Исай Александрович Добровен, роден като Ицхок Зорахович Барабейчик, е руски диригент, пианист, оперен режисьор и композитор от еврейски произход. Напуска Съветския съюз през 1922 г. и става норвежки гражданин през 1929 г.
Биография Роден е на 27 февруари (стар стил 15 февруари) 1892 г. в Нижни Новгород, Руска империя. Учи в Московската консерватория, където негови учители са Константин Игумнов и Сергей Танеев. Завършва със златен медал. През 1911 – 1912 г. учи във Виена при Леополд Годовски, а след това се премества в Париж. Там той принадлежи към кръга на руските изгнаници около поета Максим Горки, но след шест месеца се завръща в Москва.
В Москва свири под диригентството на Сергей Кусевицки и Николай Малко, свири в трио с Грегор Пятигорски и Миша Мишаков и понякога акомпанира на Фьодор Шаляпин. Като пианист и композитор работи в театъра на Станиславски (Московски художествен театър).
От 1917 до 1921 г. преподава в Московската филхармонична консерватория, професор. През 1921 – 1922 е диригент на Болшой театър в Москва.
Напуска Русия през 1922 г. В Германия режисира първото немско представление на „Борис Годунов“ на Мусоргски (Дрезденска опера, 1922).
Дирижира Филхармоничния оркестър на Осло (1928 – 1931), в Софийската опера (1927 – 1928), както и оркестрите на Симфоничния оркестър на Сан Франциско (1931 – 1934) и Симфоничния оркестър на Гьотеборг (1941 – 1953).
През 1948 – 1949 г. дирижира опери от руски композитори в Ла Скала в Милано.
Добровен работи с Николай Меднер, Артур Шнабел и други известни музиканти.
През 1949 г. кани Борис Христов в „Хованщина“ и в „Борис Годунов“, през 1950 г. правят записи на „Княз Игор“ и „Садко“. Исай Добровен убеждава Борис Христов във възможностите му да изпее едновременно две партии в „Княз Игор“ – на Галицки и Кончак, а също и трите басови партии в „Борис Годунов“ – на Борис, Пимен и Авраам – запис, направен в Париж (1952) с участието и на Николай Геда, Ким Борг и др., който получава широка известност.
Бил е и близък приятел на руския писател Максим Горки и норвежкия изследовател Фритьоф Нансен.
Последният му концерт с Филхармонията на Осло е през декември 1952 г., а последният му концерт е на 19 януари 1953 г., когато дирижира Щутгартския оркестър. Умира на 9 декември 1953 г. в Осло на 62 години.
Композиции Добровен композира двадесет произведения, включително концерт за пиано, соната за цигулка, сценична и филмова музика, хорови и солови песни и малки пиеси за цигулка и пиано. Концертът за пиано, който самият той изпълнява в международен план, напоследък получава повече внимание. Следва композиторския стил на Рахманинов, Александър Скрябин и Николай Метнер.
Бележки
Външни препратки
Issay Dobrowen biography (in Russian) Issay Dobrowen biography from Simax Free scores by Issay Dobrowen at the International Music Score Library Project (IMSLP) Familie Dobrowen
Категория:Възпитаници на Московската консерватория Категория:Съветски класически пианисти Категория:Съветски диригенти Категория:Съветски композитори Категория:Руски класически пианисти Категория:Евреи в Русия Категория:Починали през 1953 година Категория:Родени през 1891 година