Константин Държилов, също Държилович или Държоловец, наречен Динката, е български революционер, общественик и книжовник.
Биография Роден е в 1798 годинаИван Снегаров пише („Солун в българската духовна култура“, 1937, с. 41), че според Кузман Шапкарев той е бил 90-годишен в 1888 година в Държилово, българско село в Негушко. Учи в прочутото гръцко училище в Мелник.Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.141. Заедно с по-малкия си брат Киряк Държилов взима участие в Негушкото въстание от 1822 година, в което родното му село е опожарено, след което воюва срещу османците в Централна Гърция по време на Гръцката война за независимост до 1829 година.
След извоюването на независимостта на Гърция Константин се установява с брат си в Атина, а в 1850 година двамата се местят в Солун, където помага на брат си в работата на печатницата, която Киряк създава, и се занимава с търговия. Константин Държилов е един от най-усърдните борци за българска просвета и църковна независимост. Поддържа връзки с Георги Раковски и пише в неговия вестник „Дунавски лебед“. Заедно с брат си е настоятел и разпространител на „Цариградски вестник“ и „Македония“. Поддържа кореспонденция и със Стефан Веркович. В свое стихотворение от 1862 година възхвалява дейността на Иларион Макариополски заради Великденската акция от 1860 година и завършва:
В писмо от 18 май 1864 година Държилов пише на Веркович:
Константин Държилов е радетел за откриване на българско училище в Солун. Има някои сведения, свързани с тази идеята – според писмо на Димитър Миладинов от 22 декември 1859 година руската императрица чрез руския консул във Варна Александър Рачински е пратила пари на дъщерята на Държилов, Славка Динкова, за основаване на българско училище в Солун (но според некролога ѝ тя е родена в 1850 година); през февруари 1862 година Динко Държилов известява зографското монашеско братство, че е основал българска община в Солун, а няколко месеца по-късно съобщава на монасите, че в града вече има и българско училище; с тези писма той фактически иска помощта им за заплащането на учител. Идеята му е създаденото в Солун училище да се превърне „във върховно училище, нещо като пансион“, в което да се възпитават бедни деца и да се учат по съчиненията на сина му Георги Динков, които ще отпечата в руския манастир на Атон. По същото време в руското консулство в Солун е депозирана молба, подписана от председателя на българската църковна община и още 87 нейни членове, които молят за финансова подкрепа за замисленото от тях българско училище в града. Средства обаче не са получени.
В периода 1863 – 1866 година семейството му е център на българските инициативи в Солун. В 1866 година в къщата им се открива българско училище, което е ръководено от дъщерята Славка Динкова и съществува до нейната смърт в 1869 година.
Семейство Константин Държилов е женен за Велика, която според сведение на Арсени Костенцев е от Охрид; тя напълно подкрепя борбите против гърцизма и идеята за просвета на български език. Родители са на Георги Динков и Славка Динкова, видни дейци на Българското възраждане в Македония.
Държилов умира в Солун в 1890 година.Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30-32, 40 (бел. 40)
Родословие
Външни препратки "Требник и Лечебник; Враческия молитви", Белград, 1849 година „Писма до Зографския манастир“, публикувани в "Зограф, изследвания и документи, част I", София, 1942 година
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Починали в Солун Категория:Български печатари Категория:Родени в Държилово Категория:Българи участници в Гръцката война за независимост Категория:Членове на Солунската българска община Категория:Участници в Негушкото въстание