Комбинàция ( – връзка) в шахмата е форсиран вариант с използване на различни тактически методи.Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 165. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3. Обикновено съпътстващият елемент на комбинацията е жертва на материал: пешки, фигури, качество и др.

Комбинацията обикновено се изгражда от два или повече тактически метода, свързани с шах и нападение. Така една комбинация обикновено е дълга най-малко три хода, но колкото повече време е необходимо за възстановяване на първоначалната жертва, толкова по-впечатляваща е комбинацията.

Във всяка комбинация има: Мотив или ситуация, показваща възможността за комбинация; Идеята е начин за реализиране на комбинацията; Целта са резултатите, постигнати от комбинацията.

Класификация Комбинациите могат да се класифицират по няколко признака.

Според мотивите: открита позиция на царя, неудачно разположение на фигурите, проходна пешка.

Според крайния резултат: печеливша комбинация, комбинация за реми.

Според тактическия метод: вилица, свръзка, прикритие, блокиране, завличане, отвличане, освобождаване на поле или линия, унищожаване на защитата.

Според обектите на атаката: комбинации, насочени срещу царя, срещу фигури и пешки.

Според методи на атака: завършващи с комбинирано нападение, завършващи с двойно нападение, двоен удар.

В зависимост от целта: комбинации за малки позиционни печалби, подобряване на позицията като цяло, рязка промяна в позицията на дъската, печалба на материал, изграждане на крепост, матови, патови, вечно нападение, блокада.

Комбинационна игра, стил и зрение Комбинационната игра се състои в съчетаване на нападения и заплахи срещу всякакви обекти в разположението на противниковите сили. Тя изисква не само точно (понякога далечно) изчисление, но и въображение и интуиция, тъй като сложните позиции често не могат да бъдат точно изчислени. Често е свързана с риск, тъй като е съпроводена с комбинации и жертви. Според съвременната шахматна теория комбинационната игра е възможна в позиции от определен тип, за нея са нужни необходими предпоставки.

Комбинационният стил е стилът на игра на шахматиста, характеризиращ се с желание за сложни, двуостри, динамични позиции със свободна игра на фигури и възможност за широко използване на тактически средства. Играта на такива позиции е специфична по природа и изисква висока концентрация на внимание, дълбоко проникване в особеностите на позицията, въображение, находчивост, смелост и вяра в силите. За да получат позиция, богата на комбинационни възможности, шахматистите от комбинационния стил охотно играят гамбити и контрагамбити; техните игри обикновено се отличават с тактически усложнения, комбинации и жертви.

Комбинационното зрение е способността на шахматиста да предвиди възможността за комбинация: терминът е въведен от Михаил Ботвиник. Това е една от разновидностите на шахматното мислене. По правило комбинационното зрение е естествено качество на шахматиста, но може да се развие чрез систематично обучение - анализ на партии, типични комбинации, решаване на задачи, етюди и др.

Примери

Решение: В етюда на диаграма 1 на пръв поглед черните могат лесно да се откажат от топ за пешка и фигура, свеждайки играта до равенство. Но въпросът се решава от неочаквана комбинация с жертва и завличане на черния топ на неудобно поле: 1. Кf4+!! Т:f4 2. Оd7! Тf6 Няма нищо по-добро – на f1 или f3 топът веднага се губи с шах Оb5+ или свръзка Og4. 3. a7 Тa6 4. Оb5+ с печалба на топа. Също така е възможно 3. Оb5+ Цd2 4. a7 с победа.

Показаната позиция на диаграма 2 е от партията Гeоргий Стeпaнoв – Петър Романовски, Ленинград, 1926 г. Черните са играли хода 1... Т:f3+, с който започват комбинация, която илюстрира няколко „вилици“ и шахове с абсолютен линеен удар.Georgiy Stepanov (Schneideman) vs Peter Romanovsky 0-1, Leningrad, USSR (1926); Nimzo-Indian Defense: Variation (E23), chessgames.com. Отстъплението 2.Цe2 би позволило вилка шах-шех 2...Кd4+, нападаща както царя, така и дамата на белите и печелеща дамата. По същия начин, 2.Цd2 би позволило 2...Тf2+ (абсолютен линеен удар по белите цар и дама) 3.Oe2 T:e2+! 4.Ц:e2 Кd4+, отново „вилица“ и спечелване на дамата. Белите избират 2. Цe4, но след 2... d5+! се предават. Белите все още не могат да вземат черния топ, без да загубят дамата си, но алтернативата 3.c:d5 e:d5+ 4.K:d5 Оe6+ би оставила белите без добра защита. Вземането на офицера 5.Ц:e6 позволява отдавна заплашващата вилица 5...Кd4+, докато вземането на коня 5.Ц:c6 позволява абсолютен линеен удар 5...Тc8+, последван от 6...Т:c2. Отстъплението 5.Цe4 позволява на черния офицер да нанесе абсолютен линеен удар („шпага“) на белия цар и дамата с 5...Оf5+, така че на белите остава само една опция: 5.Цd6. Сега черните биха изиграли 5...Тd8+. Белите не могат да вземат офицера или коня поради точно същите причини като преди (след 6.Ц:e6 Кd4+ 7.Цe7 черните остават с топ повече с 7...К:c2 8.Ц:d8 К:a1), което оставя един легален ход, а именно 6.Цc7, но след това 6...Тf7+ принуждава белия цар да вземе черния кон, позволявайки абсолютен линеен удар 7...Тc8+, последвано от 8...Т:c2.

Според Щайниц следната комбинация от играта Йоханес Цукерторт – Йозеф Блекбърн, Лондон, 1883 г., е една от най-красивите в историята на шахмата (диаграма 3):

26. g6:h7+ Цg8–h8. Ако 26. … Дe7:h7, ще последва 27. Тe3–g3+ Цg8–h8 28. d4–d5+; или ако 26. … Цg8:h7, тогава 27. Тe3–h3+ Цh7–g8 28. Дd2–h6. 27. d4–d5+! e6–e5 28. Дd2–b4!!

Истинският смисъл на комбинацията при жертва на дамата, е да отвлече черната дама от защитата на пешката e5. След 28.… Дe7:b4 черните са матирани в седем хода: 29. Оb2:e5+ Цh8:h7 30. Тe3–h3+ Цh7–g6 31. Th3–g3+ Цg6–h6 (ако 31. … Цg6–h7 или 31. … Цg6–h5, следва мат в три хода.) 32. Тf1–f6+ Цh6– h5 (32. … Цh6–h7 33. Тf6–f7+ Цh7–h6 34. Оe5–f4+ Цh6–h5 35. Тf7–h7#) 33. Тf6–f5+ Цh5–h6 34. Оe5–f4+ Цh6–h7 35. Тf5–h5 мат. Черните нямат повече ходове: ако 28... Тc2–c5, тогава 29. Дb4:e4 Тc5:d5 (най-добър) 30. Оb2:e5+ Тd5:e5 31. Дe4:e5+ Дe7:e5 32. Тe3:e5 и т.н.; Ако 28. … Тc8–e8, тогава 29. d5–d6 Дe7–e6 30. d6–d7 и т.н. (Цукерторт)

28. … Тc8–c5 29. Тf1–f8+ Цh8:h7 Ако 29...Дe7:f8, тогава белите отговарят с 30. Оb2:e5+ Kh8xh7 31. Дb4:e4+ и мат в четири хода. 30. Дb4:e4+ Цh7–g7 31. Оb2:e5+ Ако 31. Tf8–g8+! Цg7xg8 32. Дe4–g6+ Дe7–g7 33. Дg6–e8+ Дg7–f8 (33. … Цg8–h7 34. Te3–h3+ Дg7–h6 35. Дe8–f7+ Цh7–h8 36. Оb2:e5#) 34. Te3–g3+ Цg8–h7 35. Дe8–g6+ Цh7–h8 36. Tg3–h3+ Дf8–h6 37. Оb2:e5 мат. 31. … Цg7:f8 31. … Цg7–h6 32. Тe3–h3+ също води до мат. 32. Оe5–g7+! Цf8–g8 33. Де4:e7+ (диаграма 4). Черните се предават.

На диаграма 5 е показана много известна комбинация, свързана с темата за произвеждане. Партията Мартин Ортуета – Хосе Санц Агуадо е планирана да се играе през април 1933 г. в VI кръг на кастилското първенство, изигран в Културния център на армията и флота в Мадрид.Дж. П. дьо Ариага – Ортуета срещу Санц“, Мадрид, 1933; списание ЕG 62, стр. 353–354, онлайн архив на oригинала от 3 декември 2017 г. в Интернет Архив. Ортуета пък посочва, че е в тренировъчна игра. Позицията често е била погрешно отпечатвана в изходна ситуация, която показва комбинацията без пешките e6 и g5.Tim Krabbé Случаят с хода Т:b2.

30. ... Td8–d2 31. Кc3–a4 Td2xb2!! Жертва на топа за произвеждане на пешка. 32. Кa4xb2 c4–c3 33. Tb7xb6! c5–c4!

Пешката блокира полето d3 за коня, от което той трябва да предпази от произвеждане на другата пешка на c1.

34. Tb6–b4 a7–a5!! 35. Кb2xc4 c3–c2

Също 35. Tb4xc4 c3xb2 води до произвеждане на свободната черна пешка. Белите се предават.

Следващата печеливша комбинация на диаграма 6 е матова с мотив унищожаване на защитата и създаване на открита позиция на царя. 1. Kg5!! f:g5 Жертва на коня за разкриване на линията h със заплаха O:g7. 2. O:g7+!! Нова жертва на фигура 2. ... Ц:g7 3. h:g5+ Цg8 4. Th8+!! Трета поредна жертва, този път на топ. 4. ... Ц:h8 5. Дh5+ Цg8 6. g6!! Td8 (Tf5, Tf4) 7. Дg7+ Цf8 8. Дh8#. Ако 4. ... Цf7 5. Дg5+ g6 6. Дh7 Це8 7. Д:g6#.

Естетика на комбинацията Естетическата страна на комбинацията се основава на оригиналността на идеята, целесъобразността на замисъла и хармонията на фигурите, внезапността и изненадата, сложността и разнообразието на тактическите техники. Комбинацията внася елемент на изкуство в шаха. Освен това прави шахматните игри красиви и зрелищни. За най-добри комбинатори в историята на шахмата се смятат Адолф Андерсен, Пол Морфи, Михаил Чигорин и Михаил Тал.

Източници

Категория:Шахматни термини