Националната университетска библиотека на Торино (, BNUTO) е една от водещите държавни обществени библиотеки в Италия и първата обществена библиотека на Кралство Италия. Разположена е на площад „Карл Алберт“ №3 в Торино, в сградата на бившите конюшни на Палацо Кариняно, реконструирана между 1958 и 1972 г. Библиотеката е подчинена на Министерството на културата на Италия и участва в Националната библиотечна служба (SBN). Съгласно Закон 106/2004 тя е получател на законовия депозит за регион Пиемонт.

Първоначално оформена от колекциите на Савойската династия и на Торинския университет, библиотеката постепенно разширява фонда си чрез многобройни придобивки и дарения. Днес тя съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1603 инкунабули и 10 063 книги от XVI век.

История Раждане и първи придобивки Произходът на Националната университетска библиотека на Торино датира от 1720 г., когато херцог Виктор Амадей II Савойски обединява около 14 000 тома от Савойската колекция, дотогава разпределени между Градската и Кралската библиотека, с фонда на Кралския университет, чието ново седалище е открито между 1713 и 1715 г. на улица „По“.Leonardo Selvaggi, Biblioteca nazionale universitaria, Torino : guida, Roma, Istituto poligrafico e Zecca dello Stato, 1989

С конституциите от 1729 г. библиотеката получава собствен правилник и правото на законов депозит, задължаващ всички печатници в Кралство Сардиния да предоставят екземпляр от всяко свое издание. Същото задължение е наложено и на университетските преподаватели по отношение на техните академични трудове.

През 1745 г. длъжността кралски библиотекар е поверена на Джузепе Лука Пазини, който я заема до смъртта си през 1770 г. Той поставя акцент върху систематизирането на фонда и публикува каталога Codices manuscripti Bibliothecae Regii Taurinensis Athenaei, в който ръкописите са подредени по език. По време на неговото управление колекциите се разширяват с придобиването на библиотеката на историка Пиетро Джаноне, починал в Торино през 1748 г., както и с фонда на Херцогския замък в Алие.

Разрастването на наследството през XIX век След френската окупация през 1801 г. библиотеката променя името си на Национална университетска, а впоследствие – на Имперска, след провъзгласяването на Наполеон I за император. В резултат на наполеоновите секуларизации тя получава около 30 000 тома от разпуснатите религиозни ордени.

През XIX век, в контекста на активното насърчаване на научната дейност от Савойската династия, библиотеката значително разширява фонда си чрез множество завещания и придобивки. Особено важно е придобиването през 1824 г. на голяма част от ръкописите на Скрипториума на Бобио – инициатива на филолога Амедео Пейрон, сътрудник на библиотеката. Други ръкописи постъпват от видни италиански учени като Просперо Балбо, Джузепе Вернаца и Карло Денина. Сред най-значимите дарители през този период са граф Чезаре Салуцо ди Монезильо, който завещава своите исторически трудове, принц Карл Емануил дал Поцо дела Чистерна, предоставил ценна колекция от ръкописи и печатни издания, и маркиз Карло Алфиери ди Состеньо, от когото библиотеката получава хиляда издания на венецианската печатница „Алда“.

Благодарение на тези придобивки и дарения, през 1873 г., когато е обявена за национална библиотека, фондът ѝ достига 250 000 тома, 4200 ръкописа и 1000 инкунабули.

Бедствия на XX век и възраждане

XX век започва трагично за библиотеката: в нощта на 25 срещу 26 януари 1904 г. пожар унищожава 5 от 38-те ѝ зали, като поглъща около 1500 изключително редки ръкописа – приблизително една трета от ръкописната колекция – както и около 30 000 тома.L'incendio della biblioteca nazionale di Torino, in Corriere illustrato della domenica, VI, n. 6, Milano, Fratelli Treves, 7 febbraio 1904. Особено засегнати са издания по публично право, философия, филология, икономика и библиография, а сред ръкописите – италиански и френски, включително Торино–Миланския часослов на херцог Жан дьо Бери с миниатюри, приписвани на братята Ян и Хуберт ван Ейк.Franca Porticelli, Torino 1904. Dopo l’incendio: 1. Gli interventi nell’emergenza e i primi restauri; 2. La decisione di costruire una nuova sede: un’indagine nei documenti d’archivio, in Scrineum Rivista, vol. 17, n. 1, 2020, с. 107-192

В дните след бедствието започва работа по спасяването на оцелелите ръкописи и съхраняването на повредените фрагменти, пострадали от огъня и водата. За идентифицирането им е сформирана група учени: Итало Пици (ориенталски ръкописи), Карло Чипола и Карло Фрати (латински), Гаетано Де Санктис (гръцки) и Родолфо Рение (италиански и френски).

За извършването на първите реставрационни намеси е създадена първата в Италия специализирана лаборатория, ръководена от Карло Маре, бивш реставратор във Ватиканската библиотека. Тя е открита на 5 февруари 1905 г. в присъствието на кралица Маргарита Савойска.

Пожарът от 1904 г. предизвиква широк международен отзвук. В месеците след бедствието частни лица, както и италиански и чуждестранни университети и библиотеки, даряват книги и ръкописи, за да компенсират загубите. Благодарение на тези дарения и последвалите покупки фондът бързо се възстановява и през 1911 г. достига около 400 000 тома и 1500 ръкописа, към които се добавят и произведенията, все още подложени на реставрация.

Увеличаването на фонда поставя остро въпроса за ново седалище, тъй като съществуващата сграда вече не може да побере разрасналата се колекция. Още през 1904 г. директорът Карло Фрати настоява за необходимостта от нова, по-голяма и по-безопасна сграда. След неговото преместване през 1905 г. наследникът му Джулиано Бонаци отново подчертава пред министерството нуждата от ново строителство, което да отговаря на съвременните стандарти за сигурност.

Паралелно с това Бонаци предприема реорганизация на библиотеката и успява да отвори помещенията за обществеността по-малко от година след пожара, осигурявайки по-функционално разположение на услугите и книжния материал.

През 1907 г. е взето решение на библиотеката да бъде предоставена зоната на площад „Карло Алберто“, където се намират конюшните на Палацо Кариняно. Въпреки това, след години на планиране, проектът е прекъснат поради избухването на Първата световна война.

В периода между двете световни войни библиотеката продължава активно да обогатява своите колекции. Между 1927 и 1930 г., благодарение на усилията на директора Луиджи Тори и музиколога Алберто Джентили, както и на финансовата подкрепа на патроните Роберто Фоа и Филипо Джордано, Националната библиотека на Торино придобива почти цялата колекция от произведения на Антонио Вивалди – около 450 автографни партитури.

Втората световна война нанася значително по-тежки щети на библиотеката в сравнение с Първата. При бомбардировките на 8 декември 1942 г. сградата е сериозно повредена, а част от съхраняваните печатни издания са унищожени.

Едва след войната дългогодишният въпрос за ново седалище намира решение. През 1956 г. Министерството на благоустройството и Министерството на образованието на Италия обявяват конкурс за проектиране и изграждане на нова сграда на площад „Карл Алберто“, на мястото на конюшните на Палацо Кариняно – терен, определен за библиотеката още през 1907 г. Победители са архитектите Масимо Амодей, Паскуале Карбонара, Итало Инсолера, Алдо Ливадиоти и Антонио Куистели, които решават да запазят оцелялата фасада на конюшните и да изградят останалата част от сградата наново. Строителството започва през 1958 г. и завършва през 1972 г.

След приключване на последните довършителни работи и преместването на фонда, новата сграда на Националната университетска библиотека на Торино е официално открита на 15 февруари 1976 г.

Книжно наследство Към 2011 г. Националната университетска библиотека в Торино притежава 763 833 печатни тома, 2095 продължаващи периодични издания, 4554 ръкописа, 1603 инкунабули и 10 063 книги от XVI век.Ministero dei Beni e delle Attività culturali - Ufficio Statistica - Anno 2011

По-значими колекции: Колекция „Фаа-Джордано“ Съставена е от две допълващи се колекции, които заедно включват почти всички автографни партитури на Антонио Вивалди, както и произведения на Алесандро Страдела, Джироламо Фрескобалди и Джовани Батиста Виоти. Документите постъпват в библиотеката между 1927 и 1930 г. – част чрез закупуване от Салезианския колеж „Сан Карло“ в Борго Сан Мартино, част чрез придобиване от маркиз Джузепе Мария Дурацо. Колекцията носи имената на Мауро Фоа и Ренцо Джордано – рано починали синове на благодетелите Роберто Фоа и Филипо Джордано, които закупуват партитурите вместо библиотеката и ги даряват в тяхна памет. Corpus Juvarrianum Фондът съдържа над хиляда рисунки на архитекта Филипо Ювара, дългогодишно свързан с Пиемонт. Рисунките обхващат не само архитектурни проекти, но и сценографии, декоративни скици и интериорни решения. Фонд „Кралица Маргарита“ Включва над 13 000 тома от личната библиотека на кралица Маргарита Савойска. Колекцията се отличава с изящни подвързии и тематично разнообразие – италианска и европейска литература, поезия, изкуство, музика и история. Фонд от 1904 г. Обединява произведения, изпратени на библиотеката след пожара от 1904 г. Даренията идват както от Италия, така и от чужбина. Колекцията остава неорганизирана до 2020 г., когато започва проект за пълната ѝ каталогизация. Други значими фондове Canzoniere di Torino – колекция от испански музикални произведения. Ръкописи от Скрипториума на Бобио – сред тях препис на Евангелията от Марк и от Матей, датиращи от около IV век и представляващи най-старият документ, притежаван от библиотеката. Инкунабули – включително Rationale divinorum officiorum на Гулиелмо Дуранте, отпечатана от Йоханес Фуст и Петер Шьофер през 1459 г., и произведенията, отпечатани от Антоан Верар. Колекция от рисунки и гравюри – творби на Андреа Мантеня, Албрехт Дюрер, Питер Брьогел Стария, Луиджи Ванвители и Джовани Батиста Пиранези.

Изложбени зали и аудиториум Националната университетска библиотека на Торино разполага с две изложбени пространства: Зала „Кралица Маргарита“ и Зала „Ювара“. Първата носи името си от постоянната експозиция, открита през 2022 г., посветена на книжната колекция на кралица Маргарита Савойска. Зала „Ювара“ се използва периодично за временни изложби от различен характер.

Библиотеката разполага и с концертна зала – Аудиториум „Вивалди“, с капацитет около 200 места. Пространството е предназначено за конференции и културни събития, които не е задължително да са свързани с дейността на библиотеката. През 2015 г. аудиториумът е реставриран и допълнен с „Къщата на Вивалди“ – климатизирана витрина за експониране на неговите партитури, достъпни и чрез мултимедийни средства.

Вижте също Савойска династия Савойско херцогство Кралска библиотека (Торино) Библиотеки и архиви в Торино Пиемонт История на Пиемонт Торино

Източници

Библиография

Stelio Bassi, La biblioteca nazionale di Torino : formazione delle raccolte e sistemazione nella nuova sede, Roma, Nuova Tecnica Grafica, 1975 Annarita Colturato e Franca Porticelli, L'approdo inaspettato. I manoscritti torinesi di Antonio Vivaldi, Torino, Biblioteca Nazionale Universitaria di Torino, 2017 Andrea De Pasquale, Notitiae Librorum, Savigliano, L'Artistica Editrice, 2007 Franca Porticelli, Torino 1904. Dopo l’incendio: 1. Gli interventi nell’emergenza e i primi restauri; 2. La decisione di costruire una nuova sede: un’indagine nei documenti d’archivio, in Scrineum Rivista, vol. 17, n. 1, 2020, с. 107-192 Leonardo Selvaggi, Biblioteca nazionale universitaria, Torino : guida, Roma, Istituto poligrafico e Zecca dello Stato, 1989

Външни препратки Официален уебсайт Библиотеката в Инстаграм Библитеката във Фейсбук Библиотеката в Ютюб

Категория:Сгради и съоръжения в Торино Категория:Пиемонт