Турско робство или османско иго са наименования за обозначаване на петвековния период от историята на българския народ, по време на който той е лишен е лишен от своя държава и е включен в границите на Османската империя.Енциклопедия България, том. 4, М-О, София, 1984, Издателство на Българската академия на науките, с. 760. От историографска гледна точка днес те се смятат за остарели. Метафората за робството, чрез която се подчертава подчиненото положение на българския народ, намира израз и в определянето на властващите като поробители, дори от страна на историци, които наричат периода „османско владичество“.История на България, том. 4. Българският народ под османско владичество /от ХV до началото на XVII в./, София, 1983, Издателство на Българската академия на науките, с. 14.Чолпанов, Борис. Организираното революционно движение и освобождението (средата на ХІХ век - 1878), -в: История на българите в осем тома, том V Военна история на българите от древността до наши дни, София, 2007, с. 284, 336. Историците, които приемат употребата на тази утвърдена в миналото терминология, не смятат, че българите са били турски роби в буквалия смисъл на думата.Тодорова, Олга. Робството през епохата на късната Османска империя в българската и чуждата историография: допирни точки и разминавания, в: Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности, София, 2017, с. 29-30. През 19 век „турско“ и „османско робство“ се използват и в европейската наука и публицистика за обозначаване на положението на балкански народи, намиращи се под османска власт.Fowler, George. Turkey, Or, A History of the Origin, Progress and Decline of the Ottoman Empire, London, 1954, p. 122, 165, 291. Freeman, Edward Augustus, The Ottoman Power in Europe Its Nature, Its Growth, and Its Decline, London, Macmillan and Co, p. 176, 210, 237.The Geographical Magazine, London, September 1878, p, 231.Tajani, Francesco. Le istorie albanesi, Salerno, 1886, p. 80. Терминът турско робство в миналото е бил използван за обозначение на периода на османското владичество и в сръбската историография, но днес се отхвърля.Srpski narod i osmanska okupacija, P.U.L.S.E, 30/06/2019, проверено на 8 април 2024 г. - Strogo govoreći, neispravno je nazvati period turske okupacije “tursko ropstvo”. Šuletić kaže da je sintagma “tursko ropstvo” izgubila mesto u naučnoj terminologiji, budući da su u Osmanskom carstvu postojali robovi kao posebna društvena kategorija. Представата за „четиристотингодишно турско иго“ е част от изграждането на националната програма на гръцката държава през XIX век.Evin, Ahmet O. Changing Greek Perspectives on Turkey: An Assessment of post-Earthquake Rapprochement, in: Greek-Turkish Relations in an Era of Détente, Edited by Barry Rubin and Ali Çarkoglu, p. 5 В Гърция днес се използва термина „туркократия“ или „турско господство”. Антонис Лиакос, Елинизмът и създаването на съвременна Гърция. (Достъпно на адрес:) Терминът „османско владичество” се е утвърдил през последните десетилетия в българската историческа наука и е също международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи.Данова, Надя. За „робството“ и „владичеството“ (Открито писмо на историци по повод дискусииje за „владичеството“, „турското робство“ и „съжителството“.), Портал Култура, 30.01.2016, проверен на 10 април 2024 г. През 1993 година османистката Цветана Георгиева представя тази терминология като утвърдена и отхвърля другия термин, появил се за кратко в политическото пространство в началото на 90-те години на 20 век - „османско присъствие“.
Възникване и развитие на термина „турско робство“ Антиосманската тенденция в българската книжнина се среща в различни произведения след 14 век - като летописни бележи, агиографски съчинения, сборници със смесено съдържание от 17-18 век. Йосиф Брадати пише през 18 век за „нечестиваму агарянину“, който не зачита никакви закони и не познава човещина.
През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска", в която оценките за османците и османската държава обслужват процеса на формирането на българската национална идентичност. Тази книга съдържа оценките за османския период, които трайно навлизат в българската литература през 19-ти и 20-ти век. Според Паисий агаряните са виновници за унищожаването на постигнатото от славната българска средновековна държава. Думите, които са използвани за описание на случилото се, че те са „поробили“ и „завладели България“ и „досега държат в робство и угнетяват българската земя“. В тази книга се изграждат елементите на историческия мит, чрез спомена за славното минало през Средновековието и за значимите национални травми през периода на робството. Идеята за робството е утвърдена през Възраждането в характерната за онази епоха романтична реторика, като средство за пробуждане на националната идея, с остри статии в емигрантския печат в полза на каузата за свобода и независимост.Александър Стоянов, Тридесет мита от Българската история, History of Wars ~ Сайт за Военна История, 04.11.2019 г. Метафоричното възприемане на християните в Османската империя като роби не засяга само положението на българите през този период. Американският финансист Никълъс Бидъл, който пътува из Гърция през 1806 година, пише, че отношенията между турците и гърците са като между господари и роби. „...дори музиката им и нещастното носово сумтене на роба, който се страхува да говори високо, ни казват, че те имат господар“, отбелязва той.Nicholas Biddle in Greece: The Journals and Letters of 1806, Edited by R. A. McNeal, The Pensylvania State University, 1993, p. 145, 225-226Тодорова, Мария Николаева. Балкани-балканизъм, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 154-155. Като турско иго се възприема положението на българите и от чужди автори по време на Възраждането. Йован Раич в своята „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“ (1794 г.) описва османското завоевание като изключително нещастие за българския народ, който „в поданстве и иге турском под яремом стенут“.Китанов, Валентин. Историческата книжнина в културно-политическата комуникация между поколенията през Възраждането, Балканистичен форум, година XII, 2003, бр. 1-2-3, с. 81.
Историчката Евелина Келбечева разглежда историята за турското робство като невидим вирус в българската идентичност,Kelbecheva, E. (2012). The short history of Bulgaria for export, p. 239, In J. Nielsen (Ed.), Religion, Ethnicity and Contested Nationhood in the Former Ottoman Space (pp. 223-247). Brill. като според литературоведа Аретов се поддържа чрез институционализираната държавна политика.Николай Аретов, Национална митология и национална литература: сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от XVIII и ХIХ век.Изд-во "Кралица Маб", 2006, , стр. 303. Той смята, че митът за турското робство се подхранва от идеята за някаква трагична изостаналост на империята, поради „азиатщината“ и „варварството“ на турците. Тя е застъпена широко в белетристиката от края на 19 век, но нанеся траен отпечатък и върху хуманитарните науки, като историографията.Н. Аретов. Национална митология и национална литература. София, „Кралица Маб“, 2006, с. 51–55.
Съвременни полемики около термина В началото на 2016 година избухва разгорещена дискусия, когато става ясно, че в проект на програма по история за VI клас, публикувана от Министерството на образованието и науката, не се употребява нито „османско владичество“, нито „османско робство“, а се говори за „съжителство между традициите на християни и мюсюлмани“, „взаимни влияния между културите на християнството и исляма" и „османската власт“.Маркарян,Александра. Турското робство вече не е владичество, а само съжителство, offnews, 26 януари 2016 Министърът на образованието и науката Тодор Танев отхвърля тази терминология и като заявява, че историците следва да се произнесат, изразява личното си предпочитание към употребата на „робство“.Костадинова, Симона. Танев: Робство е имало, срещу съжителство никой не е вдигал въстание, offnews, 26 януари 2016 Терминът „съжителство“ не се приема от историци като Владимир Станев и Искра Баева. Баева посочва, че чисто научните изследователски термини са „господство" и „владичество”, но отбелязва, че продължава да се използва и старият термин, дошъл от Възраждането – „робство” и не вижда основание да не се използва и този термин, имащ емоционално съдържание, но редом с другите.Неменски, Надежда. Турско робство, владичество или съжителство?, vesti.bg, 27 януари 2016 г.
Според културния антрополог Харалан Александров оспорването на термина робство се приема като посегателство върху колективната идентичност, а зад идеята за „турското робство“, като средство за манипулация на общественото мнение, се крият русофилските среди в България. Според Христо Матанов турското робство е емоционална категория с литературен привкус, обясняваща провала на националните ни идеали. Според него проблемът с робството идва от това, че нацията ни не е успяла до днес да изгради напълно националното си самосъзнание.Проф. Матанов: Ежедневие без „съжителство” не съществува. VESTI, 29 януари 2016 г. Освен терминът „робство“, спорен е и терминът „турско", доколкото етнонимът турчин и наименованието на държавата Турция се налагат официално едва при окончателното разпадане на империята след Първата световна война.Islam, secularism, and nationalism in modern Turkey: who is a Turk? Soner Çaǧaptay, Taylor & Francis, 2006, ISBN 0-415-38458-3, p. 4.Muslim lives in Eastern Europe: gender, ethnicity, and the transformation of Islam in postsocialist Bulgaria, Kristen Rogheh Ghodsee, Princeton University Press, 2009, ISBN 0-691-13955-5, p. 37.In-between spaces: Christian and Muslim minorities in transition in Europe and the Middle East, Christiane Timmerman, Johan Leman, Hannelore Roos, Peter Lang, 2009, ISBN 90-5201-565-1, p. 65. Редица автори в по-ново време разглеждат представата за турското робство като исторически мит, който се налага в българската национална памет през Възраждането, като смятат, че за мнозина българи той е с изключителна важност. Оспорването му, според културния антрополог Харалан Александров, се приема като посегателство върху колективната идентичност.Николай Цеков, "Турското робство" е метафора, историческата истина е друга. Дойче веле, 15 април 2019 г. Османистката Цветана Георгиева, която нарича периода „османско владичество“, е по-умерена, когато коментира определението „турско робство“. Според нея това е определение-лозунг, в името на който мнозина са дали живота си.Георгиева, Цветана. Светът на българите през ранните столетия на османското владичество ХV-ХVII в., Мнемозина 1997, с. 11. Като подчертава емоционалното съдържание на „турско робство“ и факта, че тази терминология не отговаря на научната прецизност, Георгиева отбелязва, че „османско владичество“ и „турско робство“ имат различни нюанси, но не са противоположни и изключващи се, а противопоставянето им връща към времена, в които миналото се възприма едноцветно.Георгиева, Цветана. Светът на българите през ранните столетия на османското владичество ХV-ХVII в., София, СловоД, 1993, с. 10-11. Историкът Кръстьо Манчев поддържа научната теза, че терминът турско робство е неправилен и в Османската империя българите никога не са били роби.Георги Папакочев, "Няма логика да се гордеем, че сме били 5 века роби". Дойче веле, 3 февруари 2016 г. Според историка Божидар Димитров терминът „турско робство“ може да се използва в литературата, публицистиката и киното, но не и в историографията.Божидар Димитров: Няма историк, който да използва термина "турско робство". Клуб 'Z', 06 май 2015 г.