Луция Даниелевска () е полска поетеса, писателка и преводачка от и на хърватски език. Биография и библиография в сайта Multimikser Биография и библиография в сайта „Пойнт“ Спомени на Луция Даниелевска. Със стихотворение на Кристина Грис, посветено на нейната памет и биография
Биография и творчество Луция Даниелевска, с рождено име Луция Ковалкевич, е родена на 6 ноември 1932 г. в Познан, Полша, в семейството на Ян и Габриела Ковалкевич, собственици на склад за дървесина и любители на класическата литература и театъра. През 1940 г. семейството се премества във Варшава. В столицата тя учи в държавно училище и също се учи да свири на пиано. След разгрома на Варшавското въстание семейство Ковалкевич е транспортирано до транзитния лагер в Прушков и в концентрационния лагер Флосенбюрг в Горен Пфалц. През 1945 г. семейството се завръща в Познан, където тя завършва гимназия през 1951 г. До 1954 г. следва в Музикалната консерватория в Познан.
След дипломирането си работи като библиотекар, първо в библиотеката „Рачински“ в Познан, а след това в Окръжната и общинска обществена библиотека в Кошчян, където живее от 1959 до 1960 г. Работи и в някои музеи като лектор – в Литературния музей на Хенрик Сенкевич и в апартамента студио на Кажимера Илаковичувна в Познан. През 1970 г. е назначена в Съюза на картофената индустрия в Познан като помощник на директора, а след това като инспектор. Пенсионира се през 1981 г. по инвалидност.
Прави литературния си дебют през 1954 г. с публикуването на стихотворенията си „Цветът на меда“ и „В очакване“ във вестника „Газета Познанска“, а през 1956 г. с разказа „Корали“. През 1954 г. е приета в младежката група на Съюза на полските писатели. В периода 1957 – 1965 г. е съосновател и активен член на Независимата литературна група „Свантевит“. В алманаха на групата, „Пет страници от света“, публикува единадесет свои стихотворения. През 1977 г. е приета в Съюза на полските писатели. В периода 1972 – 1988 г. провежда срещи с писатели и актьори в Литературното кафене на площад „Стария пазар“ в Познан. След затварянето на кафенето се провеждат срещи с поети като „Литературна сряда“ в бившето седалище на Музея на фармацията.
Първата ѝ книга, стихосбирката „Късата сянка по пладне“, е издадена през 1972 г. Следват много други нейни стихосбирки, сред които „Малинови антифони“, „Рай в задния двор“, „Реброто на Адам“. През 1986 г. Луция става член на Националния съвет по културата, а три години по-късно е член на Съвета на литературния фонд към Министерството на културата и изкуството.
Следва славистика в Загребския университет, а през 1994 г. завършва университета „Адам Мицкевич“ в Познан, където получава магистърска степен по сръбска и хърватска филология и работи като преподавател в катедрата по славянска филология на университета. Прави преводи от хърватски на Весна Парун („Морска роза: Стихове“), на Ратко Цветнич („Кратко пътуване: Записи от войната 1992 – 1993“) и на Драгутин Павличевич („История на Хърватия“).
Луция Даниелевска умира на 23 август 2004 г. в Познан. Погребана е в гробището „Горчински“ в Познан.
През 2005 г. на нейното име е учредено поетично състезание – Национален конкурс за поезия Луция Даниелевска „Слово като хляб“.
Произведения Поезия Krótki cień południa (1972) Antyfony barowe (1975) Antyfony malinowe (1977) Antyfony domowe (1977) Liryki karkonoskie (1977) Rajskie podwórko (1979) Dom (1980) W sercu (1980) Fraszki na laszki (1980) Pieśni jaskółcze (1982) Żebro Adama (1983) Czysta gra (1986) Fluorescensja : wybór miniatur poetyckich (1989) Erotyki (1994) Piąte pory roku (1997) Między snami (1997) Orzechy i wino (1997) Zaklęcia (2000) Ulotność (2002)
Документалистика Kwiaty dla Snežany (1985) – репортаж Portrety godzin (1987) – спомени за Кажимера Илаковичувна
Източници
Категория:Полски поетеси Категория:Полски писателки Категория:Полски преводачи Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша Категория:Родени в Познан Категория:Починали в Познан