Клането в Кафр Касем е въоръжен акт на насилие, извършен от израелската гранична армия на 29 октомври 1956 г. срещу невъоръжени палестински граждани в село Кафр Касем, при което биват убити 49 цивилни, като двадесет и три от тях са лица под осемнадесетгодишна възраст. Правителството, ръководено от Давид Бен-Гурион, се опитва да прикрие клането и да предотврати публикуването му.Bilsky, p. 310.

Граничните, участвали в стрелбата, са изправени пред съда и осъдени на затвор, но всички са помилвани и освободени в рамките на една година. Командирът на бригадата е осъден да плати символична глоба. Израелският съд установява, че заповедта за убиване на цивилни е „явно незаконна“.Ronnie May Olesker, Fletcher School of Law and Diplomacy (Tufts University). International Law and Organization. The value of security vs. the security of values: The relationship between the rights of the minority and the security of the majority in Israel. 2007. p. 318.

Исахар Шадми – най-високопоставеният служител, преследван за клането – заявява малко преди смъртта си, че смята, че процесът му е организиран, за да защити членовете на политическия и военен елит на Израел, включително премиера Бен-Гурион, от поемане на отговорност за клането.President Peres apologizes for Kafr Qasem massacre of 1956 Haaretz, 21 December 2007

През декември 2007 г. израелският президент Шимон Перес поднася официално извинение за клането.Noa Shpigel, 'Israel Shoots Down Bill to Officially Recognize 1956 Massacre of Arab Citizens ,' Haaretz 27 October 2021.

История и времева линия на събитието

Клането се случва в първия ден от Суецката криза, след национализирането на Суецкия канал от Египет под ръководството на Гамал Абдел Насър. В дните на военно управление, което Израел налага на арабските граждани, ръководството на израелската армия, разположена на израелско-йорданската граница, обявява на 29 октомври 1956 г. полицейски час в населените с араби погранични села на Израел, които са Кафр Касим, Ал-Тира, Кафр Бара, Джаджулия, Ал-Тайбех, Калансува, Бир ал-Сика и Ибтан, в очакване на предстояща битка на йорданската граница. Според факти, разкрити по-късно, клането в Кафр Касим е извършено като част от план (наречен „Халед“), насочен към депортиране на палестинците от района на „граничния триъгълник“ (между 1948 г. Палестина и Западния бряг, който тогава е бил част от Йордания), в който градът на Кафр Касим е локализиран, чрез сплашване на жителите му.

Клането се случва вечерта на 29 октомври 1956 г., след като ръководството на израелската гранична армия решава да наложи полицейски час (от 17:00 часа до 6:00 часа) на жителите на Кафр Касем и други арабски села, съседни на границата с Йордания по това време, като подготвителни стъпки за водене на война с Египет.

Израелски служители и ръководители, свързани със събитието Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел и министър на отбраната. Моше Даян, началник-щаб на израелските отбранителни сили. Цви Цур, командир на Централния регион и военен служител, отговарящ за района на Триъгълника, който се простира от Ум ал-Фахм на север до Кафр Касем на юг. подполковник Исахар Шадми, командир на армейската бригада в граничния район и този, който дава заповедите да бъде извъшена стрелба при неподчинение. Шмуел Малинке, командир на дивизията за гранична охрана, която е включена в армейската бригада под командването на Исахар Шадми. Габриел Дахан, командир на ротата, отговорна за Кафр Касем. Шалом Офер, лидерът на групата, която е разположена на западния вход на селото, където биват убити голяма част от цивилните.

Източници

Категория:Израелско-палестински конфликт Категория:История на Израел Категория:История на Палестина