Ирен Немировски () е украинска писателка, авторка на произведения в жанра драма и мемоари, жертва на Холокоста, носителка на една от най-престижните награди на Франция – „Ренодо“.

Биография и творчество Ирен Немировски, с рожд. име Ирина Леоновна Немировская, е родена на 24 февруари 1903 г. в еврейския квартал на Киев, Руска империя, в богатото еврейско семейство на Лев Немировски (* 1868 – † 1932), един от най-известните банкери на Руската империя и от обкръжението на императора. Майка ѝ, Анна Маргулис (Фани), е от богато еврейско семейство от Одеса. Тя не обича дъщеря си, опитва се да я държи далеч от себе си, и изисква да говори с нея на френски език. По-късно Ирен използва връзката си с майка си в сюжетите на някои от творбите си. Около 1910 г. семейството се мести в голям апартамент на улица „Пушкинская“ 11 в Киев. Ирен получава домашно образование, учи няколко чужди езика и чете много. През лятото почива с майка си в курортите на Френската Ривиера. Биография и библиография във Fantasticfiction Биография и библиография в Goodreads Биография на Ирен Немировски от Елена Пеатраси

През 1914 г. семейство Немировски се премества в Санкт Петербург, а през 1917 г. в Москва. След октомврийската революция баща ѝ губи банката си, заплашен е от арест, а цялото му имущество е конфискувано. През декември 1918 г. семейството бяга във Финландия, където остават една година, а след това живеят 3 месеца в Стокхолм. През юли 1919 г. на товарен кораб по време на буря, продължила 10 дни (описана в последната сцена от романа „Дейвид Голдър“) семейството стига до Руан, а от там се прехвърля в Париж. Във френската столица Лев Немировски успява да възстанови богатството си, като управлява местен клон на собствената си банка. В началото на 20-те години, докато учи в Сорбоната, Ирен публикува първите си произведения в илюстрирания двуседмичник „Финанси“.

През 1926 г. се омъжва за банкера Мишел Епщайн, с когото има две дъщери: Дениз, родена през 1929 г.; и Елизабет през 1937 г.

Първият ѝ роман „Дейвид Голдър“ (David Golder) е издаден през 1929 г. Той е история за еврейски банкер, неспособен да угоди на проблемната си дъщеря. Романът има незабавен успех и е екранизиран от Жулиен Дювивие през 1931 г. в едноименния филм с участието на Хари Бор. През 1930 г. е издаден романът ѝ „Балът“ (Le Bal), историята на една малтретирана дъщеря и нейното отмъщение. Романът е адаптиран в пиеса и има няколко екранизации.

Въпреки че е широко призната като писателка, заради руско-еврейския ѝ произход и възхода на фашизма, на нея ѝ е отказано френско гражданство през 1938 г. През 1939 г. тя приема римокатолицизма и успява да публикува в някои френски списания. През 1940 г. съпругът ѝ вече не може да работи в банката, а книгите ѝ не се публикуват заради нейния еврейски произход. При приближаването на нацистите към Париж бягат с двете си дъщери в село Иси-л'Евек, където трябва да носят жълтата звезда. На 13 юли 1942 г. е арестувана като „лице без гражданство от еврейски произход“ и е откарана в лагера в Питивиер и на 17 юли 1942 г., заедно с 928 други депортирани евреи, е транспортирана в германския концентрационен лагер Аушвиц. В концентрационния лагер се разболява от тиф и умира на 17 август 1942 г. На 6 ноември 1942 г. съпругът ѝ също е изпратен в Аушвиц и незабавно е убит в газовите камери. Дъщерите ѝ оцеляват скрити в католически интернат.

Непосредствено след войната са издадени три нейни непубликувани книги – „Животът на Чехов“ (1946), „Благата на този свят“ (1947) и „Есенните огньове“ (1957). Десетилетия наред дъщерите на писателката не смият да отворят куфар с последния недовършен ръкопис на майка си. Едва след битов инцидент, голямата ѝ дъщеря дешифрира ръкописа и го предава на издателя. Романът „Френска сюита“ е публикуван през 2004 г. и е история за трагедията на нацистката окупация на Франция. Романът става бестселър във Франция, получава една от най-престижните награди в страната – наградата „Ренодо“ (присъдена през 2005 г. за първи път на автор посмъртно) и печели световно признание. Книгата е екранизирана през 2014 г.

Произведения Le Malentendu (1923) L'Enfant génial (1927) – издаден и като Un Enfant prodige (1992) L'Ennemie (1928) David Golder (1929) Le Bal (1930) Les Mouches d'automne (1931) L'Affaire Courilof (1933) Le Pion sur l'échiquer (1934) Films parlés (1934) Le Vin de solitude (1935) Jézabel (1936) La Proie (1938) Deux (1939) Les Chiens et les loups (1940)

публикувани посмъртно La Vie de Tchekhov (1946) Les Biens de ce monde (1947) Les Feux de l'automne (1957) Dimanche et autres nouvelles (2000) Destinées et autres nouvelles (2004) Suite française (2004) – награда „Ренодо“Френска сюита, изд. „Леге Артис“ Плевен (2009), прев. Райна Стефанова Le Maître des âmes (2005)Господарят на душите, изд. „Леге Артис“ Плевен (2007), прев. Марина Бояджиева Chaleur du sang (2007) Les Vierges et autres nouvelles (2009) Nanoche. Dialogues comiques (2012)

Екранизации 1931 David Golder 1931 Der Ball – по романа Le bal 1931 Le bal 1950 My Daughter Joy – по романа David Golder 1969 Der Ball – тв филм 1993 Le bal – тв филм 2014 Френска сюита, Suite française 2015 Deux – тв филм

Книги за Ирен Немировски Irene Nemirovsky: Her Life And Works (2006) – от Джонатан Вайс

Източници

Външни препратки

Категория:Украински писателки Категория:Носители на награда „Ренодо“ Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Затворници в концентрационен лагер „Аушвиц“ Категория:Родени в Киев Категория:Починали в Аушвиц