Миладинови е голям патриотичен български род от Струга. Членове на фамилията са видни български възрожденци, общественици, просветни дейци, учени и други деятели от Македония.
Най-старите писмени сведения за рода са от края на XVIII век. За родителите на Христо Миладинов (1783 – 1839), бащата на бележитите възрожденци Димитър и Константин Миладинови и техните братя и сестри, няма сведения. Царевна Миладинова пише в спомените си: „Аз съм селянка. Всички ние в Струга сме селяни и селянки. Такъв е бил и нашият Миладиновски род отпреди няколко генерации“ и поради това има допускания, че са преселници от селата в Струга. От родови спомени и съпоставка на факти се знае, че Христо Миладинов е имал трима братя и вероятно една сестра. Смята се, че братята са били наследствени грънчари, като рано са се отделили („Баща ми отдавна се беше разделил братски с другите трима братя“, пише Наум Миладинов) и че Никола и Георги са отишли да упражняват занаята в Дебър. Към 1833 – 1836 година, когато Димитър Миладинов се завръщал от Янина, семейството на Никола Миладинов е било все още в Струга, тъй като сред посрещачите се споменава и стрика му Николица Миладинова. Когато в 1861 година Димитър Миладинов е арестуван, брат му Наум бяга от Струга при родственика си Никола Миладинов в Дебър. Допуска се за твърде възможно третият брат да е поп Иван Миладинов от Струга; за него Димитър Миладинов пише в дописка до „Цариградски вестник“ (30 март 1860), че заедно с другите попове в Струга се е изучил и „службата света по славянски я служит“.
Христо Миладинов и жена му имат 8 деца, всички родени в Струга, от които 6 сина: Димитър, Наум, Атанас (Тане), Матей (Мате), Апостол и Константин (по реда на раждане) и 2 дъщери: Ана и Кръстана (Кръста). Бащата Христо прави Името на майката не се споменава никъде; според несигурни данни (разказ на Райна Драганова за разказано от майка ѝ) се е казвала Султана и са ѝ викали Сола. Известно е, че била сладкогласна певица, която според Александър Рачински знаела над 1200 народни песни и била неизчерпаем източник на пословици, поговорки и старинни обичаи. Професор Виктор Григорович записал изпята от нея „бугарска песна“. Събужда любовта на децата си към българското народно творчество и желанието им за събираческа дейност на фолклорните творби. Константин още в детските си години записва с гръцки букви разказвани от нея приказки, пословици и други.
Родословие
Бележки