„Гордост и предразсъдъци“ () е филм от 2005 г., който представлява дебют на анлийския режисьор Джо Райт. Филмът е екранизация на знаменития роман на Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци“ от 1813 г. Историята се занимава със съдбите на героите си Елизабет Бенет и Фицуилям Дарси, които, по пътя към съвместната си любов, стават жертва на гордостта и натрупващите се предразсъдъци около себе си. Сред заложените теми са бракът, моралът, прибързаните заключения, истината и лъжата. В главните роли са Кийра Найтли като Елизабет Бенет и Матю Макфейдън като Фицуилям Дарси. Сред актьорския състав се нареждат небезизвестните имета на Джуди Денч, Доналд Съдърланд и Розамунд Пайк.

Сценаристът Дебора Могак първоначално се стреми сценарият ѝ да се придържа колкото е възможно повече до романовото повествование – пише от перспективата на Елизабет и запазва голямо количество от оригиналния диалог. Райт разчита повече на интерпретацията на текста – като в това число си позволява да промени динамиките между членовете на семейство Бенет. И сценаристът, и режисьорът са съгласни да изместят по-рано периода на историята. Филмът е заснет за 11 седмици. Известно е, че екипът е бил затруднен в избирането на актьорския състав. По отношение на изискванията на студиото за присъствие на звезди, създателите успяват да балансират между славата на Кийра Найтли, която е вече добре позната от ролята си в „Карибски пирати“, и Матю Макфейдън, който до този момент не е познат за широката публика.

„Гордост и предразсъдъци“ е пуснат в разпространение на 16 септември 2005 г. в Обединеното кралство и на 11 ноември в САЩ. Естетически филмът носи белезите на реализъм и романтизъм, в тематично отношение акцентът е върху семейството. Таргет групата на проекта е насочена към младата масова публика. В световен мащаб филмът е натрупал печалба в размер на 121 милиона долара, което го превръща в комерсиален успех. Генералното е приет положително, а на 78то издание на наградите Оскар получава номинация в категорията „Най-добра актриса в главна роля“ за 20-годишната Найтли, което я прави третата най-млада номинирана актриса за главна роля. Критиците наблюдават в работата на Джо Райт хибрид, който се изразява в съчетанието на традиционния текст с намерението той да бъде ориентиран към съвременната млада публика.

Актьорски състав Елизабет (Лизи) Бенет – Кийра Найтли Фицуилям Дарси – Матю Макфейдън Г-жа Бенет – Бренда Блетин Г-н Бенет – Донълд Съдърланд Джейн Бенет – Розамунд Пайк Мери Бенет – Талула Райли Катрин (Кити) Бенет – Кери Мълиган Лидия Бенет – Джена Малоун Чарлз Бингли – Саймън Уудс Г-н Колинс – Том Холандър Лейди Катрин де Бърг – Джуди Денч Джорджана Дарси – Тамзин Мърчант Шарлот Лукас – Клоди Блейкли Керълайн Бингли – Кели Райли Джордж Уикъм – Рупърт Френд

и др.

Сюжет През късния XVIII в. г-н и г-жа Бенет, както и петте им дъщери – Джейн, Елизабет, Мери, Кити и Лидия, живеят в провинциалното си имение Лонгборн в Англия. Г-жа Бенет е сериозно загрижена да осигури изгоден брак за дъщерите си и когато ергенът Чарлз Бингли се заселва в близкото имение Недърфийлд, се появява отлична възможност. По време на скорошния бал г-н Бингли, сестра му Керълайн и приятелят му г-н Дарси са представени на обществото в Хартфордшър. Между Джейн и Бингли мигновенно пламва искра, докато Елизабет мигновенно оформя отрицателното си отношение към г-н Дарси, който заявява присъствието си изключително снобски. Елизабет изгражда своята неприязън още повече, когато случайно успява да дочуе неласкавите коментари, които г-н Дарси прави за нея на бала.

Джейн е поканена у Бингли. За да се възползва максимално от ситуацията, г-жа Бенет не позволява на Джейн да използва каретата, а я праща умишлено в предстоящата буря под предлог Бингли да бъдат принудени да я поканят да остане да пренощува. Заради дъжда Джейн се разболява и остава у Бунгли непредвидено дори още по-дълго. Елизабет посещава сестра си в имението, където се среща отново с Керълайн и г-н Дарси, срещу които още повече задълбочава отрицателното си впечатление. Общуването помежду им я убеждава в снобския им и надменен характер, докато точно обратното за Дарси тя започва да предизвиква все по-силен интерес. Не след дълго Джейн се възстановява и се прибира у дома.

Семейство Бенет е посетено от г-н Колинс, който е най-близкият роднина на семейството от мъжки пол и който следва да наследи имението Лонгборн след смъртта на г-н Бенет. Оказва се, че г-н Колинс има намерението да се ожени за някоя от братовчедките си в името на това да не отнема имението от семейния род. Считайки това да бъде Джейн, г-н Колинс споделя намерението си, но г-жа Бенет го парира като заявява, че Джейн е пред годеж. Нейното предложение е г-н Колинс да се насочи към Елизабет, която той сметва за адекватна алтернатива. Междувременно семейството се запознава и с чаровния лейтенант Джордж Уикъм, който се оказва свързан със семейство Дарси. Между него и Елизабет се заражда симпатия в общата им неприязън към г-н Дарси. Лейтенантът е кръщелник на починалия неотдавна баща на г-н Дарси. Уикъм начертава портрета на г-н Дарси особено отблъскващо, когато споделя с Елизабет, че господинът го е ограбил от собственото му наследство, когато е встъпил в длъжността на баща си. Този факт се запечатва в ума на Елизабет, добавяйки към представата ѝ за надменния характер на г-н Дарси и краските на несправедливост и жестокост.

На скорошния бал в Недърфийлд г-н Дарси кани Елизабет на танц, на следващия ден г-н Колинс ѝ прави предложение за брак. Елизабет отказва и въпреки възраженията на г-жа Бенет, г-н Бенет я подкрепя в решението ѝ. Бингли напускат неочаквано Недърфийлд и се отправят за Лондон. Елизабет подстрекава Джейн да посети леля им и вуйчо им, които живеят там, за да може отново да се срещне с г-н Бингли. Междувременно близката приятелка на Елизабет – Шарлот, уплашена от възможността да не остане стара мома, обявява годежа си с г-н Колинс.

След известно време Джейн отива в Лондон, а Елизабет гостува на вече венчалите се г-н и г-жа Колинс, които живеят под патронажа на лейди Катрин де Бърг. Неочаквано Елизабет среща там г-н Дарси, който е племенник на лейди де Бърг. С него е и братовчед му полковник Фицуилям. Заформяйки приятелски отношения и без да знае, че Джейн е сестра на Елизабет, полковникът ѝ доверява, че г-н Дарси наскоро е успял да разубеди г-н Бингли да се сроди с много неподходящо семейство. Узнавайки новината, Елизабет е разстроена от явната несправедливост и точно в този момент се натъква на г-н Дарси, който напълно изневиделица ѝ прави предложение за брак, изказвайки дългите си терзания по въпроса, искрената си любов и надмогването на ниската ѝ социална класа. Елизабет остава далеч по-обидена отколкото поласкана в това положение, заради което без да се двоуми отказва предложението на мига. Гневът ѝ е още по-силно подкладен и от разобличението, че именно г-н Дарси е съсипал перспективите за щастлив брак на сестра ѝ. След като го обвинява за това му деяние, г-н Дарси защитава позицията си, като заявява, че Джейн е изглеждала безпристрастна към г-н Бингли, а също така и подчертавайки действителното неуместно поведение на майка ѝ и сестрите ѝ. Дарси представя роднините на Елизабет като необразцови и без обноски, сред които Елизабет и Джейн сияят с достолепието си. Въпреки обидата обаче Елизабет е неспособна да отрече истиността на твърдението. В разгорещения разговор госпожица Бенет намесва и несправедливия удар, който Дарси е нанесъл на Джордж Уикъм. При споменаването на името на Уикъм г-н Дарси видно остава още по-разстроен. И двамата се разделят гневни и наранени.

По-късно в писмо г-н Дарси доверява на Елизабет истината за характера на Уикъм – разобличавайки го като прахосник и измамник. Най-скандална остава новината, че след като г-н Дарси спрял издръжката на Уикъм, той се опитал да съблазни и отвлече по-малката му сестра – Джорджана Дарси, която тогава била на петнайсет години, за да може да се възползва от състоянието ѝ, в което си деяние бил на косъм да успее, но навреме бил възспрян от г-н Дарси и полковник Фицуилям.

Джейн и Елизабет се завръщат у дома. Джейн не е успяла да се срещне с г-н Бингли и се опитва да убеди сестра си, че вече няма чувства към него. Неубедителното ѝ поведение обаче не успява да промени възгледите на Елизабет, че г-н Бингли и Джейн са създадени един за друг. Елизабет решава да не натоварва Джейн към момента с купищата събития и разкрития, с които се е сблъскала по време на пътуването си и не ѝ разкрива нищо. Междувременно Лидия е поканена в Брайтън, накъдето се насочва и полкът на Уикъм. Лидия триумфира, докато Кити е изключително разстроена, че също не е била поканена и не може да отиде. Елизабет споделя с г-н Бенет мнението си, че не бива да пуска Лидия на такова пътуване, имайки предвид неизградения ѝ характер и възможността това да се превърне в пореден повод за лошото име на семейството им или дори по-лошо – да доведе неотменната сянка на позора. В пътуването обаче г-н Бенет вижда възможност Лидия най-сетне да се сбълска със собствената си посредственост и незначителност, като гледа на възможността като на урок. Според него най-малката му дъщеря не представлява интерес за никого, който би пожелал да се възползва от някое младо момиче за изгода.

Елизабет пътува с леля си и вуйчо си и докато преминават през имението Пембърли, изневиделица се натъкват на г-н Дарси. Г-н Дарси изглежда променен, маниерът му е мек и любезен, създава положително мнение за себе си у лелята и вуйчото на Елизабет. Г-н Дарси представя Елизабет на сестра си, която е много развълнувана от срещата и споменава за възхитителните неща, които е чувала за Елизабет от брат си. Г-н Дарси ги кани на вечеря, когато Елизабет получава писмо от Джейн. Писмото свидетелства, че Лидия е избягала с Уикъм.

Елизабет се прибира у дома. Г-жа Бенет е съсипана пред перспективата, че позорът на Лидия ще унищожи всяка възможност за брак на останалите ѝ дъщери. След напрегнато изчакване вуйчото изпраща новини, че Лидия и Уикъм са сключили брак и че са напът да се завърнат в Лонгборн. Лидия доверява на Елизабет, че именно г-н Дарси ги открива и плаща за сватбата, както и че заплаща позицията на Уикъм в армията.

Бингли и Дарси се завръщат в Недърфийлд и посещават Лонборн. Г-н Бингли прави предложение на Джейн, която приема. Същата вечер пристига лейди Катрин де Бърг, която иска да се срещне с Елизабет, за да я предупреди да не се сгодява с г-н Дарси, за когото тя е предвидила своята собствена дъщеря, още от рождението и на двамата. Обидена от тази дързост Елизабет нарежда на лейди де Бърг, към чиято висока особа никога никой не е възразявал, незабавно да напусне. Следващата сутрин по време на разходката си в тресавището Елизабет среща г-н Дарси, който я моли да извини непристойното поведение на леля му. Той ѝ открива искрената си любов и моли Елизабет да се ожени за него. Елизабет, чиито чувства са взели радикален обрат, приема предложението му.

Продукция Концепция и адаптация „Гордост и предразсъдъци“ е Англо-Американска колаборативна продукция между британското студио Working Title Films и американската компания Universal Studios. Към този момент британското студио е излязло със заглавия като „Дневникът на Бриджит Джоунс“ и „Наистина любов“, които вече са привлекли световно внимание. Съпредседателят Тим Беван обяснява, че студиото се е стремяло да въплъти оригиналната история на Остин в цялата ѝ прелест като се концентрира върху Елизабет и да я направи достъпна за повече аудитории. С неособено високия си бюджет от 22 милиона паунда (28 милиона долара), очакванията са, че филмът ще пожъне добър успех, особено следвайки примера от „Ромео + Жулиета“ (1996) и „Влюбеният Шекспир“ (1998), както и разчитайки на активния интерес към трудовете на Джейн Остин.