Ванòца Катанèи (), псевдоним на Джовàна Катанèи (Giovanna Cattanei; * 13 юли 1442, Мантуа, Херцогство Мантуа или Рим, Папска държава; † 26 ноември 1518, Рим), е италианска благородничка от ломбардски произход, официална метреса на кардинал Родриго Лансол Борджия, бъдещ папа Александър VI, и майка на четири от децата му: Чезаре, Джовани, Лукреция и Гофредо, всички публично припознати от него.
Произход За нейния произход и ранна младост се знае малко или нищо. Сигурното е, че е родена на 13 юли 1442 г. от родители от ломбардски произход (почти сигурно от Мантуа). От документите от онова време се разбира, че майка ѝ се е казвала Меника и че през 1483 г., вече в напреднала възраст, е била вдовица на някой си Джакомо да Кандия, владетел на Катанеи, известен като Якопо Катанеи (или Jacopo Pinctoris – „Яков художникът“) – художник по професия и дребен благородник, който вероятно е бил брат или девер на Андреа от Бреша, мраморен работник..
Няма достоверни факти за нейния произход – от плебеи или от аристократична среда, както и за нейното детство. Има версия, че семейството ѝ е от римски благородници с ниски доходи, но тази версия се опровергава от факта, че в оцелелите документи няма информация за по-късна подкрепа от Ваноца за роднини, които не биха пропуснали да се възползват от възможностите на такава могъща жена, както и нейните деца.В антиклерикалните и антикатолическите текстове в средите на обвиненияте към папа Александър VI се среща информация за това, че е съжителствал не само с Ваноца, но и с майка ѝ (вж. напр. на руски «Дух христианства» ), което се явява непотвърдена клевета, доколкото споменаването на майката на Ваноца осовен това по име практически няма. Децата на Ваноца, които в бъдеще се сродяват с управляващите домове на Европа, не разкриват никаква информация за произхода на майка си, въпреки че информацията за нейния благороднически произход би могла да бъде изгодна за тях. Известно е, че Ваноца не може да пише и диктува всичките си писма на секретар.
Името „Ваноца“ (Vannozza) е умалителна форма на името „Джована“ (Giovanna), а фамилното име Катанеи (Cattanei) се среща в Мантуа, Рим и Венеция и произлиза от латинското Capitaneus. По-специално, Катанео е моминското име на известния модел на Ботичели Симонета Веспучи, съвременничка на Ваноца.
Биография Ранни години
Според някои историци Ваноца е родена в Рим..., въпреки че някои дневници от онова време я определят като „кожухарката от Мантуа“, тъй като Ваноца вероятно е израснала в семейство на художници, работници по мрамор, инженери и ломбардски декоратори, които се преместват в Рим, за да работят в дворците на кардинала. В Рим тя работи като хотелиерка, управлявайки някои от най-известните и популярни ханове в града, като Ханът на лъва или Ханът на ангела в квартал „Борго“. Сред тях най-известен е Ханът на петела (или на кравата) (Locanda del Gallo o della Vacca) на уличка „Петел“ (Vicolo del Gallo), на няколко крачки от Кампо дей Фиори, посещаван от високопоставени хора, които обичат да прекарват времето си с многобройните проститутки на работа при Ваноца. Освен това тя отпуска заеми срещу лихва.. На ъгъла на ренесансова сграда все още е възможно да се види благородническият герб на благородницата Ваноца, съставен от наслагването на хералдическите знаци на Борджиите, Катанеи и Карло Канале, последният от нейните съпрузи.
Коментаторите от онова време говорят за нея като за много привлекателна жена, с руса коса, светли очи, надарена със смущаващ чар и пищна красота, в съответствие с естетическите канони на епохата.. Красавица, към която кардинал Родриго със сигурност не може да остане безчувствен, до степен че след години на сексуални набези и мимолетни любовници той решава да направи Ваноца своя официална наложница, оставайки обвързан с нея дълги години.
Метреса на кардинал Борджия и бракове Преди да стане любовница на кардинал Родриго Борджия (бъдещ папа Александър VI), Ваноца има дълга връзка с кардинал Джулио дела Ровере (бъдещ папа Юлий II). Запознанството ѝ с Родриго вероятно е между 1465 и 1469 г., когато тя е на 23 – 27 г. (зряла жена по стандартите на Ренесансова Италия), а Родриго е на 34 – 38 г., и вече е баща на три извънбрачни деца (Пиер Луиджи, Джеронима и Изабела) от неизвестни майки. Има версия, че на тази възраст тя е останала неомъжена, защото е избрала кариерата на куртизанка. Името ѝ обаче не фигурира в оцелелите списъци на куртизанките.
Кардиналът се издига до позицията на вицеканцлер на Светата римска църква едва на 26 г. чрез посредничеството на своя чичо, папа Каликст III. Ваноца установява дълга връзка с него (над десетилетие), първо сантиментална, а след това емоционална. Въпреки позицията си на призната и уважавана любовница на един от най-могъщите кардинали на Римската църква Ваноца задължително се нуждае от законен съпруг. Родриго се погрижва за това лично, уреждайки по свой вкус нейните бракове. Така през 1474 г., на 32-годишна възраст, Ваноца се омъжва за около 50-годишния апостолически служител Доменико Джаноти, господар на Риняно.. През 1475 г. тя ражда първия си син Чезаре, който е вторият син на Родриго след Педро Луис, когото кардиналът има около 1458 г. от неизвестна жена. Връзката с Борджия е интензивна, почти ежедневна, както се вижда от втората бременност, пред която Ваноца се изправя няколко месеца след раждането на Чезаре: през 1476 г., всъщност овдовяла от Доменико Джаноти, жената ражда от кардинала още един син – Джовани.
Малко след това Родриго урежда брак за нея с Джорджо дела Кроче, от милански произход, назначен от самия Борджия за апостолически секретар на папа Сикст IV. В този период богатството на Ваноца нараства значително благодарение не само на благоволението, на което се радва като наложница на много могъщия испански кардинал, но и на несъмнения ѝ бизнес нюх, който ѝ позволява да прави винаги изгодни и печеливши инвестиции. Тя притежава три хотела, няколко жилищни сгради и заложна къща. Съпругът ѝ по това време също е богат като собственик на прекрасна вила с градина близо до църквата Сан Пиетро ин Винколи на хълма Есквилин.. Тази резиденция остава дълго време едно от местата, най-свързани с името и паметта на Ваноца.
Когато към края на 1479 г. Ваноца научава, че е бременна отново, тя решава да отиде и да прекара остатъка от бременността си в крепостта Борджия в Субиако, където на 18 април следващата година ражда Лукреция, предназначена да стане една от водещите фигури на цяла епоха, обсъждана и противоречива като малко други фигури от онези години. През 1481 г. Ваноца ражда сина си Гофредо – последното от децата, които тя дава на Родриго, въпреки че контактът между двамата става по-спорадичен. Кардиналът, въпреки че припознава сина си, подозира, че той е син на законния ѝ съпруг Джорджо дела Кроче.. През същата година папа Сикст IV, по искане на кардинала, издава була, с която обявява четирите деца на Ваноца за „племенници“ на Борджия, което означава признание на официалното им положение.
След като връзката с кардинал Борджия приключва, Ваноца може да посвети повече внимание на брачния си живот: така около 1482 г. тя ражда Отавиано, син на Джорджо дела Кроче. През 1486 г., в рамките на няколко дни един от друг, и съпругът ѝ, и синът ѝ умират.. На 44 г. тя отново овдовява. Родриго не пада духом и след няколко седмици организира за сетен път брака ѝ, планирайки за нея това, което би било най-успешният съюз. На 8 юни 1486 г. Ваноца се омъжва за Карло Канале от Мантуа – учен хуманист, дълбок познавач на литературата и поезията, и дълги години камерхер на кардинал Франческо Гонзага.Treccani.it. Canale Carlo. Този брак по някакъв начин бележи повратна точка в живота на Ваноца, която заедно със съпруга си и децата си решава да напусне сградата на площад „Пицо ди Мерло“, дадена ѝ от Родриго в началото на връзката им, за да се премести в нов дом на площад „Бранка“.. За разлика от предишните бракът вече няма за цел да осигури „алиби“, да прикрие срама от раждането на извънбрачни деца и т.н., а е уреден от кардинала само за да осигури надеждно бъдеще на бившата си любовница. Като зестра Канале получава значителна сума и позиция в курията. Позицията на Ваноца в обществото бива засилена чрез предоставянето на фамилно име и герб. Документите показват, че тя е използвала и фамилията „Борджия“.
През лятото или в периодите на почивка семейството обича да отсяда в голяма вила в квартал „Субура“, днешния квартал „Монти“, където стълбище, наречено „Стълбище на Борджия“ (Salita dei Borgia), все още съществува днес. Карло Канале скоро става автентично и безусловно обвързан с децата на кардинал Борджия, особено с малката Лукреция, на която той предава цялата си любов към хуманитарните науки, като я насочва към изучаването на старогръцки, латински, поезия и изкуства като цяло.. В този момент може да се каже, че строго сантименталната връзка между Родриго и Ваноца е приключила. Въпреки това през идните години между двамата остава връзка на дълбока привързаност и уважение, чието основно спойка е интуитивната любов, която и двамата хранят към децата си, въпреки че те са предопределени за проблемен и често болезнен живот.
Понтификатът на Александър VI
Когато Инокентий VIII умира на 25 юли 1492 г., кардиналите се събират на конклав в Сикстинската капела на 6 август, за да изберат негов приемник. Едва призори на 11 август, в края на петото гласуване, кардиналите издигат кардинал Родриго Борджия на трона на Свети Петър, който приема името Александър VI. На първия ред, в двора на църквата Свети Петър, Ваноца става свидетел, заедно с братовчедката на Лукреция и Родриго, Адриана Мила, на ликуването, с което градът приветства новия папа.
При възкачването си на папския престол Александър вече от известно време е насочил вниманието си към много младата Джулия Фарнезе, снаха на братовчедка му Адриана, известна в цял Рим и извън него като „Джулия Красивата“ заради изключителната привлекателност на външния ѝ вид.. Момичето, съпруга на Орсо Орсини, в крайна сметка окончателно замества Ваноца в ролята на официална наложница на Борджия, дотолкова че с избирането му за папа мнозина започват да я наричат с не малка доза ирония „Папската наложница“ или дори „Христовата невеста“.
Скоро Ваноца също е отделена от децата си, призовани към съдбата, която баща им е замислил за тях. На Ваноца дори не е позволено да присъства на сватбата на дъщеря си Лукреция с Джовани Сфорца, господар на Пезаро, и това е само началото на изключването ѝ от живота на децата ѝ. През 11-те години на понтификата на папа Борджия Ваноца по същество е държана в периферията на това, което въпреки явните аномалии, все още е нейното семейство. Според слуховете една от причините за такъв остракизъм е острият конфликт между Ваноца и братовчедката на Александър VI, Адриана де Мила, която освен това стана свекърва на новата му любовница Джулия Фарнезе. Адриана живее с Джулия в двореца, дарен от папата, и на нея е поверено образованието на Лукреция. Омразата на Ваноца към тази жена става още по-ясна, предвид че тя не само е „отнела“ единствената ѝ дъщеря, но преди това е допринесла за възникването на аферата между Джулия и папата, тоест помогнала е за окончателната „оставка“ на Ваноца. Кавгата, която се случва, е толкова голяма, че Ваноца почти удушава Адриана.
Съдбите на децата ѝ все повече ги отдалечават от нея. Чезаре ще изживее живот, изцяло посветен на изграждането на имперска мечта, която никога няма да може да осъществи, зает години наред с войни, докато не пада нещастно след смъртта на баща си, който е единствената му опора за политическите му цели.