Константин Тодоров Арабаджиев е първият български учител във Варна.
Биография Роден е в Арбанаси през 1837 г. в семейството на Тодор Георгев, кожухар и Екатерина Костова. Учи в търновско училище при П. Р. Славейков и Никола Златарски, което завършва с похвален лист за превъзходен успех и благочинно поведение. С тази си подготовка, Арабаджиев започва и учителства осем години в Търновско, като през 1855 е в Самоводене, а след това в Лесичери.<ref name="Церов">[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=727&year=1914&month=1&day=&issue=1 Известия на Народния музей – Варна – брой 01/1914, стр. 5]</ref> През 1860 г е изпратен от Славейков за учител в град Варна по настояване на хаджи Стамат Сидеров, двамата братя Сава и Никола Георгиевич, хаджи Рали Мавридов от Варненската българска община.История @ oukonstantinarabadjiev.com - Посетен на 1 януари 2024 г. Като пристига във Варна, Арабаджиев среща съпротивата на митрополит Порфирий и местните гърци и гагаузи срещу отварянето на българско училище, поради което е разследван от османската власт за връзки с руското консулство.Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1911, No. 1, 27 стр В крайна сметка първото българско училище във Варна се установява на 19 август 1860 под наем в къщата на Балтаджи Пейко Пенев на Ченгене пазар.Варна - Ежемесечно обществено-политическо и литературно-художествено издание на Варненски Градски народен съвет - N 5, 01 май 1960 / стр.29 Посещава се от 25 момчета и 15 момичета. Училищният печат носи надпис: „Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. 1860“''.Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - Т. 1 (1907) - стр.24 Арабаджиев е съавтор на писмото, изпратено през август 1860 година до българските градски общини в околните каази - Балчик, Провадия, Хаджиолу-Пазарджик и Манкаля с предложение всички едновременно да уведомят Иларион Макариополски в Цариград, че и се отказват от гръцката патриаршия и признават Българската самостойна народна църква. Арабаджиев учителства във варненското българско училище три години, след което е въведена Бел-Ланкастерска методология и за главен учител е доведен Сава Доброплодни.
Арабаджиев престава да бъде учител в годината, в която града напуска и руския консул Александър Рачински. Второ обстоятелство, упражнило решително влияние върху неговото решение да спре да учителства е появата на една дописка в издавания от Драган Цанков в Цариград вестник "България", според която Арабаджиев е недеен и негоден. Арабаджиев остава във Варна и работи шест месеца като писар в управляваната от Стамат Сидеров търговска банка „Звезда“, а след това се занимава с търговия. След Освобождението постъпва на държавна служба като ковчежник в Търново, на която остава до 1893 г.
Константин Арабаджиев се пенсионира и остава в Търново. През май 1911 г. посещава отново Варна по повод 50-годишнината от основаването на българското училище.Свободен глас - дигитално копие - 14/05/1911, No. 16, стр.3 На 16 януари 1912 г. К. Арабаджиев дарява средства на новопостроеното варненско училище, именувано в негова чест.Търговски фар - дигитално копие - 04/02/1912, No. 332, 3 стр.
Константин Арабаджиев умира в Търново на 27 юли 1913, месец след Търновското земетресение.
Външни препратки Данни за дейността на Константин Арабаджиев във варненската преса – 1895 – 1940 гг. Спомени на първия български учител К. Т. Арабаджиев. – Известия на Народния музей – Варна – 01/01/1911, стр. 27
Вижте също ОУ „Константин Арабаджиев“ – ВарнаЧерно море - дигитално копие - 25/03/1929, No. 9, стр.2
Източници
Категория:Български учители Категория:Варненци Категория:Родени в Арбанаси