Волинска губерния () е югозападна губерния на Руската империя, а след това област на Украинската ССР, която се намира на територията на историческата област Волиния. Образувана е на 5 юли 1795 г. като Волинско наместничество на част от територията на премахнатото Изяславско наместничество. На 12 декември 1796 г. наместничеството е преобразувано в губерния. Губернски град до 1804 г. е град Новоград-Волински (днес град Звягел в Украйна), а от 1804 г. – град Житомир (в Украйна).

Административно деление №УездУезден град и населението муГербнауездния градПлощ, km²Население (1897 г.), хил. души1Владимир-ВолинскиВладимир-Волински (8 185 души)5650,3274 8232ДубенскиДубно (7 704 души)3478,5195 2313ЖитомирскиЖитомир (69 785 души)6766,5434 7254ЗаславскиЗаславл (10 026 души)3055,2210 7705КовелскиКовел (15 116 души)6487,0213 1376КременецкиКременец (13 276 души)2925,1221 3997ЛуцкиЛуцк (15 125 души)6562,2252 0048Новоград-ВолинскиНовоград-Волинск (15 308 души)6331,3350 1839ОвручскиОвруч (9 845 души)9274,5205 63710ОстрожскиОстрог (11 758 души)2694,1169 94711РовенскиРовно (24 905 души)7565,9274 80712СтароконстантиновскиСтароконстантинов (16 527 души)2246,2195 241

Земски учреждения С въвеждането на земските учреждения (институции на местната самоуправа) през 1864 г., губернията била оставена неземска – т. е. без органи на местна самоуправа. През 1903 г. е приет „Правилник за управлението на земското стопанство във Витебска, Волинска, Киевска, Минска, Могильовска, Подолска“, с който в губернията е въведен модифициран порядък на местно управление, според който всички членове на местните управителни съвети се назначават пряко от правителството в столицата Санкт Петербург. Тази процедура била възприета от населението като неудачна, след което през 1910 г. се разработва законопроект за въвеждането на избирателни земски учреждения в тези губернии, но все пак се предвиждат определени изключения от общата процедура, която била утвърдена в други губернии, понеже в тия губернии имало много полски крупни земевладелци и така трябвало да се попречи те да бъдат избрани в местната самоуправа. Приемането на този закон през 1911 г. е придружен от остра политическа криза. В крайна сметка, в тези шест губернии се въвеждат избирателни земства (местна самоуправа) от 1912 г. нататък.

Общи данни

Географско положение Граничи с Полското кралство и Галиция (част от Австро-Унгария) на запад, с Гродненска и Минска губерния на север, с Киевска губерния на изток и с Подолска губерния на юг.

Южната част на губернията е прорязана от полите на Карпатите, от които Авратинското възвишение край град Кременец достига 1328 фута (405 м) (най-високата точка в Европейска Русия, с изключение на Урал, Крим и източната част от Архангелските планини). Северната част на губернията е плоска, блатиста низина, покрита с торфени блата и гори, и принадлежи към Пинската гора.

На север почвата е блатиста и пясъчлива, в средната част на губернията е глинеста и пясъчлива, на места скалиста, на юг има плодородна черна почва.

Горите заемат 23 337 km² (32 % от площта), разположени са на север, докато южната част е без гори.

Има много реки, всички те, с изключение на Западен Буг и Тетерев (приток на река Днепър), се вливат в река Припят; има много реки за рафтинг. Плавателни реки са Западен Буг, Стир и Горин.

Минерални богатства Гранит, планински кристал, глини – огнеупорни, формовани и порцеланови, торф, кафява желязна руда (лимонит) и блатна руда. Открити са, но не са добивани: графит, въглища, кехлибар.

Национално стопанство

Основните земеделски продукти са: зимна ръж (средна реколта за 1900 – 1904 г. е 535 648,47 тона), зимна пшеница (средна реколта 275 195,54 тона), ечемик (средна реколта 117 940,94 тона), овес (средна реколта 317 785,33 тона), елда (средна реколта 58 970,47 тона), просо (средна реколта 37 675,58 тона), грах (средна реколта 32 761,37 тона), картофи (средна реколта 868 176,42 тона), захарно цвекло за захарни заводи (около 327 613,74 тона).

Отглеждат се тютюн и хмел. На юг е развито градинарството: отглеждат се праскови, кайсии и грозде.

В гористите райони селяните се занимават с пчеларство (182 хиляди кошера, 573,32 тона мед, 65,52 тона восък). Благодарение на изобилието от сенодобивни ливади и пасища е развито скотовъдството (1903 г.): 693 хиляди коне (45 конеферми), 4 096 хиляди говеда, 829 хиляди овце, 680 хиляди свине. Козината отива отчасти във вътрешността на империята, отчасти се изнася за Австрия.

Тук има фабрики и заводи и дребна промишленост с производство от 33,5 милиона рубли годишно и 20 хиляди работници.

Най-значими са захарните заводи (16 с производство за 12,3 милиона рубли), дестилерии (113 с производство за 3,6 милиона рубли), парни мелници (86 с производство за 977 хиляди рубли), воденици (383 с производство за 3,5 милиона рубли), дъскорезници (48 с производство за 1,435 милиона рубли).

Има 84 хиляди занаятчии (от тях 62 хиляди в селата). Те произвеждат: дървени изделия (паркет, мебели и др.), кожухарски продукти (кожени ръкавици) и др.; търговия за големите руски градове.

Горско стопанство (дърводобив и дървени салове) има в северната част на губернията.

Климат Климатът е умерен, средната годишна температура за град Житомир е +7,6 °C.

Образование Учебни заведения (1903 г.): 3003 със 129 454 учащи се.

727 основни училища 956 енорийски (църковни) училища 523 училища за ограмотяване (с общо 106 634 учащи се) 10 средни училища (с 3649 учащи се) 7 духовни училища 1 учителска семинария 5 селски училища 1 фелдшерско училище 770 еврейски училища (с 17 265 учащи се)

Население През 1904 г. има само 3316 хиляди души, от които градското население е 292 хиляди души.

Численият и езиков състав според преброяването от 1897 г., определящ не националността, а езиковата принадлежност (руснаци, украинци, беларуси се считат за единен руски народ, разделен на диалекти). УездруснациевреиполяцигерманциукраинцичехиГуберниято като цяло3,5 %13,2 %6,2 %5,7 %70,0 %…Владимир-Волински2,1 %10,4 %8,4 %5,7 %72,8 %…Дубенски8,2 %11,5 %6,5 %3,6 %64,2 %5,3 %Житомирски2,4 %14,3 %5,7 %10,8 %65,9 %…Изяславски6,9 %13,3 %7,0 %…61,8 %…Ковелски8,5 %11,9 %4,6 %…73,5 %…Кременецки0,7 %12,2 %3,0 %…83,4 %…Луцки7,0 %14,1 %9,7 %12,0 %55,1 %1,5 %Новоград-Волински5,5 %15,6 %5,2 %10,9 %62,4 %…Овручски3,4 %10,6 %1,3 %1,2 %82,6 %…Острожски6,7 %10,8 %6,6 %1,5 %72,5 %1,6 %Ровенски0,5 %16,0 %9,2 %8,9 %63,2 %1,7 %Староконстантиновски6,9 %14,3 %5,5 %…62,8 %…град Житомир (без уезд)25,7 %46,4 %11,3 %1,0 %13,9 %0,3 %

Религиозен състав Православни 73 % Евреи 13,2 % Католици 7,5 % Протестанти 6 % Старообрядци 0,4 %.

Ръководство на губернията Генерал-губернатор Име Титла, чин, звание Мандат Тимофей Иванович Тутолмин генерал-аншеф 05.07.1796 – 12.12.1796 г. Михаил Иванович Комбурлей таен съветник, сенатор 29.01.1813 – 1815 г.

Управител на наместничеството Име Титла, чин, звание Мандат Василий Сергеевич Шереметев генерал-майор 06.08.1796 – 15.11.1796 г.

Губернатори ИмеТитла, чин, званиеМандатМихаил Павлович Миклашевскидействителен държавен съветник 08.01.1797 – 19.11.1797 г.Пьотр Егорович Гревсдържавен съветник, изпълняващ длъжността 19.11.1797 – 04.07.1799 г.Карл Иванович Глазенапдействителен държавен съветник 04.07.1799 – 27.06.1800 г.Иван Онуфриевич Курисдействителен държавен съветник 27.06.1800 – 1802 г.Гавриил Степанович Решетовдействителен държавен съветник 07.02.1802 – 1805 г.Михаил Николаевич Волконскийкняз, действителен държавен съветник 09.1805 – 1806 г.Михаил Иванович Комбурлейтаен съветник 03.07.1806 – 1815 г.Карл Францевич Сент-Приграф, действителен държавен съветник, изпълняващ длъжността 23.12.1815 – 1816 г.Домбровскиизпълняващ длъжността 14.02.1816 – 22.03.1816 г.Фьодор Фьодорович Сиверстаен съветник, изпълняващ длъжността 22.03.1816 – 13.04.1816 г.Варфоломей Каетанович Гижицкийдействителен държавен съветник 13.04.1816 – 1824 г.Михаил Фадеевич Бутовт-Андржейковичдействителен държавен съветник 30.10.1824 – 1828 г.Павел Иванович Авериндействителен държавен съветник 18.04.1828 – 06.04.1831 г.Андрей Петрович Римски-Корсаковдържавен съветник (действителен държавен съветник) 17.04.1831 – 1835 г.Николай Василевич Жуковскийдействителен държавен съветник 19.04.1835 – 21.03.1837 г.Александър Илич Звегинцовдействителен държавен съветник 27.03.1837 – 03.09.1837 г.Масловгенерал-майор 03.09.1837 – 1839 г.Григорий Сергеевич Лашкарьовгенерал-майор 06.02.1839 – 1844 г.Иван Василевич Каменскийгенерал-майор 06.11.1844 – 1848 г.Иларион Иларионович Василчиковкняз, генерал-майор 09.04.1848 – 1851 г.Иван Фьодорович Кривцовинженер, генерал-майор, изпълняващ длъжността 04.05.1851 – 1852 г.Николай Петрович Синелниковгенерал-майор 08.12.1852 – 08.09.1855 г.Павел Николаевич Клушиндействителен държавен съветник 30.12.1855 – 1856 г.Михаил Василевич Друцкой-Соколинскийкняз, действителен държавен съветник 09.10.1856 – 1863 г.Михаил Иванович Чертковгенерал-майор от Свитата на Негово Величество 14.01.1864 – 07.05.1866 г.Николай Павлович Ейлергенерал-майор от Свитата на Негово Величество 17.05.1866 – 02.12.1866 г.Иван Владимирович Галергенерал-майор 02.12.1866 – 08.07.1871 г.Пьотър Аполлонович Гресердействителен държавен съветник 08.07.1871 – 28.04.1878 г.Юрий Николаевич Подгоричани-Петровичграф, в звание камерхер, действителен държавен съветник 05.05.1878 – 22.09.1881 г.Лев Павлович Томаракамерхер, действителен държавен съветник 22.11.1881 – 30.05.1885 г.Виктор Вилгелмович Валгенерал-майор от Свитата на Негово Величество 05.06.1885 – 25.02.1889 г.Евгений Осипович Янковскийгенерал-майор 25.02.1889 – 28.07.1892 г.Сергей Петрович Суходолскийдействителен държавен съветник 15.10.1892 – 11.07.1896 г.Фьодор Фьодорович Треповгенерал-майор 11.07.1896 – 17.04.1898 г.Иосиф Яковлевич Дунин-Барковскийдействителен държавен съветник 25.04.1898 – 10.05.1904 г.Пьотър Иванович Каталейдействителен държавен съветник 10.05.1904 – 26.07.1905 г.Флор Александрович Щакелбергбарон, действителен държавен съветник 26.07.1905 – 21.09.1909 г.Александър Павлович Кутайсовграф, действителен държавен съветник 21.09.1909 – 27.02.1912 г.Михаил Алексеевич Мелниковдържавен съветник 27.02.1912 – 1915 г.Яков Георгиевич Гололобовколежки съветник 1915 г.Пьотър Василевич Скаржинскийдържавен съветник (действителен държавен съветник) 1915 – 1917 г.

Губернски предводители на дворянството