Свещената планина на Белмонте () е разположена на хълм с надморска височина 727 метра в пределите на община Валперга, в Метрополен град Торино, Северна Италия. Тя е част от комплекса Свещените планини на Пиемонт и Ломбардия, включен през 2003 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Комплексът се състои от 13 параклиса на Кръстния път, разположени в кръг около съществуващото светилище на върха.

Районът е включен в по-голям природен резерват на регион Пиемонт, администриран от регионалните природозащитни служби.Legge quadro sulle aree protette

Място Мястото съчетава елементи с висок натуралистичен интерес, благодарение на необичайното наличие на червен гранит, богатото горско наследство и впечатляващата панорама, която се разкрива към голяма част от територията на Пиемонт. Освен природната стойност, районът притежава и значителен археологически и исторически потенциал.

На хълма са открити следи от праисторическа култура, датираща от Бронзовата епоха. Разкопки, проведени през 80-те години на XX век, разкриват останки от укрепено лангобардско селище от VII век, включително два умбона на щитове (единият параден), бронзов леген и кръстообразна фибула, увенчана с гълъб.Valperga Canavese (TO): Insediamento di Belmonte - sul portale Archeocarta, carta archeologica del Piemonte История Според местната традиция изграждането на светилището е свързано с Ардуин от Ивреа, който пожелал да благодари на Дева Мария за чудотворно изцеление, получено в Ивреа през 1002 г. В действителност първата религиозна сграда на Белмонте е издигната около 1000 г. от група бенедиктински монахини от близкия манастир в Бузано, основан от Емерико Дро за дъщеря му Либания. Манастирът е поставен под защитата на абатството Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе, което два века по-късно получава и юрисдикция над него.

Бенедиктинките остават на планината до 1601 г., когато, в съответствие с разпоредбите след Трентския събор, женските манастири трябва да бъдат преместени от изолирани места. Документ, съхраняван във Валперга, описва чудодейно събитие, случило се в деня на тяхното заминаване: при опит да бъде преместена статуята на Мадоната, в църквата настъпва дълбок мрак, а лицето на статуята силно побледнява. Присъстващите вярващи приемат това като знак, че статуята трябва да остане на мястото си, и тя действително е оставена.

След заминаването на монахините светилището е поверено на Малките братя на Свети Франциск от Асизи, които постепенно го разширяват. През 1620 г. те напълно преустройват църквата, а от 1712 г. започват изграждането на религиозния път на Кръстния път с неговите 13 параклиса, разположени около върха на хълма.

През XVIII век славата на чудотворната статуя на Богородица значително нараства. През 1788 г. Ватиканският капитул официално признава нейната свръхестествена добродетел. Днес галерията от картини и оброчни сърца, разположена в залите до светилището, свидетелства за дълбоката и трайна народна преданост към Мадоната от Белмонте.

След трудностите през Наполеоновия период църквата е изцяло обновена между 1873 и 1876 г. от К. Ревильо дела Венерия в духа на трезвия романско-ломбардски стил. През 1888 г. фасадата придобива сегашния си вид благодарение на архитекта Карло Чепи, а тимпанът е украсен със стенопис от Джакомо Гросо. От същия период датира и изграждането на пилоните с мистериите на Молитвената броеница по павирания път, свързващ Валперга със светия хълм.

През 1960 г. на най-високата точка на хълма е поставена внушителна бронзова статуя на Свети Франциск, дело на скулптора Джовани Воляци от Верчели, висока 4,50 m и тежаща около един тон.

През 2003 г. Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО вписва Белмонте, заедно с останалите основни свещени планини на Пиемонт и Ломбардия, в Списъка на световното културно и природно наследство.

Пожар от 2019 г. На 25 март 2019 г. голям горски пожар със злонамерен произход поставя в сериозна опасност светилището на Белмонте, обхващайки площ от около 400 хектара и унищожавайки значителна част от защитената зона на хълма. Пет семейства са евакуирани поради непосредствен риск, тъй като огънят, подхранван от силни ветрове, достига през нощта до подножието на свещената планина и до жилищните постройки.

Пламъците, които на места дори преминават през пътя, предвиден да служи като противопожарна просека, налагат намесата на повече от сто пожарникари и доброволци от AIB. Благодарение на техните усилия структурата на светилището – обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО – е запазена.

Огънят е овладян на следващия ден, 26 март, когато последните активни огнища са поставени под наблюдение и окончателно потушени

Описание

Свещената планина на Белмонте съчетава значим художествен, натуралистичен, исторически и религиозен интерес, макар да не достига по мащаб височините на други свещени планини в Пиемонт, като този във Варало. Комплексът включва 13 параклиса, разположени по кръгова пътека около върха на хълма. Маршрутът започва от светилището и завършва отново при него, следвайки символичната последователност на Страстите Христови.

В параклисите се съхраняват статуи и стенописи, изобразяващи сцени от Страстите. Реставрационните дейности, започнали през 1998 г., разкриват оригиналните стенописи и възстановяват статуите, създадени от керамисти от Кастеламонте. Сред най-значимите стенописи е този, посветен на Исус, прикован на кръста, изпълнен с леко и деликатно докосване от художник от Ломбардската школа през 1711 г.

В църквата се намира и почитаната статуя на Мадоната на трона, изваяна заедно със стола от един-единствен дървен блок и поставена в ниша със златна рамка. Произведението, дело на неизвестен автор, е създадено преди 1600 г.

Тимпанът на фасадата е украсен със стенопис от Джакомо Гросо, един от най-значимите торински художници от края на XIX и началото на XX век. Композицията изобразява Мадоната от Белмонте, заобиколена от крал Ардуин, Свети Франциск от Асизи и други коленичили светци.

Галерия с изображения

Библиография AA.VV. Sacri Monti in Piemonte - itinerari nelle aree protette di Belmonte, Crea, Domodossola, Ghiffa, Orta, Varallo, Kosmos Ed., Torino, 1994 AA.VV. Belmonte per tutti, Grafica Santhiatese, Santhià, 1997 L. Mercando, E. Micheletto (a cura di), Archeologia in Piemonte – Il medioevo, Torino 1998

Бележки