Методически и етически стандарти в науката Понятието научен етос е специфичният предмет на научната етика. Въведено и дефинирано е най-напред от социолога Робърт Мъртън през 1947 г. Той поставя тезата, че в научноизследователската си дейност учените трябва да се ръководят не само от методическите правила (a set of characteristic methods), чрез които се постига ново знание, но и от ценностите и етическите норми в науката (a set of cultural values and mores). При това двете групи правила – методическите и етическите, са равнопоставени и съчетани в научното изследване. Първите дават насока затова как може да се прави изследване и да се развива науката, а вторите отговарят на въпроси: как трябва да се направи изследването, да се публикуват ли резултатите му и въобще дали трябва, дали е морално допустимо да се прави всичко това.Методически стандарти – как се прави научно изследване. Етически стандарти – морална допустимост на изследването.Оттогава до днес научният етос предизвиква дълбоки научни осмисляния и дискусии. В социологията на науката се поставят въпроси като: дали можем да приемем принципите на науката, формиращи научния етос като морални норми; доколко правилата за извършване на научна дейност са нормативни; в каква степен може да се разглежда „нормативната структура на науката“ като идеология. В отговорите им са заложени позиции, сходни на две от основните социологически парадигми – структурен функционализъм и феноменологично-интерпретативна парагидма. От друга страна, времето се изменя, а в него и човекът, и неговият жизнен свят, и обществото, което той заедно с другите изгражда. Тази обективна и неизбежна макропромяна също предизвиква нови и нови търсения в полето на научния етос. Днес, например, стои въпросът за това как се дефинира ценностното ядро на научния етос във времето на изкуствения интелект.
CUDOS - класически модел на научния етос Научният етос е основан върху четири етични стандарта, които са фундаментални за науката, според Робърт Мъртън. Те формират модела CUDOS – акроним от първите им букви:Communalism – обществен характер (в оригиналното си съчинение Робърт Мъртън използва понятието “communism”. Впоследствие се налага “communalism“.“Communism” in the nontechnical and extended sense of common ownership of goods, is a second integral element of the scientific ethos”);
Universalism – универсалност;
Disinterestedness – безкористност;
Organized Skepticism – умерен скептицизъм.Моделът е известен още и като "Нормите на Мъртън" (Mertonian Norms).
Джон Зиман прибавя още един стандарт – Originallity – Оригиналност. В акронима то се вписва в „O”, а за Мъртановия “Organized Skepticism” остава “S”. Според Етичния кодекс на УНСС понятията, съставляващи CUDOS, включват следното съдържание, синтезирано от Мъртъновите и Зиманови оригинални дефиниции:С – „Общественият характер обединява разбирането за публичност на научното знание, задължително публикуване на резултатите от научните изследвания, отговорност на учените за верността на публикуваните резултати, самоуправление на научната общност, свободен обмен на информация между учените по света.“
U – „Универсалността означава, че науката трябва да е независима от раса, религия и националност, да е без ограничение в международната и световната изява.“
D – „Безкористността се свързва най-вече с честност и обективност на резултатите – те не трябва да се манипулират заради печалба, идеология, целесъобразност или поради друг личен интерес.“
О – „Изискването за оригиналност налага всяко изследване да има свой принос към науката – иначе е неприемливо. Изследователската оригиналност включва развитието и задълбочаването на авторските проучвания, правилното определяне и посочване на научните постижения на други учени, последователното прилагане на все по-подходящи методи на изследване, справедливото и професионално тълкуване на резултатите, честното отчитане на фактите и данните, както и обективната оценка на съществуващите научноизследователски хипотези.“
S – „Умереният скептицизъм насочва към изключителната полезност на критичността, която се гради върху съмнението, а заедно с това изисква резултатите никога да не се приемат заради авторитет или на доверие.“През 1998 г. Дейвид Резник добавя още дванадесет елемента към CUDOS, които практически продължават операционализацията на понятието „научен етос“. Част от тях представляват ценности на науката и отразяват основни етически категории.
Свобода в науката Първият елемент е свобода – основна етическа категория и ценност в науката. Етиката е основана на свобода, науката е свобода. Без свобода на творчеството, на изследванията, без свобода на мисълта и словото, науката като основна познавателна човешка дейност би била невъзможна. Днес много се говори за свобода на словото – от една страна се аргументира нейната витална важност за демокрацията и човешкото съществуване, а от друга – се посочват данни от световни рейтинги за свобода на словото, които от години показват тенденция към ограничаване на същата свобода. Преди свободата на словото е свободата на мисълта, пише Катя Михайлова. Ако мисълта не е свободна да пита, да търси, да изследва, то какво би било словото, чрез което се изразява несвободната мисъл?
Гарант на свободата на мисълта, т.е свободата на науката е етиката и по-точно научната етика. Свободата е в две форми: позитивна, свободата „да“ търся, откривам, претворявам, създавам и негативна свобода „от“ някого, от нещо, което създава затруднения, пречи, спира изявата и пътя. Научната етика създава рамка, в която проявленията на негативната свобода биват ограничени за сметка на разгръщането на позитивната свобода.
„Свободата е неизменно условие за работата на разума в полето на идеите – „разумът изисква свобода“, пише Айн Ранд в "За новия интелектуалец". Какво означава разумът да е свободен? Свободен от външни принуди и ограничения или свободен да създава, въпреки обективните външни принуди и ограничения? Негативно или позитивно свободен?
Свободата на разума е преди всичко позитивна. Свободният разум е способен да мисли, да твори, да създава заедно с другите, въпреки обективните ограничения на социалната и обществената среда. Дори и повече – способен е да претворява ограниченията, които средата създава пред неговата свобода, във възможности за проява на нейната сила. Позитивно свободният разум е уверен и самоуважаващ се, воден от собствената си мисъл. Само позитивно свободният разум може да превърне ученият в рицар на свободата, ако употребим метафората на Зигмунд Бауман.
Законност в научната дейност Вторият елемент, който Дейвид Резник добавя към разбирането на научния етос, е законност. Научната дейностнама как да не беде правно регулирана, доколкото тя е висша обществена дейност, чрез която се произвеждат духовни блага, а Карл Маркс дори я нарича „непосредствена производителна сила“. Етичната и правна регулация на научната дейност са взаимнодопълващи се части на едно цяло. Цялото е естественият човешкият стремеж към познание, който в условия на живеене в общност с другите и в общество, е необходимо да бъде регулиран, така че да бъдат защитени правата и интересите на всички.Етиката в науката и правната регулация на науката гарантират автономността на науката и научното поле спрямо останалите обществени полета.Законът за висшето образование и Законът за развитието на академичния състав в Република България са правнонормативни актове, които уреждат взаимоотношенията във висшето образование и науката. Като такива те са във връзка с нормите на научната етика.
Възниква въпросът кой регулативен механизъм е по-важен в полето на науката – етическия чрез научната етика или правнонормативния чрез законността? И двата са еднакво важни – етиката в науката е преди всичко инструмент за саморегулация на взаимоотношенията в научното поле, а правната уредба и законността установяват процеса на правна регулация. Етичните норми в науката имат доброволен характер. Правно-юридическите норми са еднакво задължителни за всички.
Колегиалност Колегиалност е модусът на взаимоотношение в науката, който Дейвид Резник определя като компонент от научния етос.
Станка Калчева прави интересно емпирично изследване на колегиалността на научната организация (резултатите са публикувани през 2012 г.). Изследването установява висока степен на колегиалност в научната колегия в сравнение с другите изследвани колегии – предприятие за производство и услуги и медия. Предложената операционализация на понятието "колегиалност" дава ориентир за неговото разбиране. Колегиалността се операционализира чрез следните три групи понятийни индикатори:
Колегиални отношения в микросредата – посочени са 6 емпирични индикатора тук (всеки е вид отношение): добронамереност, приемане на перспективата на другия, самокритичност, завист, егоцентрична ориентация, неразбирателство (липса на кооперация); Професионална компетентност на всеки член на колегията; Междуличностни отношения по скалата „симпатия – антипатия“: приятелство, симпатия, безразличие, антипатия, враждебност.
Честност в науката Следващото предложение на Дейвид Резник е честността като основен морален императив в научния етос. Честността в научната етика се проявява в няколко посоки.
Честност по отношение на научното изследване като методика и методология, като използвани теоретични и емпирични източници. Честност в обявяването на научните резултати, тяхната интерпретация и анализ. Честност в авторството и уважение авторството на другите. Честност като императив на междуличностните и институционални отношения между учените, преподавателите, между преподавателите и студентите, между самите студенти. Честност спрямо обществото, културата и паметта, защото науката, а и университетското преподаване са обществени дейности от най-висш духовен порядък. Продуктът на науката е обществен продукт, обществено благо. Образователният продукт – също. Науката и образованието са тясно свързани с културата и паметта – чрез тях се изграждат културата и паметта и едновременно с това, чрез тях те се и предават. Честност към себе си – честна самооценка на нивото на компетентност и умения.
Без честност е невъзможно да се постигне дори и най-ниско ниво на колегиалност, а след това и общностност в науката. Същевременно самият Мъртън, дефинирайки научния етос, подчертава, че съществените научни открития са продукт на сътрудничество между колегите изследователи в общността. Общността е интелектуалният собственик, притежателят на интелектуалните права върху произведените научни продукти от учените.
Без честност дали може да се изгради научна общност, която да произвежда качествени научни продукти?
Науката не е и никога не е била индивидуално действие и постижение, макар отделен учен да постига конкретното теоретично обобщение и да извежда докрай теоретичното моделиране на изследваните явления, процеси, тенденции. Тя винаги е колективно, общностно дело – прави се от всички в колегията, в катедрата, в научното звено, в общността. Затова започваме научните изследвания и дори изпитните реферати и есета от четене на научни книги, за да видим преди нас и до нас, в нашето време, какво вече е направено, какво можем да заимстваме, какво да доразвием. Затова търсим разговора, научната дискусия с колегите, за да открием друга гледна точка към онова, което изследваме, и от тази друга перспектива да го погледнем и да видим какво ще се разкрие пред нас.
В логиката на общността в науката се развиват и така нар. научни школи, като пространства на честно достигнатото и споделено научно познание. Достиженията на науката по отношение на разбирането и овладяването на познанието не принадлежат на индивида, а на школата, на общността. Подписът на учения показва кой носи отговорността за честността в направеното изследване, кой е авторът, но не притежателят. Знанието, познанието, истината не могат да бъдат притежание на някого. Християнската етика посочва, че бидейки дадени от Бог, те са на всички и на общността.