Михай Бабич () е унгарски поет, писател, литературен историк и преводач. Заедно с Ендре Ади е сред водещите фигури на литературното движение „Нюгат“ от началото на XX век.Биография в „Литературен свят“ Стиховете му са преведени на повече от 20 езика.

Биография и творчество Михай Бабич е роден на 26 ноември 1883 г. в Сексард, Кралство Унгария, в еврейското семейство на съдията Михай Бабич и Аврора Келемен. Баща му впоследствие е преместен в Будапеща, а след това в Печ през 1891 г. Учи в гимназията на цистерцианския орден в Печ. Когато е в пети клас, баща му умира и той е отгледан в Сексард от чичо си по майчина линия – ергенът Михай Келемен, който работи като армейски главен лекар. Биография в „Енциклопедия Британика“ Биография в Sulinet Биография в „Литературен портал“

В периода 1901 – 1905 г. следва унгарско-френска, а по-късно латинска филология във Факултета по изкуствата на университета „Лоранд Етвьош“. Като студент започва да пише стихове, но не ги публикува. Посещава и семинар по стилистика при известния университетски професор Ласло Недеси, където се запознава с Дюла Юхас и Деже Коштолани.

След дипломирането си работи като гимназиален учител в Бая и Сегед (1906 – 1908). След това преподава във Фъгъраш, а в периода 1911 – 1916 г. – в гимназията в Уйпещ и в гимназията „Ференц Кьолчей“ в Будапеща. Първите му стихове са публикувани в антологията „Утре“ през 1908 г. Паралелно с работата си продължава да пише стихове. Биография в Arcanum

Първата му книга, стихосбирката „Листа от венеца на Ирис“ (Levelek Iris koszorújából), е издадена през 1909 г. Втората му стихосбирка „Принце, ако дойде и зимата!“ (Herceg, hátha megjön a tél is!) е издадена през 1911 г. През 1913 г. пише първия си роман „Халифът-щърк (Животът на Елемер Табори)“, който е издаден през 1916 г. През 1913 г. започва да превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери от античен италиански оригинал. „Адът“ е публикуван през 1913 г., „Чистилище“ през 1920 г. и „Рай“ през 1923 г. За превода италианската държава го награждава с наградата „Сан Ремо“ през 1940 г. Издаването на любовната му поема „Играх с ръцете му“ през втората година на Първата световна война става причина да бъде обвинен в пацифизъм и освободен от учителската си работа.

Третият му сборник с поезия „Речитатив“ е публикуван през 1916 г. От 1916 г. работи като редактор на литературното списание „Нюгат“ (в превод: запад), а от 1933 г. – и като негов главен редактор. През 1919 г. за кратко е преподавател в университета, но след падането на Съветската република е уволнен и лишен от учителска пенсия.

На 15 януари 1921 г. се жени за писателката Илона Танер. През 1924 г. купува вила в подножието на град Естергом, където прекарва много време до смъртта си и създава много от творбите си. В него приема известни писатели, поети и художници, всеки от които се подписва на „стената с автографи“. След извършен основен ремонт от 2008 г. вилата функционира като Мемориална къща на Михай Бабич.

От 1927 г. работи като уредник на фондация „Баумгартен“, с което придобива голямо влияние в унгарския литературен живот. От 1930 г. е член на дружеството „Кишфалуди“, основано в памет на поета Кароли Кишфалуди, което издава произведенията му. През 1940 г. е избран за член на Унгарската академия на науките.

Автор е на много разкази, литературоведски и теоретични студии и есета, на стихосбирките „Остров и море“ (1925), „Боговете умират, човекът живее“ (1929), „Книга на Йона“ (поема с библейски сюжет, 1939), на романа „Синовете на смъртта“ (1927), на „История на европейската литература“ (1934). През 1937 – 1939 г. издава събрани съчинения в 10 тома. Превежда на унгарски „Буря“ на Уилям Шекспир, творби на Софокъл, Бодлер, Гьоте, както и други автори. В някои свои произведения се обявява срещу войната и империализма.

Михай Бабич умира на 4 август 1941 г. от рак на гърлото след продължително боледуване в санаториума „Сиеста“ в Будапеща. В негова чест са поставени множество паметници и мемориални плочи.

Произведения Самостоятелни романи

A gólyakalifa (1913, публикуван 1916) Биография и библиография в GoodreadsХалифът-щърк (Животът на Елемер Табори)„Халифът-щърк : животът на Елемер Табори“, запис в Националната библиотека, изд. „Сонм“ (2017), прев. Светла Кьосева Timár Virgil fia (1922) Kártyavár (1923) Halálfiai (1927) Elza pilóta vagy a tökéletes társadalom (1933)

Поезия Levelek Iris koszorújából (1909) Herceg, hátha megjön a tél is! (1911) Béke és háború közt (1911 – 1913) Recitatív (1916) Nyugtalanság völgye (1920) Sziget és tenger (1925) Az Istenek halnak, az ember él (1929) Versenyt az esztendőkkel! (1933) Összes versei (1938)

Отделни стихотворения

Документалистика Petőfi és Arany (1910) Az irodalom halottjai (1910) Az ifjú Vörösmarty (1911) A férfi Vörösmarty (1911) Tanulmány Adyról (1920) Bevezetés a „Divina Commedia“ olvasásához (1930) Írók két háború közt (1941)

Екранизации 1917 Gólyakalifa 1970 Hatholdas rózsakert 1983 Barackvirág – тв филм 1992 Jónás nyara – тв филм 1999 A bor lelke

Източници

Външни препратки

Категория:Унгарски писатели Категория:Унгарски поети Категория:Унгарски преводачи Категория:Носители на награди на Унгария Категория:Починали в Будапеща Категория:Починали от рак