Топир (, ) е археологически обект, античен град край село Парадисос (Инджес), Саръшабанско, Гърция.
Местоположение Развалините са разположени на североизток от Парадисос, на западния бряг на Места (Нестос), в точката, където Виа Егнация пресича реката. Руините на укреплението все още се виждат днес по пътя, който води от Парадисос към Ксанти. Градът е контролирал пътищата по река Места на север и юг, както и първостепенния път Виа Егнация, свързващ Константинопол и Солун.
История Смята се, че градът е основан по времето на император Октавиан Август, през първите десетилетия на I век на място, където е имало племенен и религиозен център на траките сапеи. В различни исторически източници градът се споменава още като Τόπειρος, Τόπιρος, Τοπηρίς, Τοπιρίς, Τόπερον и Τόπαρον.
Географът Страбон е първият, който споменава Топир през I век: „Топира е към Авдира и Маронея“ (Τα Τόπειρα έστι προς Αβδήροις και Μαρωνεία). Плиний също го споменава малко по-късно. Географът Клавдий Птолемей през II век го включва в списъка на средиземноморските градове на Тракия като Топирис (Τοπιρίς). В началото на II век е възстановен от римския император Траян като част от неговата регионална политика за урбанизиране на по-слабо развитите райони на Римската империя. Името на римския град е Улпия Топирус (Ulpia Topirus) и се простира на сравнително голяма територия, включваща крепости и селища по двата бряга на Места.
Топир е отбелязан като станция на пътя Виа Егнация с името Топиро (Topiro) на Пойтингеровата карта, копие от средновековна карта от IV/V век, която изобразява всички точки на римските пътища. Тази карта, която отбелязва Топиро на 17 мили източно от Аконтисма, е най-силната следа за местоположението на Топир. Има някои теории, които поставят Топир в Ксанти или някъде край морето, но най-вероятната точка е тази, близо до село Парадисос.
В края на IV и началото на V век Топир е епископско седалище към Траянополската митрополия. Сигурно е, че е останал седалище на епископ поне до VII век. Това показва, че не е бил маловажен град.
Най-обстойното споменаване на Топир е от историка Прокопий Кесарийски от VI век в произведението му „За постройките“ 4, 11, 14-17. От него научаваме, че Топир е разрушен в 549 година от славянско нападение. След това бедствие стените са възстановени и е изграден вал до реката, за да се осигури контрол над прехода на Места. Както разрушаването на града, така и реконструкцията на укрепленията стават при Юстиниан.
От описанието на превземането на града през 549 година, отново според Прокопий, който е съвременник на Юстиниан, от неговата книга „За войните“ 7, 38, 9-18, научаваме, че Топир вече е бил ограден от стена, и че славяните са избили 15 000 мъже, което показва, че градът е бил многолюден.
В същия текст Прокопий казва, че Топирос е първият крайбрежен град на Тракия, на 12 дни разстояние от Византион. Фактът, че според Прокопий Топирос е крайбрежен град, вероятно означава, че устието на Места е било по това време много по-на север.
Не знаем много за последвалата история на града, но очевидно никога не се е възстановил след унищожаването през 549 година. Пълното запустяване и изоставяне на града идва след 812 година, когато българският владетел Крум разрушава много тракийски градове. Оттогава няма исторически споменавания за града. Руините на храм от средновизантийския период и някои намеси в стените, които може да са късновизантийски, позволяват да се предположи, че селището не е било напълно изоставено. Това има смисъл, тъй като останалите стени предлагат известна защита. Но никога повече не е имало голям град или крепост, които да бъдат споменати.
Византийският писател Хиерокъл нарича града „Топирос, сега Русион“ (Τόπειρος, νυν Ρούσιον). Фразата е повторена от Константин VII Багрянородни в началото на X век в „За темите“. „Синекдем“ на Хиерокъл е написан преди 535 година, тоест доста преди книгите на Прокопий, в които нищо не се споменава за Русион. Това име подхранва спекулациите, че Топирос всъщност е днешният Ксанти, тъй като на гръцки Ρούσιο и Ξάνθεια са почти синоним. Междувременно в Тракия е имало друг град Русион на мястото на днешния Кешан в Източна Тракия, който е бил седалище на архиепископия и е важен през целия византийски период и дори след това в османско време.
Описание Днес е запазена част от стената от римско или византийско време. Крепостта обхваща площ от поне 5 декара. Градът има форма на неправилен трапец. Запазени са части от стени и кули. Ъгловите кули са кръгли, а междинните четириъгълни. В укреплението се разпознават фази от римския и юстиниановия период и от VII век.
Частично е разкопана раннохристиянска базилика с преустройства от средновизантийския период.
Бележки
Категория:Крепости в Гърция Категория:Дем Места Категория:Древногръцки градове