„Ла̀йбах“ ( – немското име на Любляна по време на Хабсбургската монархия и Югославската операция през Втората световна война) е словенска музикална група, изпълняваща музика предимно в жанровете индъстриъл, маршъл индъстриъл и неокласика. Основана е през 1980 г. в миньорския град Търбовле в тогавашна Югославия. Представлява музикалното крило на творческия колектив „Нойе Словенише Кунст“ (НСК, „Ново словенско изкуство“), създаден с нейна помощ през 1984 г. Изнася концерти в множество страни по света, като гостува неколкократно в България и е една от малкото западни групи, изнесли концерт в Северна Корея.

Още от ранните си години е предмет на противоречия поради употребата си на образи и символика, свързани с тоталитаризма, национализма и милитаризма. Членовете ѝ залагат на това схващане през цялото съществуване на групата. Вследствие на това добива дисидентски статут и е цензурирана и забранена в Югославия с довода, че е упадъчна, но успява междувременно да изнася концерти в чужбина, чрез които набира известност. След обявяването на Словения за независима държава през 1991 г. „Лайбах“ започва да се приема по-широко от обществеността и се превръща постепенно в народна културна икона.

Ранните албуми на групата са в стила индъстриъл и включват тежки ритми и груби вокали. В средата на 80-те години звукът става слоево по-богат и понякога включва отрязъци от класически и поп творби. Текстовете на песните са на немски, словенски и английски език и са първоначално на военна тематика, а впоследствие засягат с умишлено двусмислени послания нашумели за времето си политически събития. В репертоара си групата има и кавъри на някои известни песни, като по-леките мелодии често добиват по-зловещо звучене в готически стил.

Съставът претърпява множество изменения през годините. Най-познатият е този с Деян Кнез, Милан Фрас, Ервин Маркошек и Иван Новак – Яни. Групата записва филмови саундтракове, театрална музика и има редица творчески сътрудничества с гостуващи изпълнители, включително и със Словенския симфоничен оркестър, а отделните членове на „Лайбах“ развиват и странични самостоятелни творчески дейности.

Членове

През 1978 г. Деян Кнез – син на известния словенски художник Янез Кнез – основава първата си група „Салте Морале“, която през лятото на 1980 г. се превръща в „Лайбах“. Първоначалният състав включва Деян Кнез, Сречко Байда, Андрей Лупинц, Томаж Хостник и Марко Кошник. Не след дълго се присъединяват Милан Фрас и Иван Новак – Яни, който е роднина на Деян Кнез.

От средата на 80-те до средата на 90-те години членовете използват често псевдонимите Ебер, Залигер, Дахауер и Келер, заимствани от имената на художниците Елк Ебер, Иво Залигер и Вилхелм Дахауер. Залигер се използва първоначално от Томаж Хостник, а по-късно – от Иван Новак. Ебер се използва от Деян Кнез, а бившият член Андрей Лупинц продължава да използва псевдонима Келер и след напускането си на групата.

Официални членове (псевдоними) Ебер (вокал) Залигер Дахауер Келер

Настоящ състав (към 2024 г.) Милан Фрас – вокал Иван Новак – Яни – фронтмен Марина Мортенсон – вокал, акустична китара Витя Балжалорски – китара Боян Кърхланко – барабани Лука Ямник – синтезатор Рок Лопатич – синтезатор

Бивши членове Томаж Хостник – вокал Деян Кнез – клавишни, електронни, ударни (напуснал през 2006 г.) Сречко Байда – електронни Андрей Лупинц – електронни Бине Зерко Ервин Маркошек – ударни, клавишни, електронни (напуснал през 1989 г., завърнал се за албума Kapital и участвал в снимките до албума WAT) Марко Кошник – електронни Мина Шпилер – вокал, синтезатори Вася Улрих – вокал в някои ранни песни и в някои песни от албумите NATO и Kapital Янко Новак – вокал в някои песни от албума Let It Be Роман Дечман – ударни (1986 – 2006 г.) Никола Секулович – бас Матей Мършник – китара Драгослав Радойкович – ударни Даре Хоцевар – бас Борут Кържишник – китара Ото Римеле – китара Ева Брезникар – вокал, перкусии Наташа Реговец – вокал, перкусии Сашо Фолмайер – синтезатор Борис Бенко – вокал Примож Хладник Дамян Бизил – синтезатор Изток Турк – електронни, композитор Аня Рупел – вокал Йоже Пегам – различни инструменти Матяж Пегам Петър Млакар – реч Сашо Подгоршек – видео Светозар Мишич – документация Анже Розман – оркестрация на живо Алваро Домингес Васкес – оркестрация на живо Славко Авсеник-младши – оркестрация и хорови аранжименти (от албумите Opus Dei до Spectre)

Дискография Студийни албуми 1985 – Laibach 1986 – Nova Akropola 1987 – Opus Dei 1988 – Let It Be 1989 – Sympathy for the Devil 1992 – Kapital 1994 – NATO 1996 – Jesus Christ Superstars 2003 – WAT 2006 – Volk 2008 – Laibachkunstderfuge 2014 – Spectre 2018 – The Sound of Music 2019 – Party Songs 2020 – Laibach Revisited 2022 – Wir sind das Volk 2023 – Sketches of the Red Districts 2023 – Love Is Still Alive

Концертни албуми 1985 – Neu Konservatiw (преиздаден на компактдиск през 2003 г.) 1986/1990 – The Occupied Europe Tour 83-85 (записан през 1986 г., но издаден през 1990 г.) 1993 – Ljublana-Zagreb-Beograd 1997 – M.B. 21 December 1984 2002 – The John Peel Sessions 2007 – Volk Tour London CC Club 16 April 2007 2012 – Monumental Retro-Avant-Garde - Live at London Tate Modern 14 April 2012 2021 – We Forge the Future

Сборни албуми 1985 – Rekapitulacija 1980-1984 1987 – Slovenska Akropola 2004 – Anthems 2011 –Gesamtkunstwerk – Dokument 81-86 2012 – An Introduction to… Laibach

Саундтракове 1986 – Krst pod Triglavom – Baptism/Klangniederschrift einer Taufe 1990 – Macbeth 2012 – Iron Sky – The Original Soundtrack 2017 – Also sprach Zarathustra 2023 – Iron Sky: The Coming Race

Източници

Външни препратки Официален уебсайт Дискография в „Дискогс“

Категория:Словенски групи Категория:Индъстриъл групи