Ойгение Марлит ( или E. Marlitt) е псевдоним на популярната германска писателка Ойгени Йон (), авторка на произведения в жанра социална драма, исторически роман и любовен роман. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта „Енциклопедия Британика”
Биография и творчество Ойгение Марлит е родена на 5 декември 1825 г. в Арнщат, Германия. Баща ѝ е художник портретист, а после търговец. Нейна покровителка е Матилда фон Хоенлое-Йоринген, принцесата на Шварцбург-Зондерсхаузен, която я приема през 1841 г. Заради прекрасния ѝ глас Матилда я изпраща във Виенската консерватория да учи пиано и пеене за три години. След първоначални сценични успехи в Зондерсхаузен, Арнщад, Линц, Грац и Лемберг, през 1853 г. тя се отказва от професията на кралска камерна певица заради проблеми със слуха. Връща се в Зондерсхаузен, където живее 11 години в двора като спътница на своята покровителка в нейните пътувания. През 1863 г. заради финансови проблеми е освободена от двора и живее със семейството на брат си Алфред, който е гимназиален учител в Арнщат. Издържа се с шиене и бродиране, както и с уроци по пиано и пеене.
През 1865 г. е публикуван разказът ѝ „Дванадесетте апостола“ в списанието Die Gartenlaube под мъжкия псевдоним Е. Марлит. Заради привлекателния ѝ стил е насърчена да пише романи. През 1866 г. е издаден първият ѝ роман „Златната Елза“, който ѝ носи голям успех и известност. Приходите ѝ от третия ѝ роман „Имперска графиня Гизела“ ѝ дават възможност да закупи през 1871 г. великолепна вила в покрайнините на Арнщад, която тя нарича „Марлитсхайм“. Живее в нея заедно с баща си, брат си Алфред и семейството му. Заради заболяване от артрит от 1868 г. се движи с помощта на инвалидна количка. Не е била омъжена и няма деца.
За своите произведения тя използва опита си в двора и като спътник на принцесата в пътуванията ѝ, като темите в тах са насочени предимно срещу социалните предразсъдъци. Авторка е на общо 10 романа. Тя се смята за един от първите най-продавани автори в света след Хариет Бичър Стоу. Изиграва ключова роля в нарастването на броя на абонатите на списанието от 100 000 до около 400 000 в периода 1865 – 1885 г., където произведенията ѝ се появяват първоначално.
Ойгение Марлит умира на 22 юни 1887 г. в Арнщат.
Произведения Die zwölf Apostel (1865) – разказ Goldelse (1866)Златната Елза, изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), изд. „Арт Етърнал Дистрибушън“ София (2016), прев. Никола Калпазанов Blaubart (1866) – новелаСинята брада, изд. „?” София (1938), прев. Любен Велчев Das Geheimnis der alten Mamsell (1868)Тайната на старата мома, изд. „Свети Иван Рилски“ (1935, 1936), прев. Любен ВелчевРоби на любовта, изд.: ИК „Хермес“, Пловдив (1992), изд.: „Милениум“, София (2016), прев. Любен Велчев Thüringer Erzählungen (1869) – разкази Reichsgräfin Gisela (1870) Das Heideprinzeßchen (1872) Die zweite Frau (1874)Втора жена, изд. „Ив. Лесичков“ Шумен (1914, 1917), прев. Връбка ИлиеваЛюбовта тържествува, изд. „Боивест“ Пловдив (1992), прев. Връбка Илиева Im Hause des Commerzienrathes (1876) Im Schillingshof (1879)В Шилингсхоф, изд. „Дамян Яков“ (1992), изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), прев. Виолета Попгеогриева Amtmanns Magd (1881)Слугинята на управителя, изд. „Боивест“ Пловдив (1992), прев. Любен Велчев Die Frau mit den Karfunkelsteinen (1885) Das Eulenhaus (1888)Къщата на бухалите, изд. „МАГ 77“ Пловдив (1992), изд. „Дамян Янков“ (1992), прев. А. Горанов
Екранизации 1917 Im Hause des Kommerzienrats 1918 Die zweite Frau 1918 Das Eulenhaus 1918 Goldelfe 1918 Das Heideprinzesschen 1919 Liebe, Haß und Geld 1919 Reichsgräfin Gisela 1925 Das Geheimnis der alten Mamsell 1945 El secreto de la solterona 1972 Das Geheimnis der alten Mamsell – тв филм 1973 Im Schillingshof – тв филм 1975 Im Hause des Kommerzienrates – тв филм 1983 Die zweite Frau – тв филм 1985 Die Frau mit den Karfunkelsteinen – тв филм
Източници
Външни препратки
Мемориал за Ойгение Марлит в Арнщат
Категория:Германски писателки Категория:Германски автори на любовни романи Категория:Родени в Арнщат