Омагьосаните (, Λας Ινκαντάδας, ) е група от римски скулптури от портик (стоа), датиращ от ΙΙ век сл. н. е., които някога са украсявали Римския форум в Солун в Северна Гърция и са били смятани за част от най-впечатляващите и престижни паметници на града. Въз основа на описания на пътешественици, групата се е състояла от пет коринтски колони, като четири от тях имат двустранни скулптури отгоре на всеки стълб. Скулптурите са свалени в 1864 година от френския археолог Еманюел Милер и са откарани във Франция, където са изложени в музея Лувър, докато останалата част от сградата се срутва и е разрушена. В края на ХХ век в града е открит фрагмент от изгубена пета колона. Гърция иска връщането на скулптурите, но няма успех. В 2015 година са изработени точни копия на четирите стълба, които оттогава са изложени в Археологическия музей на града.

Имена Не е известно с какво име е наричана колонадата в Античноста, ако изобщо е имала име. През османския период паметникът е известен с няколко имена. На гръцки те се наричат Μαγεμένες, „Омагьосаните“, а на ладински, говорен от сефарадските евреи, мнозинството от жителите на Солун в периода, името е Las Incantadas, което означава също „Омагьосаните“. Турските жители на града ги наричат Sureth Maleh, тоест „Ангелски форми“, докато други имена включват Стоа на идолите или Goetria (споменава се като Goetria Incantada от Стюарт и Ревет в 1754 година). В модерната епоха те са широко известни като Солунските кариатиди, а също и като Елгините от Солун, заради отнасянето им в 1864 година, подобно на скулптурите на Партенона отнесени от шотландеца граф Елгин по рано през същия век.

Местоположение Смята се, че портикът се е намирал в еврейския квартал Рогос – района около днешната улица „Халкеон“ до едноименната църква „Света Богородица Халекеон“ зад Бей хамам, близо до Римския форум (Римската агора). Фактът, че има скулптури и от двете страни, означава, че използването на сградата е предназначено и за двете страни. Има различни предположения за това каква е била употребата ѝ, много вероятно е да е бил входът към Римската агора или да е бил разделителна граница между палестрата и платформата или дори пропилеите на хиподрума.

В топографски план на Ернест Ебрар, който участва в реконструкцията на Солун след Големия пожар от 1917 година, местоположението е отбелязано в по-широката зона зад банята Бей хамам.

История Ранни описания

Най-старото споменаване на Лас Инкантадас идва от италианския пътешественик Кириак Анконски в 1431 година, малко след падането на Солун в ръцете на османците в 1430 година. Кириак описва сградата накратко като разрушен храм на Артемида, върху който са изобразени фигури на богове. Първото изображение на портика е направено между 1685 и 1687 година от французина Етиен Гравие д'Ортиер, където основното оформление на паметника е показано без висока детайлност и той е описан като развалини на дворец. Той е последван от британския антрополог Ричард Поукок в 1740 година, който, описва скулптурите на колоните, но дизайнерът, който рисува картините въз основа на неговите описания, изобразява паметника без скулптурите и го поставя в измислено пространство, което не отговарят на действителността.

Смята се, че паметникът е изобразен и на неидентифицирана, вероятно венецианска, стара карта на Солун, в която всички паметници на града са отбелязани с италиански описания. Там под заглавието colonne (колони) изглежда има общо осем колони в две секции от по три и пет съответно, които се свързват една с друга, образувайки ъгъл, паметникът такъв, какъвто е бил първоначално, ако друга част от тях не е била разрушена дори по-рано.

Стюарт и Ревет Най-подробното описание на сградата с придружаващите го гравюри е направено в 1754 година от британските класицисти Джеймс Стюарт и Никълъс Ревет, изпратени от Обществото на дилетантите, създавайки редица снимки и гравюри, публикувани за първи път в третия том на „Атинските антики“ през 1762 година. Паметникът е описан като коринтска колонада, придружена от статуи на върха. На една от тези рисунки, на която сградата е изобразена в нейната цялост, може да се види надписът върху посланието Ν[-]ΓΕΓΕΝΗΜΕΝΟΝ[-]ΥΠΟ („беше направен под“), вероятно споменаващ името на поръчителя на произведението или местния управник на града. Частта с надписа обаче вече не е била запазена през периода на изображението, но това означава, че портикът на Омагьосаните е бил значително по-голям от двете страни. Значителна част от сградата е била под земята, а действителната ѝ височина е била значително по-голяма. Извършвайки частични разкопки, Стюарт и Ревет определят общата височина на сградата на 12,7 m.

Когато се сравняват техните гравюри с единствената оцеляла снимка на скулптурите, докато са били още в Солун, става ясно, че Стюарт и Ревет са изобразили погрешно разположението на колоните. В своите творби двамата представят реда на релефите на източната страна (страна № 1) наобратно, отляво надясно. На снимката обаче е очевидно, че в действителност редът е бил обратен от този, който са начертали на хартията, така че най-левият първи стълб в гравюрата всъщност е най-десният четвърти стълб и обратното за стълба най-вдясно, който всъщност е първият от колонадата отляво надясно. Редът, в който са нарисували западните (страна № 2) релефи, е правилен.

В своите писания те предават и популярната традиция на гръцките жители, според която паметникът е част от портик, който се свързва с двореца на Александър Велики. Когато царят на Тракия веднъж посетил града, съпругата му се влюбила в Александър и двамата се срещнали тайно през този портик. Веднага щом царят разбрал за това, той заповядал да се направи магическо заклинание върху сградата, така че всеки, който минава през нея, да се вкамени. Така жената на царя и нейният придружител били вкаменени и се превърнали в статуи, както сталано и царя и с неговия магьосник, които отишли да видят дали са хванали вещиците, докато Александър не се появил тази нощ, тъй като според историята е бил предупреден от своя учител Аристотел.

Описания от края на XVIII до XX век Луи-Франсоа-Себастиан Фовел също създава гравюри в 1782 година, които са публикувани в 1831 година от френския археолог Еспри-Мари Кузинери, с рисунка, доста подобна на тази на къщата от Стюарт и Ревет от същия ъгъл. В 1800 година разкопки около сградата са извършени от френския консул Феликс дьо Божур, който определя общата ѝ височина на 12,5 m, с дължина на колоните от 1,98 m (включително базите) над терена и 5,49 m отдолу. Божур иска да вземе стълб № 4, който е най-добре запазеният, но предложението му е отхвърлено от местния паша.

Подобни сгради е имало в различни градове, които някога са били част от Римската империя. В началото на ХХ век френският археолог Пол Пердризе, който изследва скулптурите, след като са били преместени в Лувъра, цитира колонната сграда от III век Колони на покровителството (Piliers de Tutelle) от град Бордо във Франция, която показва няколко прилики със солунската, но е била разрушена в 1677 година.

Демонтиране Еманюел Милер е френски палеолог, изпратен от император Наполеон III с мисия за придобиване на антики от други страни. Той е придружаван от художника и фотограф Пиер-Дезире Гийме. Самият Милер описва тяхното пътуване в дневник, в който казва, че първоначално е отишъл на Света гора, за да открие редки ръкописи. Там обаче .се сблъсква с подозрението на монасите не успява да събере нищо ценно. Отива на Тасос, откъдето получава голям брой антики. По време на срещата си с френския консул, консулът му казал, че не трябва да оставя нищо след себе си, тъй като ще го вземат британците. Научавайки за забележителностите на Солун, Милер разбира за местоположението на паметника и иска разрешение от управителя за свали скулптурите, но пашата му каза, че ще трябва да получи разрешение от имперската столица Цариград. Разрешението от великия везир е получено с намесата на френското посолство.

Милер идва в Солун на 30 октомври 1864 година с френски военен кораб, който по съвет на френския консул акостира не в Солунското пристанище, а наблизо, за да може пренасянето на антиките да остане доколкото се може незабелязано от обществеността. След това Милер научава от френския посланик, че е дошло съобщение от Франция с молба да вземе не само мраморните релефи, но и целия паметник, релефи, колони, метопи и т.н. Това се оказва невъзможно не само поради липсана на необходимото оборудване, но и поради голямата тежест, която корабът не може да понесе. Новината за премахването на паметника се разпространява и предизвиква смут сред населението на Солун. Милер пише как не разбира защо солунчани са реагирали по този начин, след като еничарите са имали хоби да стрелят за забавление по скулптурите, а еврейският собственик на къщата до паметника от време на време троши парчета от нея и ги продава на туристи.

Малко преди да започне демонтирането, Гийме прави снимка на паметника, застанал върху съседна сграда и това е единствената известна снимка от първоначалното местоположение на Омагьосаните в Солун. Когато се разбира, че Омагьосаните ще бъде премахнат последват протести от страна на жителите на града турци, евреи и гърци и стават дребни инциденти. На 1 ноември Милер започва работата по демонтирането и отцепва района с помощта на турската полиция, която държи тълпата на разстояние и в следващите дни залива с вода тълпата, за да я разпръсват.

Първо е премахната плочата, която е над колоните с релефите, а след това и самите колони. Една от тях, тази на богинята Нике, излиза от лебедската и пада на земята и малка част от нея, която не била от страната на скулптурата, се чупи. На 12 ноември завършва изваждането на стълбовете и започва транспортирането им, заедно с архитрава и стилобатите (основите на колоните), с волски коли, подпомогнати от турския паша. Транспортът по тесните улици на града с неговите дупки и остри ъгли се оказва особено труден. След приключване на транспортирането и разтоварването на скулптурите на френския военен кораб, Милер удължава престоя си в града с още няколко седмици, до края на декември, а по отношение на по-тежките части на паметника той посочва в своите писания че ако той не може да ги премести, ще да ги остави на улицата, и че може би църквата „Свети Николай“ би могла да използва ги използва. Милер, който желае да премести целия паметник и да го издигне във Франция, съжалява, че е унищожил цялата колонада, когато става ясно, че не може да я премести и ще може да вземе само четирите колони, части от архитрава и капителите на петте колони. Той пише, че разрушаването на цялото нещо само заради скулптурите не е по-добро от вандализъм или варваризъм. Милер, тъй като самият той не е археолог, не прави никакви топографски проучвания или други бележки за това къде се намира паметникът. Когато са доставени в Лувъра, находките нямат придружаващ опис и са смесени с други, взети от Тасос.

Скулптури Датировка