Флоренция (Florentia) е римски град в долината на река Арно, откъдето произлиза днешният италиански град Флоренция. Традицията сочи, че е построен от легионите на Гай Юлий Цезар през 59 г. пр. н. е ., но преобладаващата хипотеза датира основаването му към периода на Август (между 30 и 15 г. пр. н. е.).De Marinis, G. Becattini M., Firenze ritrovata, in "Archeologia viva", XIII, n.s. 48, nov.-dic.1994, pp. 42-57 F.Castagnoli, La centuriazione di Florentia, in «Universo», XXVIII, 1948.
Произход на името Легендата приписва произхода на името Florentia на Флорий (войник, убит на мястото) или на цветята (на итал. fiori), или на Флора, тъй като е основан по времето на Флоралия. Но в действителност всичко е много по-просто: Флоренция е благопожелателно име: „да процъфтяваш“, „град на просперитета“. По същия начин Potentia, Piacentia, Valentia, Pollentia в други региони на империята. Дори древното име на Гранада например е Florentia Illiberitana. Този произход на думата Florentia е потвърден от Академия дела Круска. Търсени са и етруски корени на термина. Семерано предполага, че Флоренция произлиза, с типична паретимологична реинтерпретация, от хипотетичен birent или birenz със значението на „земя между водите, блатиста“ (по отношение на реките Муньоне и Африко), свързана с акадския birent.G. Semerano: Le origini della cultura europea Хипотезата му няма историческа стойност: думата birentz не е засвидетелствана на етруски и етруското име на предримското селище не е известно.
В действителност Флоренция претърпява същия лексикален преход към съвременния италиански език като този на flos-floris във fiore („цвете“), превръщайки се първо във Fiorenza (Фиоренца) на средновековен италиански, засвидетелстван напр. в „Божествена комедия“, а след това във Firenze (Флоренция). На чужди езици обаче е останала дикция, по-вярна на латинския оригинал (например Florence на френски и английски, Florenz на немски, Florenția на румънски, Флоренция на български).
Първи поселища
Следи от погребения от Каменно-медната епоха са идентифицирани в района на историческия център на Флоренция между пл. „Синьория“ и пл. „Република“ .
По време на Желязната епоха флорентинската област е засегната от вилановски поселища, което се демонстрира от погребения от 8 век пр. н. е., открити между 1892 и 1906 г. в историческия център, към ул. „де Векиети“ и под днешния бивш Гамбринус, на Площада на Републиката .
Районът, в който ще бъде построена Флоренция, има забележително развитие през етруската епоха, както е документирано например от Гробницата на Монтаньола в Сесто Фиорентино. Районът на първото селище вероятно е бил този, в който е било по-лесно да се премине през река Арно поради по-късото разстояние между двата бряга. Освен това позицията на вододела между сливането на притоците на Арно, Муньоне и Африко дава на района малко по-висока надморска височина от останалата част от равнината, вероятно блатиста.Районът също е засегнат от непрекъснатост на заселването в следващите времена, като се има предвид, че осигурява възможността за свързване на вътрешна Етрурия с град Фиезоле. Вероятно етруските от Фиезоле са направили пресичането на реката стабилно с дървен пешеходен мост или ферибот, в точката, където Арно се стеснява (района на Понте Векио), може би също за да контролират военно такава стратегическа точка, че наред с други неща се намира между горното течение на Арно, Арецо Валдарно и долното течение, което води към Пиза и морето. От находките, открити на дъното на Арно (каменни плочи), може да се заключи за размера и вида на пътеката: тя всъщност е била направена от дърво, монтирано върху каменни купчини.Museo dei Ragazzi, Florentia Интересът на етруските към пътната система в долината на Арно се демонстрира и от селището Гонфиенти в Прато.
След римската експанзия в Етрурия и Паданската низина, заселването на брода вероятно се разраства, също и защото Виа Касия за известен период пресича Арно точно във Флорентинската област, може би точно в района на днешния Понте Векио.
Някои разкопки идентифицират римски градски сгради и стенен кръг отстрани на стените от 1333 г., разрушени по време на клането от 19 век, за да направят място за Околовръстните алеи (Viali di Circonvallazione).
От днешната Пиаца Донатело, насочвайки се на изток към потока Африко, вероятно е възникнала градска агломерация, може би етруско-римска, която е била разширението към Арно на римския Фиезоле в защита на етруския мост, който е пресичал Арно на височината на днешното флорентинско подселище Ровецано, вече споменато от средновековни историци като Джовани Вилани.
Тази агломерация може би е била аванпост, построен по време на гражданската война между Гай Марий и Луций Корнелий Сула, спечелена от партията на последния, който след това се насочва към завладяването на колонията Фиезоле, подкрепяща партията на Марий.
Упадъкът на Фиезоле след 80 г. пр.н.е. вероятно дава нов тласък на заселването в долината. След катастрофалното приключение на Катилина, което завършва трагично през 62 г. пр. н. е. в Пистория ( Пистоя), което отново вижда етруските общини да се съюзяват срещу Рим, етруско-римският град придобива все по-голяма стратегическа стойност предвид географското си положение между реката и хълма. През същата година Цезар нарежда изграждането на каструм, за да контролира град Фиезоле поради голямото количество привърженици на Катилина.
Основаване на колонията
Датата на основаване на колонията Флоренция е несигурна и с течение на времето тя е приписвана по различен начин, освен митологични препраткиОсобено удивителна е тази, докладвана от Рафаело Гуалтиероти в неговото „Описание на кралския апарат, направен в благородния град Флоренция за пристигането и сватбата на най-светлата мадам Кристина Лотарингска, съпруга на най-светлия дон Фердинандо де Медичи, трети велик херцог на Тоскана“, отпечатана във Флоренция през 1589 г. и в която той пише: ...основаването на първия град Флоренция, за което е имало много съмнения и различни мнения в различни времена: защото някои са искали той вече да е е основан и изпълнен с жители, от най-древния Херкулес, известен като Либийски..., преминаващ през Тоскана, основал градове там и пресушил вредните води, и по-специално отворил курса за застоялите води на река Арно, прекъсвайки Гонфолина: и на град Флоренция постави началото...“, на СилаСред първите от Франческо Гуичардини, който в трактата си Cose Fiorentine (1441) разглежда проблема за произхода на Флоренция, макар и по доста противоречив начин, като пише: „...Със сигурност твърдя, че не от онези римляни, които Сила или други бяха изпратили във Фиезоле, но че една колония бе изпратена точно на мястото, където сега е Флоренция, бяха изпратени по-скоро от Сила, отколкото от други...“, Гай Юлий Цезар или Октавиан. Историците са единодушни в датирането на основаването на римската колония Флоренция през 59 г. пр.н.е. Liber Coloniarum приписва желанието за създаване на ново градско оформление в този участък от долината на Арно, където пресича реката при Понте Векио, на Lex Iulia agris limitandis metiundis, желан от Гай Юлий Цезар.
Действителното оформление на града и центуризацията (мрежово планиране)Центуризацията (centuriatio или castramentatio) е системата, с която римляните организират земеделската територия, въз основа на схемата, която вече са възприели в каструмите и при основаването на нови градове. Характеризира се с правилното оформление, според ортогонална мрежа, на пътища, канали и земеделски парцели, предназначени за даване на нови заселници (често пенсионирани легионери). на територията му датират от Втория триумвиратF.Castagnoli, op. cit., 1948., за да се настанят ветераните чрез разпределяне на земя. Както обикновено при основаването на нови селища градът и околностите му са определени по точен план, включващ градоустройството и земеделската територия. За града е следвано идеалното правило за ориентация според кардиналните оси, докато околната територия е подредена, като се вземе предвид хидравличната конформация, като осите се въртят колкото е удобно. От въздушни снимки дори и днес може да се различи кардо максимус, ориентиран север-юг (от уил. Рим“ до река Арно), и декуманус максимус, ориентиран изток-запад (настоящият маршрут на ул. „Строци“ и ул. „Дел Корсо“), които се пресичат на височината на сегашната Пиаца дела Република – домът на градския форум и на Капитолийския хълм, заобиколен от основните обществени сгради и храмове. Всъщност през вековете на империята градът е обогатен с всички тези сгради и инфраструктура, които характеризират римските градове: акведукт (от Монте Морело), две бани, театър и амфитеатър, построени извън стените, както е обичайно .
Римски сгради
Според Франческо Гуичардини римляните, които са построили Флоренция, са:
На бог Марс, според военната традиция, е бил посветен главният храм на града, идентифициран с баптистерия на Св. Йоан Кръстител, като промяната на светеца-покровител е подчертана и от Данте в „Ад“:
Лоренцо Гиберти в своята Хроника от 15 век възкликва:
Градивус (онзи който отива) е един от атрибутите на бога Марс, но самият автор посочва стария християнизиран езически храм във Флорентинския баптистерий:
Междувременно градът се разширява във всички посоки: на север в религиозната зона на храма на Марс и след това древната църква на Санта Репарата, на юг до реката и също отвъд Арно, където се заселва колония от сирийски търговци, в която се заселват първите ядра от християни на града. Но повече от всичко останало градът се простира на изток, както се вижда от основите на граждански сгради и останките от бани от императорския период, открити по време на разкопките на пл. „Синьория“, но преди всичко в спускането, което води до пл. „Сан Фиренце“ . На този естествен склон римляните построяват градския театър (1 век сл. н.е.), който излиза изпод Палацо Векио и Палацо Гонди. Там, където дълго време е било седалището на Съда (днешен Комплекс „Сан Фиренце“), вероятно е била сцената, а към пл. „Синьория“ – седалките за публиката. Недалеч, извън стените, са открити следи от храм на Изида (2 век сл. н. е.), разкопан между октомври и декември 2008 г. Основите на стените, с отбранителни кули, са открити под ул. „дел Проконсуло“ и според най-новите разкопки датират от периода между 30 и 15 г. пр. н. е . Те са били средно 2 m дебели и са обграждали площ от приблизително 20 хектара. Други римски останки са открити под близкия дворец на Гилдията на съдиите и нотариусите .
Една от малкото структури, които всъщност все още могат да бъдат разпознати в римската тухла, е тази на амфитеатъра, който се е намирал извън цезаровия каструм, в сегашния средновековен квартал „Санта Кроче“ (където се намира едноименната базилика). Първият, който прави задълбочено проучване на тази структура, е ученият Доменико Мария Мани, който през 1746 г. публикува книгата Notizie istoriche intorno al Parlagio ovvero anfiteatro di Firenze. Заобиколен от път, който по подходящ начин се е наричал ул. „Торта“ от Средновековието, амфитеатърът на Флоренция е със средни размери (около 20 000 места, в сравнение с 87 000 на Колизеума), което вероятно отразява малобройността на местното население, но е напълно разпознаваем в носещите си конструкции, макар че тук, както и в други случаи (например амфитеатъра на Лука), наслагването на средновековни къщи е затворило древните арки (fornices) и е използвало всички пространства на малкия амфитеатър.
През 19 век някои имена на улиците около Площада на Републиката са избрани въз основа на римски находки под земята: ул. на Термите (via delle Terme), ул. на Капитолия (via del Campidoglio), ул. „Капачо“ (via di Capaccio), т.е. на Caput Aquae – на устието на акведукта, което в Nuova Cronica на Джовани Вилани е дадено на Макрин, генерал на Цезар.
Околностите на Флоренция