Венсан Енгел () е белгийски френскоговорещ литературен критик, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, детска литература и документалистика. Писал е и под псевдонима Баптист Морган (Baptiste Morgan). Той е доктор по философия и е професор по френска литература в Католическия университет в Лувен и по история на идеите във Висшия институт за социални комуникации, Брюксел. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio

Биография и творчество Венсан Енгел е роден на 20 септември 1963 г. в Юкел, Белгия.

Започва литературната си кариера през 1993 г. с публикуването на сборника с разкази „Легенди в очакване“ в Квебек. Първият му роман „Един ден ще се съмне“ е издаден през 1995 г. След това публикува и два романа под псевдонима Баптист Морган – „Забравеният живот“ (1998), „Моят съсед, това е някой“ (2002). Под същото име се появява и героят му в романа „Отсъстващият“ от 2006 г.

Романът му „Завръщане в Монтекиаро“ от 2001 г. има голям успех и няколко награди, включително наградата на книжарите и наградата „Виктор Росел“. Историческата проблематика е неделима от неговите произведения, както в романа „Забравете Адам Уайнбъргър“ от 2000 г. От 2015 г. започва да пише за деца с романа „И в гората, аз видях“.

Венсан Енгел е автор на многобройни романи, разкази, новели, драми и есета. Той е политически колумнист на вестник „Соар“ (с колона на тема „вътрешни врагове на демокрацията“) и на Белгийските радио и телевизия на френскоезичната общност. Бил е докторант на Ели Визел. Изследователските му интереси са свързани с механизмите на паметта и приемствеността, историята на XX век, както и отношенията между идеология и литература. През 2020 г. публикува есето „Желанието за памет: против инструментализацията на Холокоста“, в което твърди, че в наши дни задължението да помним следва да се превърне в желание да помним, за да не бъде допускана появата на нови геноциди.

Романът му „Старците вече не говорят“ е първата му книга, публикувана на български език. Той е дистопичен роман, в който чрез героите си представя проблемите на едно егоистично и индивидуално съвременно общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност.

През декември 1999 г. е сред член-учредителите на Общество на писателите на френската общност в Белгия и е един от инициаторите на Carta Academica, колектив от белгийски, френскоговорещи и холандскоговорещи академици, които решават да се намесят в обществения дебат.

Венсан Енгел живее със семейството си в Брюксел.

Произведения Самостоятелни романи Un jour, ce sera l’aube (1995) La vie oubliée. Nature morte IV (1998) – като Баптист Морган Oubliez Adam Weinberger (2000) Retour à Montechiarro (2001) – награда „Виктор Росел“ Vae victis (2006) Mon voisin, c'est quelqu'un (2002) – като Баптист Морган Requiem vénitien (2003) Les Angéliques (2004) Les Absentes (2006) Le don de Mala-Léa : David Susskind : l'itinéraire d'un Mensch (2006) – романизирана биография на Давид Съскинд La peur du paradis (2009) Le mariage de Dominique Hardenne (2010) – награда „Берхайм“ Les Diaboliques (2014) Et dans la forêt, j'ai vu (2015) – за деца Le Miroir des illusions (2016) Maramisa (2018) Les vieux ne parlent plus (2020)Старците вече не говорят, изд. „СОНМ“ (2022), прев. Тодорка Минева

Сборници Légendes en attente (1993) – награда „Франц де Вевер“ La guerre est quotidienne (1999) Amour, j'écris ton nom, 23 auteurs belges colorient leur plume (2006) Nous sommes tous des faits divers (2013)

Пиеси Alessandro (2006) Alma Viva (2017) – за Вивалди

Източници

Външни препратки на Венсан Енгел Интервю в сайта „Култура“, януари 2023 г. Венсан Енгел: По-лесно е да консумираш наготово мечти, вместо да си свободен, 2022 г. в сайта „Още.bg“

Категория:Белгийски писатели Категория:Белгийски драматурзи Категория:Литературни критици Категория:Френски автори на разкази Категория:Родени в Юкел