Манèнте дèли Убèрти (), известен като Фаринàта (Farinata; ̽ ок. 1212, Флоренция, Флорентинска република; † 11 ноември 1264, пак там), е италиански аристократ и кондотиер.

Принадлежащ към една от най-старите и важни гибелински семейства във Флоренция, той е споменат от Данте Алигиери в десетата песен на „Ад“ и впоследствие се среща сред еретиците.

Биография Син на Якопо дели Уберти, от 1239 г. Фарината е ръководител на партията на гибелините и изиграва много важна роля в прогонването на гвелфите, което се случва няколко години по-късно, през 1248 г., при режима на имперския викарий Фридрих от Антиохия. След това сем. Уберти е заточено, а представителите на гвелфските семейства се връщат на власт през 1251 г., като намира убежище в Сиена през 1258 г.

Фарината допринася като главен герой за победата при Монтаперти на 4 септември 1260 г. и в последвалата диета в Емполи демонстрира голямата си любов към страната, като открито се надигна срещу предложението на депутатите от Пиза и Сиена, които желаят да унищожат Флоренция.

Умира през 1264 г. и е погребан в църквата „Санта Репарата“, където по-късно е построена Флорентинската катедрала. Синът му Лапо е назначен от император Хайнрих VII за имперски викарий в Мантуа.

Обвинението в ерес и Данте

И след смъртта си сем. Уберти не успява да избегне отмъщението на съперничещата фракция: през 1283 г. телата на Фарината и съпругата му Адалета са подложени на посмъртен публичен процес във Флоренция по обвинения в ерес. За случая тленните им останки, погребани в църквата „Санта Репарата“, са есхумирани и процесът завършва с осъждане от францисканския инквизитор Саломоне да Лука, който постановява всички активи, завещани от Фарината, да бъдат конфискувани. Валидността на обвинението все още е несигурна днес: то всъщност се отнася до оспорването на религиозното върховенство на Църквата, въпреки че фракцията, към която принадлежи Фарината, оспорва само политическата ѝ намеса, като претендира за разделение между духовна и светска власт. Объркването вероятно се е увеличило от пропагандата на гвелфите, готови да използват обвинението в своя полза, въпреки че някои учени твърдят, че Фарината е бил близо до ереста на катарите.

Уберти обаче са изключени от всякаква амнистия и омразата на техните съперници се съсредоточава върху им: Фарината е поставен от Данте сред епикурейските еретици, които „умъртвяват душата заедно с тялото“ (Песен X, ст. 15), т.е. не вярват в безсмъртието на душата. Между двамата се провежда разговор, фокусиран върху политическата борба и семейството, и по-специално върху темата за греховете на бащите, които падат върху техните деца: това е тема, особено скъпа за поета, който е можел да помоли за премахване на изгнанието за децата му, ако е поискал прошка. След редуване на редове, изпълнени с напрежение, Фарината произнася пророчество, в което лесно се чете огорчението на поета, който вече е в изгнание от няколко години: „Но няма да минат петдесет лунни фази (по-малко от четири години), преди и ти да узнаеш колко болезнено е това изкуство.“ (Песен X, ст. 79 – 81).Датата, която духът иска да определи, стига до 1304 г., когато гуелфите; заедно с Данте, който обаче се е отделил после от тях, се опитали безуспешно да влязат във Флоренция. В изданието от 1906 г. К. Величков превежда стиховете така „живота ти изгнанье ще отрови, преди йощ пъти петдесет и два луната бледна лик да зема нови“.

На Фарината обаче Данте оказва чест, като го прави един от главните герои на своята поема и очертава внушителна и горда фигура, почти омировска в противопоставянето на несгодите („ и той стоеше с високо вдигнати чело и гърди, сякаш презираше целия Ад“ – ст. 35 – 36), така че Вергилий призовава с него да не използва нормални, а благороднически думи („граф“).

Бележки

Източници Anna Maria Chiavacci Leonardi, commento a La Divina Commedia – Inferno, vol. 4, Milano, Mondadori, 2003, pp. 306 – 330. Filippo Thomassino, Giovan Turpino, Ritratti di cento capitani illvstri, Parma, 1596. Giulio Roscio, Agostino Mascardi, Fabio Leonida, Ottavio Tronsarelli et al., Ritratti et elogii di capitani illvstri, Roma, 1646. Umberto Bosco, Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Firenze, Le Monnier, 1988. Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli, 2001. Ubèrti, Farinata degli, в Treccani.it – Enciclopedie on line Mario Sansone, Farinata degli Uberti, в Enciclopedia dantesca, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1970 Farinata degli Uberti, в Enciclopedia Britannica

Категория:Италиански военни дейци Категория:Флорентинци Категория:Италианска аристокрация Категория:Родени във Флоренция Категория:Починали във Флоренция