Дворянска родословна книга () е документ, оформящ привилегиите на дворянската (благородническата) част от населението на всяка губерния на Руската империя. Съставянето и воденето на такава книга, в която са вписани всички дворянски родове от дадена губерния, е предписано в дарствената грамота на императрица Екатерина II към благородническото съсловие („Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“) от 21 април 1785 г.

За да се докаже, че дадено лице има право да се ползва с благородническите права на грамотата, в дворянските родословни книги се вписвали всички благороднически родове и тяхната генеалогия (родословно дърво). Така може да се проследи и уточни кой е дворянин и кой не. За воденето на книгите е било отговорно съответното Губернско дворянско събрание. Раждане, брак, деца, смърт – всичко трябвало да бъде докладвано на събранието и вписвано в тия книги.

Книгите са били разделени на шест части (в Санктпетербургска губерния – седем части). Всяка част включвала благороднически родове от определена категория:

I част – вписват се родовете спадащи към „действителното дворянство“ (наричано също „дарено дворянство), което според точка 77 от дарствената грамота „[...] са нищо друго освен онези родове, които от НАС самите и от други короновани глави са удостоени с благородническо достойнство посредством диплома, герб и печат“. Уточнява се също: „но за да се укаже справедливост и на онези родове, които имат доказателства за действително благородничество от изминалите 100 години, то позволяваме и тези родове да се впишат в тази част“. II част – вписват се родовете спадащи към „военното дворянство“, което според точка 78 от дарствената грамота „[...] са нищо друго освен онези родове, за които в издадения указ лично от, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР ПЕТЪР ПЪРВИ на 16-я ден на януари 1721 г. е указано с тия слова: „Всички оберофицери, които произлизат не от дворянството, те и техните деца и техните потомци са дворяни, и трябва да им се даде патент за дворянство“. По-късно с реформите на Александър II (1856 г.) правото на потомствено дворянство се ограничава само до най-високите военни чинове, като се започне с VI ранг – полковник. III част – вписват се родовете спадащи към „осмокласното дворянство“ (наричано също „служебно дворянство“ или „дворянство по орден“), което според точка 79 от дарствената грамота се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, за които в Таблицата на ранговете на, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР ПЕТЪР ПЪРВИ от 24-я ден на януари 1722 г. в точка 11 е указано с тия слова: „Всички руски или чуждестранни служители, които се намират или действително са били сред първите осем ранга, имат своите законни деца и потомци във вечни времена на най-доброто висше дворянство във всички достойнства и авантажи, за да бъдат равно почитани, дори ако са били от ниска порода и преди това от коронованите глави никога не са били произведени в дворянско достойнство или не са били снабдени с герб“. Това означава опростено, че всички руски и чуждестранни служители на държавна служба в Руската империя, заемащи един от първите осем ранга от Таблицата на ранговете, са получавали автоматично потомствено благородничество. В тази част са се вписвали и родове, получили благородническо достойнство чрез присъждане на един от ордените на Руската империя. По-късно с реформите на Александър II (1856 г.) правото на потомствено дворянство се ограничава само до най-високите граждански чинове, като се започне с IV ранг – действителен държавен съветник (вместо XVIII ранг). IV част – вписват се „чуждестранни родове“. Съгласно точка 80 от дарствената грамота, „чуждестранни родове са не инакви, ами ония, които са встъпили в Руско поданичество, и за които е упоменато в указите от 1785 година относно попълването на разрядните родословни книгиВ Руската държава през XVI – XVII век разрядните книги представляват набор от годишни списъци, в които се отчита как преминава държавната служба на дадено лице. Записват се конкретно сведения за назначаването на служещи на военни, административни, придворни и дипломатически длъжности, описания на големи военни кампании и походи, сведения за сватби на великите князе (от 1547 г. – царе) и техни роднини, приеми на чужди посланици, награждаване на военни дейци и др., повеляващи, такива царски, владетелски, княжески и други външни честни родове да се вписват в особена част на родословната книга“. Става въпрос за чуждестранни благородници, които, приемайки руско поданичество, биват признати за вече руски благородници. V част – вписват се „с титли отличени родове“. Съгласно точка 81 от дарствената грамота, „с титли отличени родове са не инакви, ами ония, от които е присвоено или наследствено, или по съизволение на коронован глава название или княжеско, или графско, или баронско, или друго“.

VI част – вписват се благороднически родове спадащи към „древното дворянство“, което според точка 82 от дарствената грамота се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“. Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 години преди издаването на дарствената грамота). Основното доказателство за тяхната древност е споменаването им в т. нар. столбци – средновековни списъци за предоставяне на служебни имения, от които се вижда кой е бил с какъв чин, на каква служба и какви имения е владял (и селяните в тях). VII част (особена част) – учредена с височайши рескрипт на Александър I от 1 януари 1807 г., издаден на името на генерала от пехотата, главнокомандващ Първа областПърва област на войската обхваща Санктпетербургска, Новгородска, Тверска, Олонецка и Ярославска губерния. на Земската войскаЗемска войска (1806 – 1807 г.) е временно опълченско военно формирование в Руската империя по време на Войната на Четвъртата коалиция. Свикана е на 3 (15) декември 1806 г. с височайшия манифест на Александър I и е разпусната от него на 27 септември (9 октомври) 1807 г. във връзка със сключването на Тилзитския мир. – граф Николай Алексеевич Татищев, предвидена само за Санктпетербургска губерния. Предназначена за вписване имената на дворяни, отличили се в Земското опълчение от 1806 г.: имена на избраните от дворянството началници на земската войска на губернско и уездно равнище, както и всички частни подразделения. дарители на опълчението (с указване на дарението). губернски и уездни предводители на дворянството, служещи в този тригодишен период.

Родословната книга е съставяна от специална комисия на Дворянското депутатско събрание, състояща се от депутати, избрани от дворяните на всеки уезд, оглавявана от губернския предводител на дворянството на съответната губерния. Комисията работи въз основа на азбучни списъци на потомствени благородници, представлявани от уездните предводители на дворянството, и разглежда представените за всеки род доказателства, на чието основание се взема решение за внасянето на дадения род в определена част на родословна книга.

В родословната книга се вписват само потомствени благородници – т. е. онези, чийто благороднически статус се предава по наследство. Личните благородници, т.е. ония, които са удостоени с пожизнен благороднически статус без право на предаване на потомството си, не се включват в родословната книга.

Преди Подялбата на Полско-литовската държава между 1772 и 1795 г. тамошните благородници (шляхта) били записвани в специални гербовници. Впоследствие, след частичното анексиране от Руската империя, те биват включени в родословните книги на съответните губернии на Руската империя. С указ на император Павел I от 20 януари 1797 г. е създаден „Общ гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“.

На основание свидетелствата на Дворянското депутатско събрание се издавали паспортни книжки.

Бележки

Източници

Категория:Руска аристокрация Категория:Руска империя