Джунгарското ханство (; ) е ойратско монголско ханство, съществувало от през 17 и 18 век. В разцвета си то се разпростира от Южен Сибир на север до днешен Киргизстан на юг и от Великата китайска стена на изток до днешен Казахстан на запад. Ядрото на държавата днес е част от Северен Синдзян – област наричана още Джунгария.
Към 1620 г. западните монголци, познати като ойрати, се обединяват в областта Джунгария, а през 1678 г. хан Галдан получава титлата 'бошогту' от Далай Лама, с което джунгарите стават водещото племе сред ойратите. Джунгарските владетели използват титлата хунтайджи, което грубо се превежда кат „кронпринц“.C. P. Atwood Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire, p. 622 Между 1680 и 1688 г. джунгарите покоряват Таримската равнина и побеждават монголците в Халха на изток. През 1696 г. Галдан е победен от династията Цин и губи Външна Монголия. През 1717 г. джунгарите завземат Тибет, но през 1720 г. са изтласкани от Цин. От 1755 до 1758 г. Цин се възползва от гражданската война в Джунгарското ханство за да покори Джунгария и извършва геноцид срещу джунарското население. Унищожаването на джунгарската държавност води до цялостното покоряване на Монголия, Тибет и създаването на Синдзян като политическа административна единица.
Източници
Категория:История на Монголия Категория:Исторически държави