Марин Преда () е виден румънски преводач и писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман, един от най-известните румънски писатели след Втората световна война.
Биография и творчество Марин Преда е роден на 5 август 1922 г. в село Силищя Гумещ, област Телеорман, Румъния, в многолюдното семейство на Тудор Каларасу. Завършва първите 7 класа в селото, а след това учи година в Нормалното училище в град Абруд, после в Кристур-Одорхей. През 1940 г., след Втория виенски арбитраж, учи в Букурещ. През януари 1941 г. става свидетел на бурните събития от бунта на легионерите и потискането му от Йон Антонеску. В Букурещ се среща с трансилванските бежанци и свои съграждани, установени в града. Събитията ще намерят място в романите му „Делириум“ и „Живот като плячка“. В края на учебната 1940-1941 г. полага теста за правоспособност, но поради материални затруднения напуска училище. Биография и библиография в Goodreads Биография и библиография в MediatlyБиография в сайта audiotravelguide за Къща музей „Марин Преда”, Силищя Гумещ Documentar: Se împlinesc 35 de ani de la moartea scriitorului Marin Preda, биография в Agerpres
След напускане на училище става коректор във вестник „Тимпул“. През 1942 г. прави литературния си дебют с разказа „Изгореният“ на литературната страница „Попасури“ на вестника, където излизат и други негови разкази. В края на 1942 г. за кратко работи като чиновник в Института за статистика в Букурещ, а после става редакционен секретар във вестник „Събитието днес“. Дебютът на 20 години в литературата го насърчава и той продължава да публикува разкази: „Зъл дух“, „Акация“, „Конят“, „Нощ“, „На полето“, а после става член на литературния клуб „Сбураторул“.
В периода 1943 – 1945 г. е мобилизиран в армията, а почерпеният от това време опит е отразин в късните му произведения. През 1945 г. става коректор във вестник România liberă.
Първият му сборник с разкази „Среща от земите“ (Întâlnirea din pământuri) е издаден през 1948 г. В своето творчество младият писател се обръща към социалистическата действителност, както повечето писатели от периода на „пролетарската диктатура“. През 1952 г. става редактор на списание Viaţa românească.
През 1955 г. е издаден първият му роман „Морометевци“ от едноименната поредица. Той е социален роман илюстриращ селския живот в междувоенния и следвоенния период, като в период от двадесет години разглежда разпадането на селското социално ядро, на патриархалното семейство и унищожаването на селския дух. Романът се счита за негов шедьовър, а през 1956 г. получава за него Държавната награда. Екранизиран е в успешен филм през 1987 г. По продължението на романа също е направен филм през 2018 г.
През 1955 г. се жени за поетесата Аурора Корну, с която се развеждат през 1959 г. Жени се втори път за Ета Векслер през 1960 г., с която се развеждат през 1969 г. Жени се за третата си съпруга Елена Митев през 1968 г. и имат двама сина: Николае и Александру.
През 1965 г. заедно с Ета Векслер превеждат романа „Чума“ на Албер Камю, а през 1970 г. заедно с Николае Гане превеждат романа на Фьодор Достоевски „Демони“.
През 1968 г. е избран за вицепрезидент на Съюза на писателите, а през 1970 г. става директор на издателството „Румънска книга“. Към момента на смъртта си е депутат във Великото национално събрание на Румъния.
През 1972 г. е издаден романът му „Самотникът“, за който получава наградата на Съюза на писателите. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на Румънската академия.
През 1980 г. в ръководеното от него издателство публикува последния му роман – „Най-обичаният от земляните“ (Cel mai iubit dintre pământeni). Романът се възприема като смела критика на комунистическия режим, с нюанса, че епохата, за която той говори, е тази на режима на Георге Георгиу-Деж.
Малко след публикуването на последния му роман, Марин Преда умира от съмнително задушаване на 16 май 1980 г. в стаята си в творческата вила на писателите в двореца „Могосоая“ в Могосоая, Илфов. Погребан е в алеята на писателите в официалното гробище „Белу“ в Букурещ.
В памет на писателя, през 1982 г. в родното му село Силищя Гумещ е открита Къща-музей „Марин Преда“. В нея се изложени картини, ръкописи и предмети, които представят неговия живот. На негово име са кръстени училища, библиотеки и улици. За 90-тата годишнина от рождението му е сечена юбилейна сребърна монета от 10 леи с неговия лик и имената на най-известните му произведения. Монета 10 леи за Марин Преда
Произведения частично представяне
Самостоятелни романи Risipitorii (1963) Intrusul (1968) Imposibila întoarcere (1972) Marele singuratic (1972)Самотникът, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Веселина Георгиева Delirul (1975) Viaţa ca o pradă (1977) Cel mai iubit dintre pământeni (1980)
Поредица „Морометевци“ (Moromeţii) Moromeţii – том 1 (1955)Морометевци, изд.: „Народна култура“, София (1957), прев. Гергана Стратиева и Тома Христов Moromeţii – том 2 (1967)
Поредица „Най-обичаният от земляните“ (Cel mai iubit dintre pământeni) Cel mai iubit dintre pământeni – том 1 (1980) Cel mai iubit dintre pământeni – том 2 (1980) Cel mai iubit dintre pământeni – том 3 (1980)
Поредица „Интимен журнал“ (Jurnal Intim) Jurnal Intim – том 1 (2004) – дневник на писателя и други материали Jurnal Intim – том 2 (2014)
Сборници Întâlnirea din pământuri (1948)
Новели Ana Roşculeţ (1949) Desfăşurarea (1952) – държавна награда Ferestre întunecate (1956) Îndrăzneala (1959) Friguri (1963)
Екранизации 1955 Desfasurarea 1974 Porţile albastre ale oraşului – сценарий 1977 Marele singuratic – сценарий 1983 Intrusul 1984 Imposibila iubire 1987 Morometii 1993 Cel mai iubit dintre pamânteni 2018 Morometii 2
Източници
Външни препратки
Категория:Румънски писатели Категория:Румънски преводачи Категория:Румънски политици Категория:Автори на исторически романи Категория:Родени в окръг Телеорман Категория:Починали в окръг Илфов