Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература) и общественик.
Биография Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча – днес квартал в град Дряново.
Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.
Първата му стихосбирка „Семената зреят“ излиза през 1957 г.
През 1961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“, до 1971 г., когато е изключен от БКП заедно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев, Валери Петров, Христо Ганев заради отказа им да гласуват резолюция срещу присъждането на Нобелова награда за литература на Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „Съвременник“.
През 1984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.
Марко Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в VII велико народно събрание, подписва конституцията от 1991 г., заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
Ганчев е женен, има две деца: Димитър Ганчев и Ганчо Ганчев.
Награди 2001 г.: Национална литературна награда „П. Р. Славейков“, присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши 2002 г.: орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура 2003 г.: Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата 2008 г.: Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване. 2021 г.: Априловска награда за цялостно творчество
Библиография Лирика Семената зреят, 1957 Всички пътища и един от тях, 1965 Правото да бъдеш буден, 1966 Бягащо дърво, 1969 Неделно щастие, 1971 Мълчаливи сирени, 1977 Голяма челяд, 1987 Лай по кервана, 2006
Сатира Марсиански възторзи, 1960 Второ пришествие, 1964 Свой човек, библ. „Стършел“ № 100, 1965 Оправяне на света, 1967 Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978 Дива мечка, 1976 Драскотини, 1979 и 1984 Епиграми, 1979 Професия несъгласие, 1982 Нищо смешно, 1988 Къси съединения, 1989 Лай по кервана, 2006 Цар и говедар, 2010 В търсене на изгубеното племе, 2012 Любезни хора, 2013 Басни в сегашно време, 2014
За децата Страшния Мъркот, стихотворения, 1971 Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973 Сбогом на таласъмите, приказки, 1974 По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976 Кесия с пуканки, стихотворения, 1977 Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978 Кълбовидна мълния, приказки, 1980 Големите и малките, стихотворения, 1980 Панчови песни, стихотворения, 1983 Имате ли гъдел, приказки, 1984 Изгубената кула, поеми, 1984 Чанта за утре, стихотворения, 1987 Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990 Магарешки работи, стихотворения, 2004 Бялото гълъбче, стихотворения; Кое как реве, стихотворения, 2012
Есета Опрощение и проклятие на измамата, 1990 Ветерани на нищото, 1985 Триумфалните арки към литературата, 1998 Лалугерът на двете системи, 1998
Избрани Лирика, 1979 Избрани сатири, 1982 Смешна тъга, 2002 Последната хитрина на лисицата, 2009 Догонване на света, 2015 Разгаданата усмивка, 2022
Бележки
Външни препратки
Марко Ганчев в Литернет От и за Марко Ганчев в Литературен свят От и за Марко Ганчев в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС Профил на Марко Ганчев във Facebook
Светлана Стойчева, „Марко Ганчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Марин Георгиев, „Мълчаливият воин“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 май 2022
Категория:Български писатели Категория:Български детски писатели Категория:Български сатирици Категория:Български есеисти Категория:Български поети Категория:Членове на БКП Категория:Членове на СДС Категория:Активисти за демокрация от България Категория:Посланици на България в Беларус Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Родени в Дряново