Николай Чернишевски

Николай Гаврилович Чернишевски () е виден руски общественик, писател, икономист и философ. / Под ред. И. Т. Фролова. Москва, 1991, с. 518–519.

Биография

Роден е на 24 юли 1828 г. в Саратов, Руска империя. Израства в семейството на всестранно образован свещеник. Първоначално учи в дома си. Завършва Саратовската духовна семинария през 1845 г. и Историко-филологическото отделение на Петербургския университет през 1850 г.

Известно време (1851 – 1853 г.) преподава руски език и литература в Саратовската гимназия. През 1853 г. се запознава с бъдещата си съпруга и след женитбата си същата година се преселва в Петербург. В столицата Чернишевски става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания „Отечественные записки“ и „Современник“.

Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм. Особено силно е влиянието на Висарион Белински и Александър Херцен. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.

Чернишевски защитава магистърска степен на тема: „Естетическите отношения на изкуството към действителността“, полагайки началото на материалистическата естетика в Русия.

Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа.

След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия. Заедно с Херцен става един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството на 19 февруари 1861 г. В най-известното си произведение – романа „Какво да се прави“ (1862 – 1863 г.) Чернишевски описва живота на хората от новото общество – „разумните егоисти“, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото.

Заради своята политическа и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден през 1864 г. на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, през 1871 г. той е заселен във Вилюйската крепост, където живее до 1883 г., когато му е разрешено да живее в Астрахан под постоянен полицейски надзор.

През юни 1889 г. Чернишевски получава разрешение да живее в родния си град Саратов, където умира на 29 октомври същата година.

Произведения Романи 1862−1863 – Что делать? Из рассказов о новых людях 1863 – Повести в повести (незавършен) 1867−1870 – Пролог. Роман из начала шестидесятых годов. 1879−1884 – Отблески сияния.

Повести 1848 – Теория и практика 1848 – Пониманье (Не судите) 1863 – Алферьев 1871 – История одной девушки 1886 – Вечера у княгини Старобельской

Разкази 1863 – Потомок Барбаруссы. Исторический рассказ 1864 – Мелкие рассказы 1871 – Знамение на кровле (По рассказу очевидца) 1875 – Академия Лазурных гор

Пиеси 1871 – Драма без развязки 1872 – Мастерица варить кашу. Пастораль в одном действии 1872 – Великодушный муж

Литературна критика 1850 – О „Бригадире“ Фонвизина. Кандидатская работа. 1854 – Об искренности в критике. 1854 – Песни разных народов. 1854 – Бедность не порок. Комедия А. Островского. 1855 – Сочинения Пушкина. 1855−1856 – Очерки гоголевского периода русской литературы. 1856 – Александр Сергеевич Пушкин. Его жизнь и сочинения. 1856 – Стихотворения Кольцова. 1856 – Стихотворения Н. Огарёва. 1856 – Собрание стихотворений В. Бенедиктова. 1856 – Детство и отрочество. Военные рассказы графа Л. Н. Толстого. 1856 – Очерки из крестьянского быта А. Ф. Писемского. 1857 – Лессинг. Его время, его жизнь и деятельность. 1857 – „Губернские очерки“ Щедрина. 1857 – Сочинения В. Жуковского. 1857 – Стихотворения Н. Щербины. 1857 – „Письма об Испании“ В. П. Боткина. 1858 – Русский человек на rendez-vous. Размышления по прочтении повести г. Тургенева „Ася“. 1860 – Собрание чудес, повести, заимствованные из мифологии. 1861 – Не начало ли перемены? Рассказы Н. В. Успенского. Две части.

Публицистика 1856 – Обзор исторического развития сельской общины в России Чичерина. 1856 – „Русская беседа“ и её направление. 1857 – „Русская беседа“ и славянофильство. 1857 – О поземельной собственности. 1858 – Откупная система. 1858 – Кавеньяк. 1858 – Июльская монархия. 1859 – Материалы для решения крестьянского вопроса. 1859 – Суеверие и правила логики. 1859 – Капитал и труд. 1859−1862 – Политика. Ежемесячные обзоры заграничной политической жизни. 1860 – История цивилизации в Европе от падения Римской империи до Французской революции. 1861 – Политико-экономические письма к президенту Американских Соединенных Штатов Г. К. Кэри. 1861 – О причинах падения Рима. 1861 – Граф Кавур. 1861 – Непочтительность к авторитетам. По поводу 'Демократии в Америке' Токвиля. 1861 – Барским крестьянам от их доброжелателей поклон. 1862 – В изъявление признательности Письмо к г. З<ари>ну. 1862 – Письма без адреса. 1878 – Письмо сыновьям А. Н. и М. Н. Чернышевским.

Мемоари 1861 – Н. А. Добролюбов. Некролог. 1883 – Заметки о Некрасове. 1884−1888 – Материалы для биографии Н. А. Добролюбова, собранные в 1861–1862. 1884−1888 – Воспоминания об отношениях Тургенева к Добролюбову и о разрыве дружбы между Тургеневым и Некрасовым.

Философия и естетика 1854 – Критический взгляд на современные эстетические понятия. 1855 – Эстетические отношения искусства к действительности. Магистерская диссертация. 1855 – Возвышенное и комическое. 1855 – Характер человеческого знания. 1858 – Критика философских предубеждений против общинного владения. 1860 – Антропологический принцип в философии. „Очерки вопросов практической философии“. Сочинение П. Л. Лаврова. 1888 – Происхождение теории благотворности борьбы за жизнь. Предисловие к некоторым трактатам по ботанике, зоологии и наукам о человеческой жизни.

Преводи 1858–1860 – „История восемнадцатого столетия и девятнадцатого до падения Французской империи“ на Фридрих Кристоф Шлосер 1860 – „Основания политической экономии на Д. С. Милля“ (с бележки и коментари) 1861–1863 – „Всемирная история“ на Фридрих Кристоф Шлосер 1863–1864 – „Исповедь“ на Жан Жак Русо 1884–1888 – „Всеобщая история Г. Вебера“ (с бележки и коментари; успява да преведе 12 тома)

Източници

Вижте също

Передвижници

Външни препратки От и за Николай Чернишевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Категория:Руски писатели Категория:Руски романисти Категория:Руски литературни критици Категория:Руски публицисти Категория:Руски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Руски социалисти Категория:Руски атеисти Категория:Затворници Категория:Родени в Саратов Категория:Починали в Саратов Категория:Починали от инсулт