Хронологията на историята на Монреал е хронология на значимите събития в историята на Монреал – втория по население град в Канада, с около 3,5 милиона жители през 2018 г., и четвъртият по големина френскоговорещ град в света.

Предколонизация Районът, известен днес като Монреал, е обитаван от алгонкини, виандот и ирокези около 2000 години, а най-старият известен артефакт, открит в самия Монреал, е на около 2000 години. В най-ранната устна история алгонкините мигрират от Атлантическото крайбрежие, пристигайки заедно с други анишинабеки на „Първото място за спиране“ (Монреал). Там нацията открива „остров с формата на костенурка“, белязан от miigis – черупки на Monetaria moneta.Група малки до големи морски охлюви, океански коремоноги мекотели от семейство Cypraeidae Ирокезите или Haudenosaunee са съсредоточени най-малко от 1000 г. сл. н. е. в Северен Ню Йорк и влиянието им се простира до това, което сега е Южно Онтарио и района на Монреал в днешен Квебек.The Canadian Encyclopedia, Iroquois 1142: Създаване на Конфедерацията на ирокезите по устни преданияBruce E. Johanson, Dating the Iroquois Confederacy На съвременния ирокезки език Монреал се нарича Tiohtià:ke. Други местни езици, като алгонкин, го наричат Moniang. Лаврентийските ирокези основават село Ошлага (Hochelaga) в подножието на планината Мон Роял.

XVI век

1535: 10 август, френският мореплавател Жак Картие кръщава река Сейнт Лорънс на Свети Лаврентий Римски на деня на празника на римския мъченик. Преди това реката е известна с други имена, включително река Ошлага и река Канада; Картие прониква далеч във вътрешността за първи път, през реката. 1535: 19 септември, Картие започва своето пътуване от град Квебек до Монреал, докато търси път към Азия. 1535: 2 октомври, Картие посещава Ошлага, заявявайки долината Сейнт Лорънс за Франция. Той става първият европеец, достигнал района, известен сега като Монреал. Той изчислява населението на над хиляда души. 1535: 3 октомври, Картие изкачва планината на Ил дьо Монреал и я нарича Мон Роял; името „Монреал“ обикновено се смята, че произлиза от „Мон Роял“. 1556: На картата си на Ошлага италианският географ Джовани Батиста Рамузио написва „Monte Real“, за да обозначи Мон Роял. 1580: Лаврентийските ирокези изглежда са напуснали долината на река Сейнт Лорънс някъде преди 1580 г.

XVII век 1601 – 1609 г. 1601: На картата си Гийом Льо Васьор дьо Боплан изписва Hochelaga за обитаемата област и нарича хълма Mont Royal. 1603: френският мореплавател и пътешественик Самюел дьо Шамплен достига остров Монреал (Île de Montréal) и Ил Перо, и описва Мон Роял, езерото Сен Луи и Лашинските бързеи. 1608: Самюел дьо Шамплен основава град Квебек.

1610 – 1629 г. 1611: Самюел дьо Шамплен, в компанията на млад виандот, когото е отвел и върнал от Франция на предишно пътуване, посещава Ил дьо Монреал. 1611: Шамплен решава да създаде пункт за търговия с кожи в днешния Поант а Калиер. 1611: Млад мъж на име Луи се удавя, като по този начин дава името си както на Сол Сен Луи (Лашински бързеи), така и на езерото Сен Луи 1611: Остров Света Елена е кръстен от Самюел дьо Шамплен в чест на съпругата му. 1613–20: Търговската компания работи в Нова Франция, но през 1621 г. губи правата си върху Компания „Монморанси“ поради нарушаване на техния договор. 1615: Дени Жаме и Жозеф Льо Карон изнасят първата католическа литургия на остров Монреал."Ontario's Pioneer Priest" by John J. O'Gorman "La Première messe sur île de Montréal - 24 juin 1615" 1615: Самюел дьо Шамплен, очакван при бързеите на Сен Луи в края на юни, не пристига до 8 юли, което кара ядосаните аборигени да напуснат, като вземат със себе си Жозеф Льо Карон и дванадесет французи. 1615: Францисканците от Реколет – орден на френски мисионери са първите, които заселват Канада. Век по-късно квартал на Монреал в съседство с тяхната резиденция в този град се нарича Фобур дьо Реколет – име, което се използва и днес. 1627: Кардинал Ришельо заменя Компания „Монморанси“ с Компанията на 100-те съдружници, председателствана от Жан дьо Лозон. Френската корона дава на новата компания монопола върху търговията с кожи и я насочва към колонизиране на долината Сейнт Лорънс. 1627: Кралят на Франция въвежда сеньориалната система в Нова Франция и забранява заселването от други освен римокатолици.

1630 – 1649 г.

1634: Сьор дьо Лавиолет основава Троа Ривиер 1635: 25 декември, умира Самюел дьо Шамплен 1636: Жан дьо Лозон става сеньор на Ил дьо Монреал 1636: Луи XIII предоставя сеньорията на Мадлен на Жак Ла Ферте, свещеник в „Сент Мадлен дьо Шатодюн“ 1639–1649: Действащо е селището Света Мария сред хуроните. Създаването на Монреал е част от голямо мисионерско движение, базирано във Франция. 1641: Създаване на Компанията „Нотр Дам на Монреал за покръстването на диваците от Нова Франция“ 1641–1642: Колонистите прекарват зимата в Сен Мишел близо до Силери 1642: Мезонньов пристига на 17 май; мисията е наречена Вил-Мари и е построена на Плас Роял 1642: 18 май, Бартелеми Вимон, началникът на йезуитите, отслужва първата литургия във Вил Мари 1642: Започва изграждането на Форт „Вил Мари“ около първоначалното село като защита срещу атаките на ирокезите. 1642: 13 август, Шарл дьо Монмани начело на група от 40 мъже, започва строежа на Форт „Ришельо“ (в Ла Вале дю Ришельо) 1642: 23 декември, Значително наводнение. 1643: 6 януари, Издигане на първия паметник –кръстът Маунт Роял Крос 1643: 9 юни, в Монреал са убити първите хора по време на нападение от ирокезите 1643: Край на август, във Вил Мари идва кораб с подкрепление, командван от Луи д'Ейбу дьо Кулонж. 1644: 16 и 30 март, Атака на ирокезите 1645: Болницата първоначално се намира в рамките на форта. Мезоннньов дава на Жан Манс първата концесия извън укрепленията за изграждане на първата болница в Монреал – „Отел-Дьо дьо Монреал“; работата по нея започва на 8 октомври. 1646–1653: Война с ирокезите 1646: Форт „Ришельо“ е изоставен в края на годината и опожарен от ирокезите през февруари 1647 г. 1647: Жак дьо Ла Ферте от Компанията на стоте съдружника предоставя Ла Прери на йезуитите 1648: 24 ноември, във Вил Мари се ражда първото бяло дете – Барб Мюзние 1648: Пол Шомеде дьо Мезонньов, сир на Мезонньов, строи укрепена вятърна мелница в района, сега известен като Стария Монреал). 1648: Ирокезите нахлуват в Хурония и унищожават по-голямата част от Виандот и френските мисионери, живеещи на територията.

1650 – 1669 г.

1650: Луи Прюдом основава в Монреал първата комерсиална пивоварна в Нова Франция 1651: 26 юли, 200 ирокези атакуват болницата „Отел-Дьо дьо Монреал“ 1653: Голямото набиране, още по-известно като La Grande Recrue: Жана Манс пренасочва средствата, дарени от Мари Мадлен, херцогиня на Егийон, за болницата към Пол Шомеде дьо Мезонньов за набирането на сто души; контингентът пристига във Вил-Мари на 16 ноември. От 95-те, които се качват в Сен Назер, 24 са избити от ирокезите, четирима се удавят, а един изгаря, когато къщата му се подпалва. 1653: Маргьорит Буржуа основа Конгрегацията на Нотр Дам – религиозна женска общност 1657: В средата на август четирима свещеници (Габриел дьо Кейлю, Габриел Суар, Антоан д'Але и Доминик Галиние), принадлежащи към Обществото на Свети Сулпиций в Париж, идват в Монреал, за да поемат управлението от йезуитите. 1657: 25 ноември, Маргьорит Буржуа – първата учителка в града, която ще създаде общност от учители, отваря първото училище в бивша конюшня 1658: Пол Шомеде дьо Мезонньов подписва договор с Жак Аршамбо да го накара да изкопае „кладенец във Форт Вил-Мари в средата на двора или парадната площадка“. 1659: Жана Манс довежда три монахини от Религиозните хоспиталиери на Свети Йосиф във Франция, за да работят като персонал в болницата 1663: 5 февруари, силното Земетресение в Шарлевоа в 17:30 часа 1663: март, сеньорските права върху Ил дьо Монреал са прехвърлени от Дружество „Нотр Дам на Монреал“ към Сулпицианците. Те стават сеньори на Монреал, поемайки управлението от Пол Шомеде дьо Мезонньов. 1663: Нова Франция е направена кралска провинция. 1663 - 1673: Започва емиграцията на приблизително 800 млади французойки (които ще станат известни като filles du roi или кралските дъщери) в Нова Франция под спонсорството на френския крал Луи XIV 1665: На река Ришельо е построен Форт „Сен Луи“ (сега Форт „Шамбли“). 1665: Полкът „Каринян-Сайе“ възстановява Форт „Ришельо“. 1666: Според преброяването от 1666 г. на Нова Франция Вил-Мари има 582 жители. 24 от 111-те семейства, живеещи в Монреал, вече са били създадени във Франция. Няколко къщи, оградени от вятърна мелница и крепост и свързани с пешеходна пътека (сега под бул. „Сен Пол“), представляват началото на Вил-Мари. 1666–1675: Построен е Форт „Сен Жан“ . 1667: Почти от самото начало в Монреал се търгуват кожи и след 1667 г. той става център за търговия. Ежегоден пазар за кожи се провежда през юни в района на Поант а Кайе. 1668: Купуване на Дом „Сен Габриел“ за настаняване на т. нар. „кралски дъщери“ (вж. 1663 г.). Сегашната структура датира от 1698 г., когато е възстановена след пожар през 1693 г. 1669: Крал Луи XIV нарежда мъжете от Нова Франция между 16 и 60 години да изпълняват задължителна военна служба; всяка енория ще има своя милиция.

1670 – 1689 г.

1670: среда, Засадена е голяма овощна градина от страната на Маунт Роял 1670: Основана е Компания „Хъдсън Бей“ 1670 – 1680: Първоначално търговията се извършва в домовете на хората; търговците скоро поставят сергии между бул. „Сен Пол“ и малката река Сен Пиер западно от пазара. Местните жители лагеруват на Поант а Кайе, наброявайки около 900 души през 1672 г. 1671: Основаване на община Вердюн. 1672: По поръчка на Франсоа Дойе дьо Касон, началник на Сулпицианците, нотариусът и геодезист Бенин Басе Де Лорие прави първото оформление на улиците в Монреал. Първоначалният план на Стария Монреал се състои от 10 улици, от които три са успоредни на реката – улиците „Нотр Дам“, „Сен Пол“ и „Сен Жак“, и седем се простират перпендикулярно на реката, включително улиците „Сен Пиер“, „Сен Франсоа Ксавие“, „Сен Жан Батист“, „Сен Габриел“ и „Сен Венсан“. 1672: 29 юни, Забит е кръст, за да обозначи бъдещото местоположение на първата градска базилика „Нотр Дам“, чиито първите пет камъка са положени на следващия ден. 1672: Като църковен настоятел Пиер Гадоа ръководи изграждането на обществен кладенец на Плас д'Арм. 1674: май, Луи Жолие претърпява корабокрушение в Сол Сен Луи (Бързеи на Лашин) 1676: в Мон Роял е основана Сулпицианската мисия 1677: Жак Бизар е изпратен в Монреал от Луи дьо Буад дьо Фронтенак, за да разследва твърдения за незаконна продажба на алкохол на местните жители. Въпреки това лидерът на контрабандистите, губернаторът на Монреал Франсоа-Мари Перо, затваря Бизар. С помощта на Фронтенак Бизар е освободен и Перо е отстранен от поста. 1678: Завършване на параклиса „Нотр Дам дьо Бон Секур“ 1679: есен, Даниел Гресолон, сир на Лют, достига западния край на Горното езеро, където приключва мирните преговори между нациите Оджибуей и Лакота. 1679: Бригантината „Грифон“, поръчана от Рене Робер дьо Ла Сал, е изтеглена до южния край на река Ниагара, за да стане първият кораб, който плава през горните Големи езера 1680: 17 април, умира Катерина Текаквита, католическа светица и девица от анлгонкински-мохокски произход 1680–85: Все повече и повече пътешественици, търговци и мисионери изследват регионите нагоре по реката от Монреал. С отварянето на новата територия част от търговията с кожи се измества към Големите езера . Все по-малко и по-малко местни жители идват в Монреал и годишният панаир на кожи става по-малко популярен от 1680 до 1685 г. 1682: Монреалецът Рене Робер Кавейе, сир на Ла Сал пътува до устието на река Мисисипи 1682: Завършване на църквата „Нотр Дам“, построена от Франсоа Байи. През XVIII век основните забележителности на града са камбанарията на Нотр Дам и Хълмът на Цитаделата 1684: Манастирът на Конгрегацията на Нотр Дам е унищожен от пожар. 1684–1687: Построена е семинарията „Сен Сюплис“