Старомонголската писменост (, ) е първата монголска писменост, създадена конкретно за монголския език. Тя е най-разпространената в Монголия до въвеждането на кирилицата в страната през 1946 г.
Традиционно се изписва по вертикални линии, от горе надолу, от ляво надясно. Произлиза от староуйгурската азбука и има отделни букви за гласни и съгласни. Най-старият оцелял паметник на старомонголската писменост е т.нар. Чингисов камък от 1224 г. Пригодена е и за други езици, като например ойратски и манджурски. Старомонголското писмо все още се използва в Монголия и Вътрешна Монголия. Операционните системи обаче въвеждат поддръжката на старомонголската писменост особено бавно, като повечето от тях все още не я поддържат напълно и не могат да я визуализират правилно.
Букви Символ Транслитерация начален среден краен латиницаPoppe, Nicolas Grammar of Written Mongolian 3rd ed. University of Washington, 1974. кирилица a А e Э i, yi И, Й, Ы, Ь o, u О, У ö, ü Ө, Ү n Н ng Н, НГ b Б, В p П q Х ɣ Г k Х g Г m М l Л s С š Ш t, d Т, Д č Ч, Ц ǰ Ж, З y *-Й, Е*, Ё*, Ю*, Я* r Р v В f Ф ḳ К (c) (ц) (z) (з) (h) (г, х)
Източници
Категория:Монголски език Категория:Азбуки