Амалфийският манастир (, ) е средновековен манастир на Света гора. Той е най-известният от трите бивши манастира на латиноговорещи християни на Атон преди Източно-западната схизма. Манастирът понякога е описват като първият пример за православен западен обряд след Схизмата, но въпросът за принадлежност на манастира към Източноправославната църква или към Римокатолическата църква е спорен.Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 11

Местоположение Развалините на манастира са разположени на средата между Великата лавра и Каракал. Районът продължава да се нарича Морфонос по името на манастира. От манастира е оцеляла Морфонската кула.

История Манастирът е основан в X век от монаси от Амалфи, Италия. Те следват Устава на Свети Бенедикт и използват латинския като литургичен език.

Манастирът е построен между 985 и 990 от седем бенедиктински монаси, водени от Лъв Стари, който е поканен да изгради монашеска общност от грузинците от Иверския манастир. Най-ранните бенедиктински монаси от Амалфийския манастир са близки другари на Атанасий Атонски, основателя на Великата лавра. Към XII век Амалфийският манастир, останал верен на източното православие процъфтява и се ползва с висока репутация. Игуменът на манастира се подписва на латински веднага след игумена на Великата лавра.

Манастирът е мирно прехвърлен към Великата лавра в 1287 година от император Андроник II Палеолог, след като пострадва силно от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход и няма възможност да възстанови сградите си и да обнови монасите и свещениците си.Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 14

Манастирът е активен до XIII век.

Принадлежност на манастира Поради поддържането на латински обряд след Великата схизма понякога манастирът е описван като един от най-ранните примери за православие от западен обряд. Някои учени като Елени Метревели твърдят, че манастирът е подчинен на Католическата църква след Схизмата. Много православни учени обаче смятат, че праксиса на Амалфийския манастир остава обвързан с източното православие и посочват, че изгонвания на латински християни от източноправославна територия са се случвал преди, като изгонването на франкските монаси от Елеонския хълм в 808 година заради употребата на filioque в Никейския символ на вярата или цялостното изгонване на латнците от Константинопол в 1186 година. Амалфийският манастир, останал верен на източното православие, процъфтява и е подкрепян от Византийската империя дълго след Схизмата, като се издига до № 2 в светогорската йерархия след Великата лавра.Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 12

Известни монасиAidan Keller (2002). Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos. Йоан и Арсений, около 984 Лъв Стари Римски, остовател на манастира с шестима ученици и помощ от грузинците от Иверския манастир, около 985-990 Йоан от Беневенто от Манастира Монте Касино, около 986-993 Игумен Йоан III от Касино, около 986-993 Игумен Йоан Амалфийски, около 991-1035. Не е ясно дали всички подписали атонските грамоти и документи от 991 до 1035 са един и същи игумен Йоан Амалфийски иили няколко. В 1017 година игумен Йоан се подписва втори по ранг. Игумен Венедикт, подписал под имперски патронаж, 1081 Игумен Димитрий, 1083 Игумен Вито, 1087-1108 Игумен Мансо или Мавро, 1169

Външни препратки Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos The Benedictine Monastery of Saint Mary on Mount Athos О конфессиональной принадлежности афонских бенедиктинцев Амальфион: тайны и загадки бенедиктинского монастыря на Афоне Benedictine Monastery on Mount Athos (Saint Elizabeth Convent) Peer Reviewed Assessment of the Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos and their adherence to Greek Orthodoxy from Tbilisi State University Saint Benedict on Mount Athos

Бележки

Категория:Светогорски манастири Категория:Църкви в Гърция в развалини