Шахинлар (Борисово между 1914 и 1920 г.) (, Антия) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач със 780 жители (2011).
География Селото е разположено на единадесет километра източно от Дедеагач и на пет километра от брега на Бяло море. То се намира на около 20 метра надморска височина, сред обширна плодородна равнина, която достига до самото крайбрежие на морето.
Население Населението на Шахинлар (Борисово) наброява 780 жители според преброяването от 2011 г. Това го нарежда сред най-големите села в дем Дедеагач.
Численост на населението според преброяванията през годините: + Население в периода 1961 – 2011 г. 1961 1971 1981 1991 2001 2011 934 786 779 725 862 780«ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10487 (σελ. 13 του pdf)
Име Името на селото произлиза от тур. şahinler (ястреби, мн. ч. на şahin (шахин) „ястреб“). Много скоро след заселването си в него, в края на март 1914 г., българското население го преименува на БорисовоСтайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205. Сегашното си гръцко наименование Антия (от гр. άνθος (цвете, цвят на дърво)) то получава след 1920 г.
История Преди Балканската война Шахинлар е било селище с изцяло турско население, което избягва по време на бойните действия. След края на Междусъюзническата война селото е предвидено за заселване на българи – бежанци от Източна Тракия. Там биват настанени около 420 семейства от разореното българско село Булгаркьой. В повечето случаи те са останали без мъже, които са били убити от турската армия. През март 1914 г. в градчето, получило новото име Борисово, биват открити за нуждите на бежанците начално училище, прогимназия и черкваСтайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205. То е и едно от населените места в Дедеагачко, за които до ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първият регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулацияСтайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.201.
Селото, заедно с цялата територия на днешния дем Дедеагач, е завладяно от българските войски в началото на ноември 1912 г. и официално влиза в границите на България след сключването на Царградския договор от 16 септември 1913 г. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. то е предадено под управлението на Антантата до май 1920 г., когато попада под гръцка власт.
Икономика Главният поминък на населението е земеделието. Основните култури, които се отглеждат, са жито, памук и царевица, докато животновъдството също е достатъчно добре застъпено.
Редовни събития От 1995 г. насам в началото на месец юли в селото се провежда Общогръцкият фестивал за традиционни танци и песни, организиран от местното културно дружество „Спартакос“. Продължителността му е 2 – 3 дни, а към 2023 г. вече има двадесет и шест издания.
Източници
Категория:Села в Гърция