба

Фибри

Плодовата част на L. aegyptiaca може да бъде оставена да узрее и да се използва като гъба за баня или кухня, след като бъде обработена, за да се отстрани всичко освен мрежата от ксилемни влакна. Ако луфата се остави да узрее напълно и след това се изсуши върху лозата, месестата част изчезва, оставяйки само влакнестата част и семената, които могат лесно да се изтръскат. Луфата се използва като скраб за тяло под душа.

В Парагвай от луфа, комбинирана с други растителни вещества и рециклирана пластмаса, се правят панели, които могат да се използват за създаване на мебели и строителство на къщи.Recyclable Homes; 2008 Rolex Awards for Enterprise.

Храна Видовете от род луфа са много популярен хранителен продукт. Има различни начини за приготвянето им, включително в супи или пържени.

В северноиндийските щати, говорещи хинди, луфата се нарича торай (), и се вари като зеленчук. В източните щати се нарича също ненуа, а в Централна/Западна Индия, особено в Мадхя Прадеш, се нарича гилки (). В Гуджарат луфата е известна като турия или туря (તુરીયા), както и гисори или гисора на езика Kutchi. Там е много популярен зеленчук, който обикновено се приготвя с обилен доматен сос и гарниран със зелени люти чушки и пресен кориандър.

В Непал и индийските щати, говорещи непалски език, се нарича гираула (घिरौंला). Там обикновено се приготвя с домати и картофи и се сервира с ориз.

В Бангладеш и индийския щат Западен Бенгал е известна като дудул () и е популярен зеленчук. Яде се пържен или варен със скариди, риба или месо.

Във виетнамската кухня кратуната е често срещана съставка в супи и пържени ястия.

В Япония се нарича хечима () и се отглежда в цялата страна през лятото. Обикновено се използва като зелен зеленчук в традиционни ястия на островите Рюкю. В други региони се отглежда и за цели, различни от храна – като гъба или за нанасяне на сапун, шампоан и лосион.

Източници

Външни препратки Многоезична таксономична информация от университета в Мелбърн

Категория:Тиквови