Следва списък с магически предмети, използвани в измислената вселена на Хари Потър в оригиналната поредица от книги, както и в адаптираната филмова поредица.

Комуникация Фалшиви галеони В Хари Потър и Орденът на феникса Хърмаяни Грейнджър създава фалшиви, омагьосани галеони (пари на магьосниците), които се използват за комуникация между членовете на Армията на Дъмбълдор. Подобно на неомагьосаните галеони, монетите имат цифри по ръба. На истинските галеони тези серийни номера посочват гоблина, който е отсякъл монетата; на омагьосаните галеони числата представляват часа и датата на следващата среща на Армията на Дъмбълдор. Монетите стават горещи, когато числата се променят, за да предупредят членовете да погледнат своите монети.

В Хари Потър и Нечистокръвния принц Драко Малфой използва чифт омагьосани монети, за да заобиколи комуникационните ограничения, наложени на „Хогуортс“, като по този начин успява да поддържа връзка с мадам Розмерта, която е поставил под проклятието Империус. Драко разкрива, че е взел идеята от Армията на Дъмбълдор и монетите на Хърмаяни, които сами по себе си са вдъхновени от използването на Тъмния знак от Лорд Волдемор за комуникация с неговите смъртожадни.

В Хари Потър и Даровете на Смъртта Невил Лонгботъм използва монетите, за да съобщи на Луна Лъвгуд и Джини Уизли, че Хари, Рон и Хърмаяни са се върнали в „Хогуортс“.

Конско

Конското е алено-червена писмо, изпратено за демонстрация на изключителен гняв или за предаване на съобщение много силно и публично. Когато се отвори, гласът на подателя, който е магически усилен до оглушителна сила, изревава съобщение към получателя и след това се самоунищожава чрез изгаряне. Ако не се отвори или има забавяне при отварянето му, писмото тлее, експлодира силно и извиква съобщението дори по-силно от нормалното.„Хари Потър и Стаята на тайните“. Във филмовата версия Конското се сгъва в набор от устни и зъби в стил оригами и извиква съобщението, след което се нарязва на парчета хартия, преди да се изгори.

В Хари Потър и Стаята на тайните Рон Уизли получава Конско от майка си, Моли Уизли, след като открадва омагьосаната кола на баща си и я кара до „Хогуортс“ с Хари. Невил Лонгботъм признава, че веднъж получил конско от баба си Августа, заявявайки, че го е игнорирал и че резултатът е бил ужасен. Впоследствие Невил получава още едно конско от баба си, след като Сириус Блек използва неговия списък с пароли, за да влезе в общата стая на „Грифиндор“ в Хари Потър и Затворникът от Азкабан. Хърмаяни получава такова писмо в Хари Потър и Огненият бокал, след като Рита Скийтър публикува невярна статия за връзката между Хърмаяни и Хари. В Хари Потър и Орденът на феникса Дъмбълдор изпраща на лелята на Хари Петуния Дърсли конско, за да ѝ напомни за споразумението да позволи на Хари да живее на „Привит Драйв“, когато вуйчото на Хари Върнън се опитва да го изгони.

Коректори Делуминатор Делуминаторът е устройство, изобретено от Албус Дъмбълдор, което прилича на запалка за цигари. Използва се за отстраняване или абсорбиране (както и връщане) на светлината от всеки източник на светлина, за да осигури прикритие на потребителя. В Хари Потър и Философският камък Дъмбълдор използва делуминатора,„Хари Потър и Философският камък“. за да затъмни улица „Привит Драйв“, където се намира къщата на семейство Дърсли. Устройството може да се види в Орденът на феникса, където Дъмбълдор дава назаем делуминатора на Аластор „Лудоокия“ Муди, който го използва, когато транспортира Хари от дома на семейство Дърсли до дома на Сириус на площад „Гримолд“ 12. В Нечистокръвния принц Дъмбълдор отново използва делуминатора, за да затъмни „Привит Драйв“, преди да вземе Хари.

В Даровете на Смъртта делуминаторът е завещан на Рон от Дъмбълдор. По-късно в книгата, след като Рон напуска приятелите си, обзет от гнева, делуминаторът показва допълнителна способност, подобна на самонасочващо устройство. Рон чува Хърмаяни чрез устройството, докато тя казва името му за първи път, откакто той си тръгва, и когато щраква върху него, излъчената топка светлина навлиза в тялото му и му позволява да локализира и да се приспособи в близост до лагера на Хари и Хърмаяни. Джоан Роулинг казва, че Дъмбълдор го е оставил на Рон, защото е вярвал, че той може да се нуждае от малко повече насоки от Хари и Хърмаяни.

Мантия невидимка Във вселената на Хари Потър се използва мантия невидимка, за да направи този, който я носи, невидим. Всички са много редки и скъпи. Във Фантастични животни и къде да ги намерим се казва, че мантиите невидимки могат да бъдат изплетени от кожите на полупотайник. Мантиите невидимки могат да бъдат и обикновени наметала с поставена върху тях магия за разочарование или заклинание за заслепяване. С течение на времето тези наметала губят способността си за невидимост, като в крайна сметка се превръщат в непрозрачни и уязвими за проникване от различни заклинания.

Известно е, че Муди притежава две мантии невидимки. Една от тях е заимствана от Стърджис Подмор в хода на работата за Ордена на Феникса. Барти Крауч-старши също притежава такава мантия, която използва, за да скрие сина си Барти Крауч-младши, за да попречи да бъде намерен и върнат в Азкабан, магьосническия затвор. Няколко пъти в поредицата е показано, че герои или подозират, или по някакъв друг моден „усет“, че Хари носи наметалото си: Снейп е подозрителен, когато е последван от Хари, дори протяга ръка, за да грабне (това, което изглежда като) разреден въздух; в Нечистокръвния принц Драко Малфой осъзнава, че Хари е във вагона, и успешно го обездвижва с магията Петрификус Тоталус, тъй като въпреки че носи наметалото си, Хари неволно премества предмети близо до него; и в Стаята на тайните Албус Дъмбълдор усеща Хари и Рон под него в колибата на Хагрид, докато разговаря с Луциус Малфой по време на събитието, когато Корнелиус Фъдж идва да отведе Хагрид в Азкабан и Луциус Малфой предава на Дъмбълдор писмото си за отстраняване. Дъмбълдор успява да усети Хари и Рон под мантията невидимка чрез дискретно изпълнение на невербално заклинание, разкриващо човешко присъствие."Online Chat Transcript". Bloomsbury. 31 July 2007. Archived from the original on 14 February 2008. Retrieved 31 July 2007.

Даровете на Смъртта Даровете на Смъртта са три магически предмета, които са в центъра на повествованието в Хари Потър и Даровете на Смъртта – Бъзовата пръчка, Животворният камък и Мантията за невидимост. Когато са собственост на един човек, се казва, че му дават власт над Смъртта.„Хари Потър и Даровете на Смъртта“. Тези предмети обикновено се помнят само като част от приказка за магьосници, наречена Приказката за тримата братя, и са се превърнали в митологични с течение на времето, но малък брой магьосници, включително Дъмбълдор, все още вярват в тяхното съществуване и ги търсят.

Според приказката трима братя избегнали Смъртта, която им дала избор да поискат нещо от нея. Най-големият брат поискал магическа пръчка, която не може да бъде победена в битка, средният брат поискал начин да върне някого от мъртвите, а най-малкият брат избрал наметало, което прави този, който го носи, невидим дори за самата Смърт. В крайна сметка най-големият брат е убит, вторият се самоубил и накрая третият брат направил смъртта приятел и дал наметалото на сина си. Обикновено се смята, че историята се отнася за братята Певерал преди векове, въпреки че много малко хора вярват, че историята е напълно вярна. Дъмбълдор вярва, че семейство Певерал са просто особено мощни и гениални и изобретателни магьосници. Знакът на Даровете на Смъртта също е приет като личен символ от тъмния магьосник Гелърт Гринделвалд; затова много магьосници, като Виктор Крум, погрешно го разбират като символ на тъмна магия.

Бъзова пръчка Бъзовата пръчка, известна още като Старшата пръчка,„Хари Потър и Даровете на Смъртта“. е изключително мощна пръчка, направена от бъзово дърво със сърцевина, съдържаща косъм от опашка на тестрол. В книгата пръчката е като част от легенда и се смята, че е сменяла собствениците си през цялата история.

Смята се, че верността на магическата пръчка се печели чрез убийството на предишния ѝ собственик и следователно нейната „кървава следа“ се „пръска по страниците на магьосническата история“. Въпреки това, Хари разбира от Гарик Оливандър, майсторът на пръчки, че това популярно разбиране е неправилно. Бъзовата пръчка всъщност прехвърля своята лоялност при поражението или разоръжаването, а не непременно убийството на своя предишен господар. В противен случай никога няма да работи напълно при новия собственик. Това разграничение се превръща в основата, върху която Волдемор най-накрая е победен, когато вярва, че е спечелил верността на пръчката, като убива Снейп, който пък убива Дъмбълдор, докато Хари осъзнава, че всъщност е обезоръжил истинския собственик на пръчката, Драко Малфой, който обезоръжава Дъмбълдор преди Снейп да го убие. Това превръща Хари, а не Волдемор в истинския господар на пръчката в последната им среща, въпреки че нито Драко, нито Хари физически притежават Бъзовата пръчка в този момент.

Според фолклора на магьосниците, Бъзовата пръчка, използвана от истинския си господар, не може да бъде победена в дуел; това е неправилно, тъй като Дъмбълдор успява да победи легендарния тъмен магьосник Гелърт Гринделвалд, който е господар на Бъзовата пръчка към онзи момент.„Приказките на барда Бийдъл“. Тъй като пръчката е донякъде чувствителна (като всички магически пръчки), тя няма да си позволи да причини вреда на своя истински господар. Ако нейният господар умре естествено, без изобщо да бъде победен или обезоръжен, изключителната сила на пръчката приключва за всеки следващ собственик, тъй като тя никога не е печелена от първия.

Силата на Бъзовата пръчка е показана за първи път в историята, когато Антиох Певерел, най-големият от легендарните трима братя, води дуел с враг, който отдавна иска да победи. Той побеждава и оставя врага си мъртъв; обаче, след като се похвалва с непобедимата си пръчка, Антиох е ограбен и убит в съня си от съперник, който иска да вземе пръчката. В крайна сметка става притежание на Микеу Грегорович, български майстор на пръчки. Грегорович се хвали, че притежава Бъзовата пръчка, вярвайки, че това ще повиши популярността му, докато се сблъсква с конкуренция от Оливандър. Открадната му е от Гринделвалд, бивш приятел на Дъмбълдор, който се опитва да наложи властта на магьосниците в света. Гринделвалд е победен, когато е „на върха на силата си“ от Дъмбълдор, който в по-късните си години смята, че това е „единствената святост, която може да притежава, не за да се хвали с нея или да убива с нея, а за да я опитоми“.

Дъмбълдор организира собствената си смърт със Сивиръс Снейп, възнамерявайки отчасти Снейп да „завърши с Бъзовата пръчка“. Тъй като смъртта му е предварително организирана, а не резултат от поражението му, той се надява, че това може да наруши силата на пръчката. Въпреки това, Драко Малфой обезоръжава Дъмбълдор преди смъртта му от ръцете на Снейп, причинявайки провала на плана; пръчката е заровена в гробницата на Дъмбълдор, но Драко вече неволно е станал неин нов господар, въпреки че никога не я взима от Дъмбълдор. След като Хари обезоръжава Драко (въпреки че Драко не използва Бъзовата пръчка), пръчката вместо това става лоялна към Хари.

В последната книга Волдемор търси пръчката, за да победи Хари – предишните му пръчки се провалят – и нахлува в гробницата на Дъмбълдор, за да вземе пръчката. По време на битката за Хогуортс той разбира, че магическата пръчка не работи за него, както легендата казва, и погрешно заключава, че това е така, защото е станала лоялна към Снейп, когато Снейп убива Дъмбълдор, и ще стане лоялна към него едва след убийството на Снейп. Затова той убива Снейп и вярва, че след това пръчката ще му служи и ще бъде непобедима, но по време на последния му дуел с Хари неговото убийствено проклятие отскача и той умира – както Хари го е предупредил – тъй като Бъзовата пръчка няма да позволи да бъде използвана от него срещу истинския му господар.