Лудвиг Вацулик (на чешки Ludvík Vaculík) е чешки писател, публицист, дисидент, автор на манифеста „Две хиляди думи“ и основател на самиздат изданието „Петлице“ (Petlice). Изявен моравски патриот. В своето творчество ползва и родния си, влашки диалект. Автор на манифеста “Две хиляди думи”. Предполага се, че той е един от авторите на „Харта 77“. Един от най-близките съратници на Вацлав Хавел, последният президент на Чехословакия и първия на Чехия.

Биография Лудвиг Вацулик е роден на 23 юли 1926 г. в Броумов (днес част от Броумов-Билнице) – Моравия. Син на дърводелец. През 1943 г. завършва двугодишен курс за работа в компанията за производство на обувки Бата в Злин. Там работи до 1946 г. Едновременностова учи в двегодишно професионално училище за производство на обувки (1941 – 1943) и бизнес училище за външна търговия (1944 – 1946). От 1946 г. учи политическа и социална журналистика в Пражкия университет. Завършва през 1950 г. В края на обучението си и след дипломирането си е възпитател в училището за чиракуване на Асоциираните памучни фабрики в Бенешов над Плоучни (1948 – 1950) и чешките заводи за тежко машиностроене в Прага (1950 – 1951). След две години редовна военна служба той е назначен като редактор в отдела за политическа литература на издателство Rudé právo (1953 – 1957) и в селскостопанския седмичник Beseda venkovské family (1957 – 1958). През 1958 г. се премества в Чехословашкото радио и води младежка предаване, където създава цикли от репортажни програми и програми разискващи проблемите на подрастващото поколение като: Mikrofon mnojách и Včera mi bi pancaj. През септември 1965 г. той приема позиция в редакцията на Literární noviny (по-късно Literární listy, Listy), където се посвещава на обществено-политическата журналистика и има значителен принос в конструирани на критичния му характер.Библиогрофски данни от интернет публикация за Лудвиг Вацулик Тогава това е най-изявеното периодично издание на реформаторската интелигенция. Става и главен редактор на изданието. Там остава до закриването му през 1969 г. Днес се приема, че истинското му навлизане в литературата става с публикуване на неконформисткия роман „Секирата“, където е описна съдбата на бащата му.

В историята той ще остане като признат автор на поредица от фейлетони, написани в добрите чешки традиции.

На IV конгрес на Чехословашкия съюз на писателите, състоял се през юни 1967 г., той заявява, че „за двадесет години няма решен нито един от екзистенциалните човешки въпрос“ (за времето си много смело изказване) и добавя, че „съвестните хора в Чехословакия не намират защита в законите на страната и подкрепа от управляващите“. Последствията не закъсняват. Още на следващия ден той е изключен от партията и трябва да предаде партийната си книжка. Възползвайки се от последвалата политическа либерализация той създава основният текст на манифеста „Две хиляди думи“, който е публикуван във вестник Литературни листи (Literární listy). Публикацията на манифеста предизвиква остра реакция по върховете на власттаЦитат от електронното издание: Vratislav Maňák. Б„Pravda zbývá, když se ostatní prošustruje.“ Před půlstoletím zadunělo Dva tisíce slov , но го прави изключително популярен в Чехословакия. Той е и сред първите, подписали „Харта 77“. Поради това той е подложен на масиран натиск от страна на Държавна сигурност.

Дори след промените през 1989 г. Вацулик остава критичен и открито се противопоставя на новата политическа конюнктура. Той остава верен на анализа си наситен с интелектуална острота, почтеност на точна преценката на ситуацията, което представя с изключителна дарба и езиково богатство.

Политическите му възгледи обаче са монархически.Според цитат от електронното издание пред представители на студентски организации неприкрито е изказвал монархическите си идеи Radio Praha През 1999 г. подписва монархическата декларация „На прага на новото хилядолетие“, чийто автор е писателят Петър Плацак.Цитат от електронното издание Nepraktická výzva Лудвиг Вацулик се приема и като наследник на Франц Кафка. Темите засегнати в творбите му ката: Чешкият мечтател (Český snář) и Пуйчетата (Morčata) клонят към екзистенциализма.KAUTMAN, F.: Franz Kafka v dílech nové české prózy

Лудвиг Воцулик се занимава и с фотографията. Някои от книгите му са илюстрирани именно с негови фотографии.

През 1949 г. се жени за Мари Вацуликова, известна като Мадла. От този брак имат трима сина: най-големият Мартин живее дълго време във Франция, средният — Ондржей Вацулик е журналист — публицист, а най-младият е Ян.Ondřej Vaculík Той има още една дъщеря Цецилие и син Йосеф с неговата дългогодишна партньорка Ленка Прохазкова.

Лудвиг Вацулик умира на 6 юни 2015 г. в Добржиховце. Погребалната церемония се провежда в църквата Св. Вацлав в родния му Броумов на 13 юни 2015 г. Заупокойната литургия се провежда на следващия ден – 14 юни 2015 г. в църквата Св. Салвадор в Прага.Известие за погребението на Лудвиг Вацулик

Признание През 1996 г. е награден с орден Т. Г. Масарик III степен. През 2008 г. е удостоен с Държавната награда за литература „цялостно литературно и публицистично творчество и за прозата „Час по пиано“.

Литературно творчество Na farmě mládeže, 1958 – новела Rušný dům, 1963 – роман Vidět svět novýma očima, 1965 Sekyra, 1966 – роман, използва и елементи от влашкият диалект Две хиляди думи, 1968 – манифест за човешките права в Чехословакия Morčata, 1970 – роман първоначално публикуван като самиздат, а през v 1977 v Торонто, Канада Český snář, 1980 — роман издаден през 1983 v Торонто, Канада, a през 1990 и в Брно) – там са описани действителни случки и личности, неофициални представители на паралелната култура през 70-те год. на 20 в. Hlasy nad rukopisem Vaculíkova Českého snáře, 1991 – сборник със статии Sólo pro psací stroj, 1984 v Kolíně nad Rýnem – избрани фейлетони от периода 1976–1979 Jaro je tady: фейлетони от периода 1981–1987 — 1988 Srpnový rok, 1989 – избрани фейлетони Nové vlastenecké písně Karla Havlíčka Borovského, 1990 Stará dáma se baví, 1991 – избрани фейлетони Jak se dělá chlapec, 1993 – с мотиви за изневери и ревност Poco rubato, 1994 Milí spolužáci, 1995 – роман Nad jezerem škaredě hrát, 1996 – избрано от творчество му от периода 1990–1995 Nepaměti, 1998 – избрано от 1969–1972 Cesta na Praděd, 2001 Loučení k panně, 2002 – продължение на книгата Jak se dělá chlapec Poslední slovo, 2002 – избрани фейлетони публикувани в Lidové noviny през 1989–2001 Vážený pane Mikule. Dopisy 1967/1988, 2003 Polepšené pěsničky, 2006 Hodiny klavíru, 2007 Tisíce slov. Zpráva o svatbě, 2008 Dřevěná mysl, 2008 Petr má medvěda, nebo co, 2008 Koza na trati, 2011 Říp nevybuchl, 2012 Korespondence Janouch/Vaculík, 2012 Další tisíce (Jonáš a obluda), 2015

За него Pavel Kosatík. Čeští demokraté : 50 nejvýznamnějších osobností veřejného života. (Mladá fronta) Praha 2010. ISBN: 978-80-204-2307-8 HORÁKOVÁ, Daňa. O Pavlovi. Torst 2020. s. 239-252. ISBN: 9788072155927.

Източници

Категория:Чешки писатели Категория:Чешки журналисти Категория:Чехословашки дисиденти Категория:Подписали Харта 77