Акош Кертес () е унгарски филмов драматург, преводач и писател, автор на произведения в жанра драма, криминален роман, исторически роман и документалистика. Биография и библиография в Databazeknih
Биография и творчество Акош Кертес е роден на 18 юли 1932 г. в Будапеща, Унгария, в семейството на сладкаря Ференц Кертес и Лила Ваго. Завършва средно образование в Будапеща през 1950 г., но не е приет в университета поради гражданския си произход. В продължение на 12 години работи като шлосер и монтажник в завода за автомобили „Икарус“. Първият му разказ е публикуван през 1958 г., заради което получава държавна стипендия и в периода 1961 – 1966 г. следва в катедрата за унгарска народна култура на университета „Лоранд Етвьош“. Биография и библиография в Ab Ovo
След дипломирането си в периода 1966 – 1992 г. работи като драматург, сценарист и писател на диалози за унгарското филмово студио Mafilm. Акош Кертес е автор или съавтор на сценарии за много игрални и телевизионни филми. И след пенсионирането си на 60-годишна възраст продължава да пише сценарии и телевизионни пиеси. В периода 1994 – 1997 г. е редактор и главен изпълнителен директор на седмичника „Живот и литература“. Биография и библиография в Moly
Първата му книга, сборникът с разкази „Любовта към ежедневието“ (Hétköznapok szerelme), е издадена през 1962 г. Първият му роман „Алея “ (Sikátor) е издаден през 1965 г. Става известен с романа си „Макра“ издаден през 1971 г. Основните му романи и театрални произведения са отражение на унгарското общество от 60-те и 70-те години на 20-и век от гледна точка на младите и работническата класа. През 1966 г. получава държавната награда SZOT за изключителни постижения в областта на литературата. През 1972 и 1984 г. получава престижната награда „Атила Йожеф“ за творчеството си. През 2008 г. получава най-високата държавна награда „Кошут” за цялостен принос към унгарската култура.Награди на Акош Кертес
На 29 август 2011 г. публикува статия в American Folklore 2011, в която определя унгарците като като „генетично непълноценни“ заради отговорността им по време на Холокоста и остро критикува сънародниците си, че не са поели отговорността за избиването на 400 000 унгарски евреи. След публикацията е подложен на постоянен физически тормоз и заплахи в Унгария, а на 21 септември 2011 г. Общинският съвет на Будапеща гласува за отнемане на званието му „почетен гражданин“. На 29 февруари 2012 г. заминава за Канада и кандидатства за статут на бежанец. През ноември 2013 г. молбата му за бежанец е приета от канадските власти.
Акош Кертес умира на 7 декември 2022 г. в Монреал, Квебек, Канада.
Произведения Самостоятелни романи и повести Sikátor (1965) Библиография в Goodreads Makra (1971)Макра, изд.: Профиздат, София (1988), прев. Катя Каменова Névnap (1972)Който рискува, печели: Повести, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Юлия Димитрова, Христо Боевски Kasparek (1979)Който рискува, печели: Повести, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Юлия Димитрова, Христо Боевски Családi ház manzárddal (1982) Aki mer, az nyer (1984) Huszonegy (1984) Namnsdagen (1984) Gimenes māja ar mansardu (1987) Makura (1988) Zakariás (1990) Másnaposság (1990) Még a kapanyél is elsülhet (2001) Brúnó, Borcsa, Benjámin… (2004) A Nap utcai fiúk (2006) A romazsaru, roman policier (2009) Még a kapanyél is elsülhet (2010) Zakariás (2010) Tigrisbunda (2011)
Поредица „Цената“ (Ára) A gyűlölet ára (1992) A tisztesség ára (2000)
Сборници Hétköznapok szerelme (1962) – разкази A világ rendje (1984) Tündérmesék (1999) Égszakadás, földindulás : napló miniatúrák : kisesszék és publicisztikai írások (2009) Zé és más történetek (2000)
Документалистика Jónás Ninivében: publicisztikák (2011) – есета
Екранизации
Източници
Външни препратки
Интелектуалци масово напускат Унгария (за Акош Кертес)
Категория:Унгарски писатели Категория:Унгарски режисьори Категория:Унгарски преводачи Категория:Носители на награда „Атила Йожеф“ Категория:Носители на награда „Кошут“ Категория:Емигранти Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали в Монреал