Изпарител или изпарителен апарат се нарича апарат, в който се извършва изпаряване на някаква течност. Основното приложение на изпарителните апарати е за: концентриране на разтвори получаване на нелетливо вещество в твърдо състояние получаване (регенериране) на чисти разтворители
При температури по-ниски от температурат на кипене протича изпарение, което е много бавно (напр. в солниците, охладителните кули). Процесът при температура на кипене се нарича изпаряване, той е много по-интензивен и протича в целия обем на разтвора. Поради високата специфична топлина на изпарение за нагряване се използва предимно наситена водна пара, при удобна възможност и (отпадни) пари получени при други процеси в инсталацията. Изпаряването може да се извърши при атмосферно налягане, под вакуум или при повишено налягане. При изпаряване под вакуум разтворът кипи при по-ниски температури. Това е предимство при добиването на чувствителни вещества (лекарства, сокове и др.) и при изпаряването на вещества с много висока температура на кипене при атмосферно налягане (напр. тежки нефтени фракции).
Индустриалните апарати са съставени от нагревна камера и сепаратор. Нагревната камера е топлообменник, много често кожухотръбен. Сепараторът има за цел да отдели увлечените капки от парите. Изпарителите могат да бъдат с естествена или принудена циркулация. Някои важни типове са:
Изпарителни апарати с естествена конвекция Изпарителен апарат с централна циркулационна тръба Изпарителен апарат с изнесена нагревна камера с външна циркулационна тръба Изпарителен апарат с принудена циркулация Изпарителни апарати с тънък слой (издигащ се, падащ) Изпарителни апарати с топлинна помпа Многокорпусни изпарителни инсталации
Хладилната камера е всъщност вид изпарител, виж термопомпа.
В лабораторията
В индустрията
Вижте също Кондензатор (топлообменник) Парогенератор Кондензно гърне Охладителна кула Вакуумна помпа Водна помпа
Категория:Химично инженерство