Хиперфокусът представлява интензивна форма на умствена концентрация или визуализация, при която вниманието се насочва къкм определен обект, тема или задача. При някои хора това може да включва и умствени съдържания като мечти, концепции, измислици, въображение и други когнитивни обекти. Хиперфокусирането върху дадена тема може да доведе до отклоняване от възложени или важни задачи. То описва състояние, при което човек е толкова погълнат от дейността, която извършва, че временно игнорира външни стимули и текущи задължения.

В психиатричен контекст хиперфокусът се разглежда като характеристика, наблюдавана при синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), наред с невниманието, и е предложен като възможна особеност и при други състояния, включително шизофрения и разстройства от аутистичния спектър (ASD). Хиперфокусът е свързан с концепцията за потока (flow) – състояние на дълбока ангажираност и концентрация.Потокът (на англ. flow) в позитивната психология е психическо състояние, при което човек, извършващ дадена дейност, е напълно потопен в усещане за енергизирано внимание, пълно участие и удоволствие от процеса. По същество потокът се характеризира с пълно поглъщане в дейността и с промяна в усещането за време. Това състояние представлява сливане на действие и съзнание и възниква при баланс между уменията на индивида и предизвикателството на задачата. Потокът изисква високо ниво на концентрация и често се използва като стратегия за справяне със стрес и тревожност, когато човек се ангажира продуктивно с дейност, съответстваща на неговите способности.Потокът в позитивната психология, известен също разговорно като „да си в зоната“, е психическото състояние, при което човек, извършващ някаква дейност, е напълно потопен в усещането за енергичен фокус, пълно участие и удоволствие в процеса на дейността. По същество потокът се характеризира с пълно поглъщане в това, което човек прави, и произтичаща от това трансформация в усещането за време. Потокът е смесването на действие и съзнание; състоянието на намиране на баланс между дадено умение и колко предизвикателна е тази задача. Изисква високо ниво на концентрация. Потокът се използва като умение за справяне със стреса и безпокойството, когато продуктивно се преследва форма на свободното време, която съответства на набора от умения. При определени обстоятелства както потокът, така и хиперфокусът могат да подпомагат постиженията, докато в други случаи могат да отклоняват вниманието от поставените задачи. За разлика от хиперфокуса, потокът обикновено се описва с по‑положителни термини, което предполага, че двете състояния не са противоположни прояви на един и същ феномен, а различни когнитивни процеси, проявяващи се при различни условия.

Психиатричен симптом

В някои случаи хиперфокусът може да бъде симптом на психиатрично състояние. Понякога се използва като синоним на персеверацияПерсеверацията, в областта на психологията, психиатрията и патологията на речта и говора, представлява повторение на определен отговор (като дума, фраза или жест), независимо от отсъствието или прекратяването на стимула. Обикновено се причинява от мозъчно увреждане или друго органично заболяване. Симптомите включват неспособност за адекватно преминаване между идеи според социалния контекст, което се проявява чрез повторение на думи или жестове, след като те вече не са социално значими или подходящи, както и чрез продължаване на действие или задача след отпадане на необходимостта от тях. Персеверацията се различава от стереотипията, която представлява силно повтарящо се идиосинкратично поведение. – неспособност или затруднение при превключването между задачи или дейности (на англ. „set-shifting“),Priory psychiatric glossary както и повторение на умствена или физическа реакция (жестове, думи, мисли) независимо от отсъствието или прекратяването на стимула.Dictionary.com definition Персеверацията се различава се от стереотипията, която представлява силно повтарящо се, идиосинкратично поведение.

Състоянията, свързани с хиперфокус или персеверация, включват разстройствата на неврологичното развитие, особено тези от аутистичния спектър, както и разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). При СДВХ хиперфокусът може да бъде механизъм за справяне или проява на емоционална саморегулация.

Т. нар. „двойно изключителни“ хора – такива с висок интелект и обучителни трудности, могат да проявяват както хиперфокус, така и персеверация. Тези прияви често се имитират от състояния, включващи екзекутивна дисфункция или емоционална дисрегулация, а липсата на диагноза и лечение може да доведе до допълнителни съпътстващи заболявания.

СДВХ

Пациентите с преобладаващи симптоми на невнимание често са забавени в мисленето и формулирането на отговори поради разсеяност. Те могат да изразяват мислите си твърде подробно, да се отклоняват в неуместни детайли и да изпитват трудности при вземането на решения. В някои случаи могат да се концентрират прекомерно или да „хиперфокусират“. Това явление най-често възниква, когато човек е ангажиран с дейности, които счита за силно интересни и/или носещи незабавно удовлетворение. При такива дейности концентрацията може да се запази в продължение на часове, в изключително фокусиран режим.

СДВХ представява затруднение в насочване на вниманието (екзекутивна функция на челния дял), а не липса на внимание.2012 Burnett Lecture Video, Part 1 of 3, Keynote Speaker: Russell A. Barkley, Ph.D. by UNCCHLearningCenter, retrieved Aug 20132012 Burnett Lecture, Video, Part 2 of 3, ADHD, Self-Regulation and Executive Functioning Theory, by UNCCHLearningCenter2012 Burnett Lecture Video, Part 3 of 3, Q & A Dr. Russell Barkley by UNCCHLearningCenter - Streamed live on 1 November 2012 Sponsored by the Academic Success Program for Students with LD and ADHD — a UNC-Chapel Hill Learning Center Program in the College of Arts and Sciences — and the UNC General Alumni Състояния, които рядко могат да бъдат объркани с хиперфокус, включват повтарящи се мисли или поведения, характерни за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), постравматичния стрес и някои случаи на травматичното мозъчно увреждане.

Аутизъм Два основни симптома на разстройството от аутистичния спектър (ASD) включват повтарящите се звуци или движения и фиксация върху различни обекти, теми и дейности. Хиперфокусът в контекста на ASD също се разглежда като неспособност за превключването на мисли или задачи при промяна на ситуацията, което е свързано с намалена когнитивна гъвкавост.

Едно предложено обяснение за хиперфокуса при хората с ASD е, че дейността, върху която са фокусирани, е предвидима. Отвращението към непредсказуеми ситуации е характерна особеност на ASD, и докато вниманието е насочено към нещо предсказуемо, индивидът може да изпитва затруднения да премине към нова, непредсказуема задача.

Шизофрения Шизофренията е психично разстройство, характеризиращо се с откъсване от реалността, включително мания за величие, дезорганизирано мислене и необичайно социално поведение. През 2019 г. хиперфокусът привлича внимание като част от когнитивните симптоми, свързани с разстройството. В този контекст хиперфокусът се описва като интензивно съсредоточаване върху обработката на информация, която е непосредствено достъпна за човека. Тази хипотеза предполага, че хиперфокусът може да бъде причина за затрудненията, които хората с шизофрения изпитват при насочване на вниманието към множество стимули едновременно.

Психопатия Някои изследвания показват, че хората с психопатия могат да проявяват свръхфокусиране върху получаването на възнаграждение, което ограничава способността им да използват контекстуални сигнали, наказание или друга релевантна информация за коригиране на поведението си. Това силно стеснено внимание може да доведе до „тунелно зрение“, при което външни стимули, включително страх или потенциални негативни последици, се игнорират в процеса на преследване на целта.

Обяснителни бележки

Източници

* Категория:Когнитивна психология Категория:Психология на развитието Категория:Внимание Категория:Памет