Падането на Берлин () е съветски военен и пропаганден филм от 1950 г., който е разделен на две части. Той е продуциран от Mosfilm Studio и режисиран от Михаил Чиаурели, със сценарий, написан от Пьотър Павленко, и музикална партитура, композирана от Дмитрий Шостакович. Изобразявайки историята на Втората световна война слага акцент върху силно положителното описание на ролята на съветския диктатор Йосиф Сталин (игран от Михаил Геловани) и ролята, която играе в събитията на войната. Филмър се смята за една от най-важните прояви на култа към личността на Сталин и е забележителен пример за съветски реализъм. След десталинизацията филмът е забранен в Източния блок за няколко десетилетия.

Сценарий

1 Част На 22 юни, 1941 г. Алексей Иванов, срамежлив работник от стоманодобивна фабрика, изпява да надвиши своята производствена квота и е избран да получи ордена Ленин и да има лично интервю с Йосиф Сталин. Алексей се влюбва в учителката-идеалист Наташа, но изпитва трудности да се сближи с нея. Когато среща Сталин, който се грижи за градината си, дикатора му помага да разбере емоциите си и му казва да рецитира поезия. След това двамата обядват с останалата част от съветското ръководство в дома на Сталин. След като се завръща от Москва, Алексей признава любовта си на Наташа. Докато и двамата се разхождат в житно поле, полето е бомбардирано от луфтвафе, градът им е нападнат от германците, които нахлуват в Съветския съюз.

Алексей губи съзнание и изпада в кома за няколко месеца. Когато се събужда, доктор му казва, че Наташа е изчезнала и че германците са пред портите на Москва. В столицата Сталин планира отбраната на града, обяснявайки на деморализирания генерал Георгий Жуков как да разположи силите си. Алексей става доброволец в Червената армия и участва в парада на Октомврийската революция през 1941 г. и в битката за Москва. В Берлин, след като получава благословията от посланиците на своите съюзници – Испания, Турция, Ватикана, Румъния и Япония – и наблюдава дълга колона от съветски роби-работници, Наташа е сред тях, Адолф Хитлер е бесен да чуе, че Москва не е превзета от германците. Той освобождава Валтер фон Браухич от службата му и предлага командването на Вермахта на Герд фон Рундщет; който отказва, като казва че Сталин е велик лидер и че след като Германия са били победени от Русия в 1917 г., поражението на Германия в тази война е сигурно. Хитлер заповядва да се превземе Сталинград. Междувременно Херман Гьоринг преговаря с измисления британския капиталист и индустриалист Чарлз Бедстоун, който доставя на Германия необходимите материали за да продължава войната си срещу СССР. След като 6-та армия е победена в Сталинград Василий Чуйков казва на Иванов, че Сталин винаги се бори с Червената армия. Филмът прескача към конференцията в Ялта, където Сталин и неговите западни съюзници обсъждат бъдещето на войната и след военните сфери на влиянуе. Чърчил и Русевелт са представени като некомпетентни лидери, чиито армии са били неподготвени за война

2 Част След конференцията Сталин пита своите генерали кой ще превземе Берлин, те или западните съюзници. Генералите отговарят, че те ще превземат столицата на Германия. Гвардейската дивизия на Алексей напредва към Берлин, като взимат зееловските възвишения в Зееловско-Берлинската операция, междувременно Хитлер получава нервен срив и настоява войниците му да се бият докрай. Германците планират да екзекутират затворниците от безименен концентрационен лагер, в който е държана Наташа, преди пристигането на Червената армия, но отряда на Алексей освобождава затворниците, преди да бъдат екзекутирани. Наташа припада и той не я намира. Хитлер и германското ръководство изпадат още повече отчаяние и губят все повече контрол върху реалността колкото по-близко Съветите да са стигнали до Берлин. Хитлер заповядва да се наводнят станциите на метрото, когато Съветите се приближават, удавяйки хиляди цивилни. След това той се жени за Ева Браун, която отравя кучето му Блонди, след което Хитлер се самоубива чрез отравяне. Генерал Ханс Кребс съобщава новината за смъртта на Хитлер на Червената армия и моли за прекратяване на огъня. Сталин нарежда да се приеме само безусловна капитулация. Алексей е избран да носи Знамето на победата, заедно с Михаил Егоров и Мелитон Кантария. Тяхната дивизия щурмува Райхстага и тримата издигат знамето на върха му. Германците се предават и войниците на Червената армия от целия СССР празнуват победата. Самолетът на Сталин каца в Берлин и той е посрещнат от ентусиазирана тълпа от хора от „всички нации“, държащи плакати с неговата снимка и развяващи знамена на различни съюзници на Съветският съюз. Сталин държи реч, в която призовава за световен мир. Стоейки в тълпата, Алексей и Наташа се разпознават и се събират отново. Наташа моли Сталин да ѝ позволи да го целуне по бузата му и те се прегръщат, докато затворниците възхваляват Сталин на много езици. Филмът завършва с пожеланието на Сталин за мир и щастие.

Актьорски състав

Производство Заден план Култът на личността на Сталин, който започва да се проявява още в края на 30-те години, е маргинализиран по време на Втората световна война; за да мобилизират населението срещу врага, съветските филми се фокусират върху историческите герои, защитили Русия, или върху подвизите на самите хора. Героят на диктатора се появява само в два филма по време на войната. Въпреки това, тъй като победата изглежда сигурна, Сталин затяга контрола си върху всеки аспект на съветското общество, включително киното. След 1945 г. неговият култ се завръща на екрана с интензивност, която никога не е била срещана преди и той се самоопределя за единствения архитект на поражението на Германия. Историчката Денис Дж. Юнгблуд пише, че малко след това остават само три вида военни герой: „мъртвите, осакатените и Сталин“.

Началото Михаил Чиаурели, любимият режисьор на Сталин както и негов сънародник, и писателят Пьотр Павленко вече са си били сътрудничили, за да създадат филмът от 1946 г. „Клетвата“ който е бил създаден със същата цел акто Падането на Берлин, това бивайки целта да разшерят култът на самоличността на Сталин. Съветският министър на киното, Иван Болшаков, инструктира и двамата да започнат работа по „Падането на Берлин“ малко след излизането на „Клетвата“ на 29 юли 1946 г. Филмът е замислен като подарък от студиото „Мосфилм“ на Сталин за официалния му 70-ти рожден денПовечето историци смятат, че рождената дата на Сталин е 18 декември 1878 г. въз основа на различни документи. Сталин обаче твърди, че е роден на 21 декември 1879 г. Вижте статията Йосиф Сталин за повече информация. който трябвал да се проведе на 21 декември 1949 г. Падането на Берлин трябвало да бъде част от цикъл от десет филма за ролята на премиера във Втората световна война, озаглавен „Десетте удара на Сталин“, въпреки че не съответствал на едноименната серия от кампании на Източния фронт. Проектът е изпълнен само частично заради смъртта на Сталин на 5 март 1953 г.

Развитие Както при всички филми, в които неговият герой се появява, Сталин проявява силен интерес към работата по „Падането на Берлин“. Диктаторът променя написаното от Павленко, прочитайки ръкописа на сценария и коригирайки няколко граматически грешки, той също изтрива кратка част, в която германски цивилен в Берлин увещава семейството си да побърза и да се евакуира от града, когато Червената армия се приближава. Германският историк Ларс Карл смята, че това е сигнал за неговата решимост да демонстрира, че цивилното население е нямало от какво де страхува от Червената армия. Филмът е първият игрален филм за битката за Берлин и събитията в бункера на Хитлер, предшестващ Der letzte Akt с пет години.

Едвард Радзински твърди, че баща му е чул от Павленко, че Берия му е казал Обетът трябва да бъде „възвишен филм“, целящ да идентифицира Сталин с Исус : Ленин, успоредно с Йоан Кръстител, го признава за Месия; „изразът на този семинарист издаде авторството на това наблюдение“. Радзински добавя , че Падането на Берлин „доразвива темата“, тъй като завършва „с апотеоз : Сталин пристига със самолет... В бялото облекло на ангел, слизащ от облаците“, той „се разкрива пред очакващите хора. .. Те прославят Месията на всички езици." Руският историк Александър Прохоров смята, че филмът е повлиян от нацистки пропагандни филми. Авторът Джон Райли претендира за сцената, в която самолетът на Сталин пристига в Берлин – която е измислена; Сталин никога не е летял до германската столица, камо ли в деня на превземането на Райхстага, той също е имал фобия от летенето на самолет. – е моделиран след кацането на Хитлер в Нюрнберг от Триумфа на волята. . И че краят на филма е вдъхновен от подобна поредица от Колберг; щурмуването на Райхстага „пародира“ клането на Одеските стълби от броненосеца „Потьомкин“, жест, предназначен да се подиграе със Сергей Айзенщайн.

Според спомените на Светлана Алилуева, Чиаурели се обърнала към баща си с идеята да съчетае съдбата на сина си Яков Джугашвили в заговора. Сталин веднага отхвърлил това. Съветският актьор Артьом Карапетян твърди, че съпругата на Чиаурели, актрисата Верико Анджапаридзе, му е казала, че Сталин е бил толкова възмутен, когато е чул, че Лаврентий Берия – който стои наблизо – бръкнал в джоба на панталоните му, „вероятно за пистолета си“. Дъщерята на режисьора, Софико Чиаурели, казва че баща ѝ „знае, че е спасен“, когато Сталин изтрил сълзите от очите си, докато гледал Геловани да слиза от самолета и промърморил „Само да бях отишъл в Берлин“.

Основна фотография Чиаурели довежда около 10 000 съветски екстри в Берлин за снимките и също така наема много местни жители за последователността от наводняване на тунела; той не можел да работи в Райхстага, тъй като той се намирал в британската зона на Западен Берлин, а той заснимал филма главно в студиото Бабелсберг. Въпреки това, повечето от сцените, чиито деиствия се развиват в германската столица, са заснети в разрушени градове в Балтийския регион. Освен това умален модел на Берлин с размери над един квадратен километър е построен в студията на Мосфилм; тази миниатюра трябвала да създаде градските бойни сцени в края на 2 част.

Съветската армия предоставя пет дивизии, поддържащите ги артилерийски формации, четири танкови батальона, 193 военни самолета и 45 пленени немски танка, за да пресъздадат битките на открито, описани в „Падането на Берлин“. Те изразходват 1,5 милиона литра гориво по време на филмирането.

Падането на Берлин е един от първите цветни филми, заснети в Съветския съюз. Производителите използват макари Agfacolor, взети от студиата на UFA в Нойбабелсберг.

Музика Композиторът Дмитрий Шостакович, който е обвинен във формализъм през 1948 г., е призован да композира партитурата на филма. Вано Мурадели казва, че приносът му към „Падането на Берлин“ и други сталинистки филми е единственото нещо, което го е спасило от преследване от НКВД. Райли пише, че музиката на филма, заедно с Песента на горите, „е най-близкото кето Шостакович е стигнал до показване на явна възхвала към Сталин.“ Едно допълнително музикално парче, използвано в Падането на Берлин, е Сватбеният марш на Феликс Менделсон, чут по време на сцената, в която Хитлер се жени за Ева Браун във фюрербункера; маршът е бил забранен в нацистка Германия. Според Райли не е ясно дали Чиаурели е възнамерявал оцвети нацистите като хипокрити и глупаци, като ги представя като неспособни да разпознаят предмет, който са забранили, или той просто не е знаел за забраната.

Саундтрак за 1 част

Основно заглавие, част 1 (2:44) Красив ден (2:14) [придружен от детски хор, пеещ Красив ден; текстове от Евгений Долматовски .] Альоша край реката (1:39) Градината на Сталин (2:04) Альоша и Наталия в полята / Атака (3:55) Приемът на Хитлер (1:31) В опустошеното село (2:39) Напред! (0:58)

Саундтрак за 2 част

Основно заглавие, част 2 (2:06) The Roll Call / Attack at Night (3:02) Щурм на Сееловските височини (6:26) Наводнението на метростанцията (1:11) Последната битка за Райхстага / Смъртта на Костя (4:06)