Аймерик/Емерик дьо Беланоа или дьо Беланюa (Aimeric de Belenoi, de Belenuei или de Belenuoi), или също Аймери дьо Беланве или Аймерик дьо Бел (Aimeri de Belenvei, Aimerics de Bel) и други варианти, като Аймери дьо Бовоар (Aimeri de Beauvoir), Аймери дьо Беланюа (Aimeri de Belenoi), Аймерик дьо бел аню (Aymeric de bell enuech) или Наймерик дьо бел аноа (Naimerics de bel enoi) и др., е френски трубадур и шут от Гаскония, документиран от 1215 до 1242 г.Aubrey, с. 22.

Биография Най-малко петнадесет от неговите песни са оцелели, докато други седем му се приписват в някои средновековни ръкописи. С латинското име Namericus de Belnui се споменава в трактата De vulgari eloquentia, въпреки че Данте Алигиери погрешно го поставя сред испанците."Hoc etiam Yspani usi sunt - et dico Yspanos qui poetati sunt in vulgari oc: Namericus de Belnui" (Dante, De vulgari eloquentia)

Родното му място е замъкът Леспара в Бордо (Metropolis civitas Burdigalensium, днешен Жиронд). Той е в отношения с друг трубадур, чичо му Пейре дьо Корбиак. Биографията му ни казва, че е бил духовник и по-късно шут, преди да започне да „измисля добри песни, които са красиви и очарователни“.Egan, с. 1–2. Изглежда, че е бил феодален владетел на Беланоа – неизвестно място.

Основната тема на песните му е дама на име Жантий дьо Рийо (Gentilis de Gienciaco) – гасконка от Жансак Сен Жулиен и съпруга на Раймон дьо Бенк. Неговият биограф припомня, че той остава в Гаскония дълго време заради нея, преди най-накрая да замине за Княжество Каталония, където умира през 1242 г. в двора на Фернандо III Кастилски, известен като „Светецът“.

Поезията на Аймерик прави препратки към събития в Тулуза, Прованс и Италия, което предполага, че той пътува много. Той е в двора на Есте във Ферара през 1210-1220 г., където вероятно има контакт с Аймерик дьо Пегиян, Алберте дьо Сестаро, Гийом Ожие Новела и Пейрол.Aubrey, с. 20. Вероятно се запознава с Пейре Карденал.

Често пребивава при членове на Савойската династия в техните замъци в Шамбери, Бурже и в Евиан, Шийон и Мудон. Аймерик е особено ценен от Маргарита Женевска, съпруга на граф Томас I Савойски, на която посвещава своя поезия.

Аймерик пристига в Кастилия, преди да тръгне на последното си пътуване до Каталония. Последната му работа, която може да се датира, е Nulhs hom en res no falh – оплакване (planh) на граф Нуньо Санчес, починал през 1242 г. Този план е адресиран до графиня Беатрис, съпруга на Раймон Беренгер IV Провански, и до сенхер Н'Имо – нейният брат Аймон, син на Томас I Савойски. Въпреки че в шансониерите произведението често се приписва на Рамбо дьо Вакейрас, препратката към тази двойка и стилът благоприятстват приписването на Аймерик. Това е единственото останало произведение на Аймерик, което включва мелодияМелодията варира от станца в станца по винаги различен начин (на англ. through-composed), макар че тази мелодия в единствения му ръкопис се приписва (заедно с текста) на Пейрол.Aubrey, 180. За конструкцията на мотивите на Аймерик вж. с. 191–192.

Стиховете му са събрани за първи път от Мария Думитреску като Poésies du troubadour Aimeric de Belenoi и са публикувани в Париж през 1935 г. В своята критична екзегеза учената определя творчеството му като „банално“, но през Ранното средновековие то се радва (с разнообразната си смесица от морални, религиозни и любовни теми) на широка популярност, особено в Италия.Gaunt and Kay, с. 279.

Творби Аймерик пише много творби:

Descort S'a midons plazia

Cansos Aissi quo'l pres que sien cuja fugirСамо в ms. P е приписана на Жиро дьо Борнел Ara'm destrenh AmorsСамо в ms. M е приписано на Фолкет Марсилски Selh que promet a son coral amic Domna, flor (религиозна песен) Ja non creirai q'afanz ni cossirersСамо в ms. L е приписано на Аймерик дьо Беланоа, в a1 a2 на Аймерик дьо Сарла, в T на Пейре Рожие Wonderful me cum pot hom apelharВ регистъра на C и в ms. R е приписано на Аймерик дьо Пегиян No'm laissa ni'm vol retener Nulhs hom no pot complir adrechamen Per Crist s'ieu crezes Amor Pos Dieus nos a restaurat Pus de Joy mou и de Plazer Puois lo gais temps de pascorВ mss. Fa I K е приписана на Юк Брюне Can mi perpens ni m'arbireВ ms. Da припирсано на Вилемз и на Аймерик (религиозна песен)

Canso de crossada Consiros, cum partitz d'amor

Planh Ailas per que viu lonjamen ni dura Aissi cum hom pros afortitz A'l first pres de'ls breus jorns brausСамо в ms. C е приписано на Гийом Адемар

Sirventes Anc, puois qe giois ni canc Tant es d'Amor honratz sos senhoratges

Tenso Aimeric, cill que·us fa aman languishОстава само началото на творбата с Арно Каталан

Творби, оспорвани от други трубадури Aissi cum cel c'am' e non es amazСамо в регистъра на C и на ms. R приписано на Аймерик дьо Беланоа, в M на Кадене, in f на Форкет Марсилски (кансу от Арно дьо Марой) Aissi quon hom que senher ochaizonaСамо в ms. f приписано на Аймерик дьо Беланоа, в C на Гойом дьо Бергедан, в регистъра на C и в R на Монж дьо Монтдонон и в E на Гийом Магре. (кансу от Берангие дьо Палазол) Era m'agr' ops que m'aizis (кансу на Раймон дьо Миравал) Ara nos sia guitzСамо в ms. E приписана на Аймерик дьо Беланоа (canso de crossada на Госелм Фади) En greu pantais m'a tengut longamenСамо в ms. R приписана на Аймерик дьо Беланоа, в R на Пейре Видал (кансу на Аймерик дьо Пегиян) Fins e leials e senes tot enganВ mss. L S U приписано на Аймерик дьо Беланоа, в N на Пейрол (Аймерик дьо Сарла) Mas comiat ai de far chanso (кансу от Елиас дьо Баржол) Mout es greus mals de qu'om no s'auza planherСамо в регистъра на C приписано на Аймерик дьо Беланоа, в F на Аймерик дьо Сарла (кансу от Алберте дьо Систеро) Nulhs hom en re no falh (кансу от Рамбо дьо Вакейрас)

Библиография Aubrey, Elizabeth. The Music of the Troubadours. Indiana University Press, 1996. ISBN 0-253-21389-4. Egan, Margarita, ed. and trans. The Vidas of the Troubadours. New York: Garland, 1984. ISBN 0-8240-9437-9. Gaunt, Simon, and Kay, Sarah (edd.) The Troubadours: An Introduction. Cambridge: Cambridge University Press, 1999. ISBN 0 521 574730. Maria Dumitrescu : Poésies du troubadour Aimeric de Belenoi, 1935

Бележки

Външни препратки (OC) Творби на Аймерик дьо Беланоа, на trobar.org

Категория:Френски музиканти Категория:Френски поети Категория:Трубадури