Манастирът „Света Богородица Евергетида“ (, букв. Богородица Благодетелка), изевестен като Евергетидски манастир или само като Евергет(ис), е православен манастир в европейските предградия на византийската столица Константинопол, който бил основан през 1048/1049 г. и оцелял до XIII век.
История Манастирът е основан през 1048/1049 г., когато някой си Павел се оттегля в имението си, разположено на около 3 km от стените на Константинопол, и се установява там като монах. Към него се присъединили още няколко монаси и били построени няколко килии, за да приютят малката им общност. Когато Павел умира през 1054 г., неговият приемник като игумен Тимотей става вторият ктитор на манастира. Тимотей успява да натрупа достатъчно средства, за да построи нова църква, наречена „Света Богородица Евергетида“, на която бил назован манастирът, и по-големи килии, а около 1055 той съставя и манастирски правилник (типик) от две части: Пролог с правилата на ежедневния живот и Синаксар с указания за литургията за всеки ден от църковната година. Типикът е използван като модел за основния типик на редица големи византийски манастири, като тези на „Богородица Космосотира“, „Илиу Вомон“, Кехаритомен и Хиландар, и е основният източник на информация за самия Евергетидски манастир.
Според типика манастирът е включвал гостоприемница за пътници и е притежавал метох в рамките на Константинопол. Един от основните ктитори на манастира е сръбският княз и архиепископ Сава, който го посещава често между 1196 и 1235 г. По време на Латинската империя манастирът става подчинен на манастира Монте Касино, но изглежда, че на гръцките монаси от Евергета е било позволено да останат в него. Манастирът изчезва от архивите след XIII век.
Бележки
Източници
Допълнителна информация
Категория:Константинополски манастири Категория:Храмове, посветени на Богородица