Яшар Кемал () е турски поет и писател, един от водещите писатели в Турция, автор на епически исторически романи, сценарист и активист за правата на човека. Биография и библиография в Речник на имената на турската литература
Биография и творчество Яшар Кемал, с рожд. име Кемал Садик Гьокчели, е роден на 6 октомври 1923 г. в село Гьокчедам, Османие, Турция, в единственото кюрдско семейство в селото. Има трудно детство. Семейството му трябва да избяга от вилает Ван във вилает Диарбекир, откъдето са депортирани в район Чукурова (сега част от Адана), вилает Адана. Губи дясното си око при злополука при колене на овца когато е тригодишен, а когато е петгодишен става свидетел как баща му е намушкан до смърт от осиновения му син Юсуф, докато се моли в джамия. Заради тези травматични преживявания получава говорна недостатъчност и заеква до 12-годишна възраст. Биография в „Енциклопедия Британика“ Биография в официалния сайт на фондация „Яшар Кемал“ Биография и библиография в Goodreads Биография и библиография в Речник на имената на турската литература Биография и библиография в Biyografi
Учи в селското училище в Бурханлъ, после получава средно образование в Кадирли, вилает Османие. По време и след завършване на училището през 1938 г. работи на различни работни места – чирак на обущар, охранител, тракторист и чиновник в памучна ферма (1941), учител в село Бахче Кадирли (1941 – 1942), чиновник в библиотеката на читалище в Адана (1942) и др. Докато работи в библиотеката чете много историческа и класическа литература и се среща с писателя Орхан Кемал. Още след завършване на средното училище, започва да събира фолклор и да пише поезия. Първата му книга „Елегии“ (Ağıtlar) е издадена през 1943 г. от читалището, а първият му разказ „Мръсна история“ (Pis Hikâye) е публикуван през 1944 г. във вестник „Джумхуриет“.
Отбива военната си служба в Кайсери (1944 – 1946). След завършването ѝ през 1946 г. работи във френска газова компания в Истанбул. Връща се в Кадирли през 1948 г. и известно време работи като контрольор в оризищата.
През 1950 г. за предполагаеми комунистически дейности е пратен в затвора, откъдето е освободен през 1951 г. Посещава остров Акдамар (в езерото Ван) през 1951 г., където е планирано разрушаване на историческата арменска църква „Свети кръст“. Използвайки своите контакти, помага за спирането на събарянето (църквата е възстановена от турското правителство през 2005 г.). След това се мести в Истанбул, за да работи за вестник „Джумхуриет“, където приема псевдонима си Яшар Кемал и работи до 1963 г.. Във вестника започва да прави различни публикации – разкази, статии и фейлетони. През 1952 г. е издаден първият му сборник с разкази „Жерави“.
През 1955 г. е издадена повестта му „Тенекия“, по-късно адаптирана в пиеса. Същата година е издаден и дебютният му роман „Индже Мемед“ от едноименната поредица, която пише в продължение на 32 години. Младият Мемед е обикновено селско момче, но се превръща в бандит за потисниците и спасител за селяните срещу жесткостите на местния Абди Ага. Книгата е история за противопоставянето на селяните в Южен Анадол срещу агите (владетелите на земите). През 1957 г. романът се превежда първо на български език, а през 1959 г. Назъм Хикмет го превежда на руски. През 1984 г. по романа е създаден филмът „Мемед, моят ястреб“ (Memed, My Hawk) на британския актьор и писател Питър Устинов, който е в ролята на Абди Ага.
През 1960 г. е издаден романът му „Централен пост“ (Orta Direk) от поредицата „От другата страна на планината“, в който представя трудния живот на селяните в планината и в памуковите ниви в Чукурова.
През 1962 г. се присъединява към Работническата партия на Турция и „служи като един от нейните лидери до напускането след съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г.“. През 1967 г. основава седмичното политическо списание Ant, застъпващо марксистка идеология. В следващите години е автор на редица епични романи свързани с турската история.
През 1974 г. е издаден романът му „Убийството на ковача на чаршията“ (Demirciler Çarşısı Cinayeti) от поредицата „Ага от Акчазаз“, в който чрез историята прави задълбочен анализ на градовете и човешкия живот в Средиземноморския регион.
Участва в учредяването на Съюза на писателите на Турция през 1973 г. и поема първото му председателство между 1974 и 1975 г. Поради вълната от политически убийства по време на политическото насилие в Турция през 1976 – 1980 г. Яшар Кемал се премества за известно време в Швеция. Често е арестуван за политическата си дейност. Той е и първият президент на ПЕН клуба на писателите, който е основан през 1988 г. През 1995 г. е съден за провеждане на сепаратистка пропаганда заради подкрепата му за кюрдските дисиденти чрез статия в „Шпигел“, критикуваща унищожаването от турската армия на кюрдските села по време на турско-кюрдския конфликт, за което получава 20-месечна условна присъда. През декември 2000 г. участва в преговори относно гладните стачки срещу затворите.
В поредицата си „Островна история“ (1997 – 2012) представя живота на турските заселници, загубили родината си във войните на остров, опразнен от гърците, в резултат на Лозанския договор и тяхното усилие да установят новия си живот.
За литературната си дейност писателят получава много награди и отличия. Книгите му са преведени на повече от 40 езика по света. Удостоен е с почетната докторска степен „доктор хонорис кауза“ от Страсбургския университет (1991), от университета „Акдениз“, Анталия (1992), от университета „Билкент“, Анкара (2002), от университета „Чукурова“, Адана (2009), от университета „Богазичи“ (2009) и Университета „Билги“ (2014), Истанбул.
През 1952 г. се жени за Тилда Сереро, която е от известно сефардско еврейско семейство в Истанбул. Имат един син. Тя превежда 17 от произведенията на съпруга си на английски език. Умира през 2001 г. На 1 август 2002 г. се жени за Айше Семиха Бабан, преподавателка по връзки с обществеността в университета „Билги“ в Истанбул.
Яшар Кемал умира на 28 февруари 2015 г. в Истанбул, Турция.„Почина класикът на турската литература Яшар Кемал”, Нова 2015 г.
Произведения Самостоятелни романи и повести Teneke (1955)Тенекия : Повест, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Парашкев Парушев Üç Anadolu Efsanesi (1967) – три анадолски легенди Ağrıdağı Efsanesi (1970) – легенда за планината Арарат Binboğalar Efsanesi (1971) – легенда за хилядата бикове Çakırcalı Efe (1972) – житейските истории на известния бандит Чакиркали Yılanı Öldürseler (1976) Al Gözüm Seyreyle Salih (1976) Kuşlar da Gitti (1978) Deniz Küstü (1978) Hüyükteki Nar Ağacı (1982) Tek Kanatlı Bir Kuş (2013)
Поредица „Индже Мемед“ (İnce Memed) İnce Memed 1 (1955)Индже Мемед, изд.: „Народна култура“, София (1957), прев. Донка Меламед İnce Memed 2 (1969) İnce Memed 3 (1984) İnce Memed 4 (1987)
Поредица „От другата страна на планината“ (Dağın Öte Yüzü) Orta Direk (1960) Yer Demir Gök Bakır (1963) Ölmez Otu (1968)Безсмъртниче, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Гюлчин Чешмеджиева
Поредица „Ага от Акчазаз“ (Akçasazın Ağaları) Demirciler Çarşısı Cinayeti (1974) Yusufcuk Yusuf (1975)
Поредица „Никой“ (Kimsecik) Yağmurcuk Kuşu (1980) Kale Kapısı (1985) Kanın Sesi (1991)
Поредица „Островна история“ (Bir Ada Hikayesi) Fırat Suyu Kan Akıyor Baksana (1997) Karıncanın Su İçtiği (2002) Tanyeri Horozları (2002) Çıplak Deniz Çıplak Ada (2012)
Поезия Ağıtlar (1943) Bugünlere Bahar İndi (2010)
Сборници Pis Hikâye (1946) – разказ Sarı Sıcak (1952)Жерави : Разкази, изд.: Профиздат, София (1982), прев. Румен Ковачев Bütün Hikâyeler (1975)
Детска литература Filler Sultanı ile Kırmızı Sakallı Topal Karınca (1977)
Документалистика Yanan Ormanlarda 50 Gün (1955) Çukurova Yana Yana (1955) Peribacaları (1957) Bu Diyar Baştan Başa (1971)
Поредица „През цялата тази земя“ (Bu Diyar Baştanbaşa) Bir Bulut Kaynıyor (1974) Nuhun Gemisi (1993) Yanan Ormanlarda Elli Gün (1996) Peri Bacaları (1996)
Сценарии Tus (1955) Bu Vatanın Çocukları (1959) Murad'ın Türküsü (1965) Ölüm Tarlası (1966) Yılanı Öldürseler (1981)
Екранизации
Източници
Външни препратки
на фондация „Яшар Кемал“
Категория:Турски писатели Категория:Турски поети Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“ Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга Категория:Кюрди в Турция Категория:Починали в Истанбул