Марк Аурел Стейн

Марк Аурел Стейн е британски археолог, известен с изследванията си и археологическите си открития в Централна Азия. Преподава в индийски университети. Единодушно го смятат за най-великия пътешественик в Азия от Марко Поло насам.

Стейн е също етнограф, географ, лингвист и изследовател. Неговата колекция от книги и ръкописи от пещерите Дунхуан са важни за изучаване историята на Централна Азия, както и на изкуството и литературата на будизма. Той написва няколко тома за своите експедиции и открития, а сред книгите му са „Древният Хотан“, „Сериндия“ и „Непознатата Азия“.

Биография Стейн е роден на 26 ноември 1862 г. в еврейското семейство на Натан Стейн и Анна Хиршлер в Будапеща, Кралство Унгария. Неговите родители и сестра му запазват като свое вероизповедание юдаизма, докато Марк Аурел и брат му Ернест Едуард са кръстени като лутерани. В дома на семейството се говори немски и унгарски език,Colquhoun, A. R., & Colquhoun, E. M. C. (1914). The whirlpool of Europe, Austria-Hungary and the Habsburgs . New York: Dodd, Mead. Стейн завършва средно училище в Будапеща, после следва в университетите на Виена, Лайпциг и Тюбинген. Специализира санскрит и персийски език и защитава докторантура в Тюбингенския университет през 1883 г.

През 1884 г. заминава за Англия, за да изучава ориенталски езици и археология. През 1886 г. във Виена на конференция по ориенталски науки Стейн среща индолога и филолог Рудолф Хьорнле, който изучава древен математически ръкопис, открит в Бакхшали Пешавар.

Експедиции

Стейн е повлиян от изследването на Свен Хедин „През Азия“ от 1898 г. През юни същата година той търси помощ от Рудолф Хьонрле и получава сътрудничество да изследват централноазиатски антики. Хьонрле е ентусиазиран, тъй като вече е разчел Веберския и Бауерския ръкописите Bower и Weber, известни по това време като двата най-древни папирусни ръкописи от Древна Индия, но е имал съмнение за обстоятелствата за тяхното намиране и автентичност. Той препоръчва Стейн да изготви предложение за експедиция, което да внесе в администрацията на Пенджаб и Индия. Стейн последва съвета и подготвя предложението да изследва, картографира и изучи старините на Централна Азия според препоръките на Хьонрле. С негово съдействие получава бързо разрешение и през януари 1899 г. Стейн организира първата си експедиция.

Следват разрешения и планиране на експедиции в други части на Тибет и Централна Азия, към които вече проявяват интерес и руснаци и германци. Стейн извършва значимите си експедиции с финансовата подкрепа на правителствата на Пенджаб и Британска Индия. Това е началото на четирите експедиции, които Стейн провежда в Централна Азия през 1900 – 1901, 1906 – 1908, 1913 – 1916 и 1930 г.

Марк Аурел Стейн изважда на светлина съкровищата на велики цивилизации, които дотогава са били скрити за света. Едно от значимите му открития по време на първата експедиция през 1900-1901 г. е оазисът Дандан Ойлик в пустинята Такламакан, където успява да разкрие множество реликви. По време на третата си експедиция през 1913-1916 г. той разкопава Хара-Хото. По-късно Стейн открива в планината Памир следи от изчезналата Каменна кула, която през 2 век Клавдий Птолемей определя като средата на Пътя на коприната.

Колекцията в Британската библиотека на Китайски, Тибетски и Тангутски ръкописи и документи на древни езици, разкрити от Стейн е резултат от неговите пътувания през Централна Азия в периода 1920-1930 г. Той открива и изследва ръкописи на изгубени езици и описва множество археологически места особено в Иран и Белуджистан (Пакистан). Най-значимото откритие на Стейн става през 1907 г., когато се заема с Пещерите Могао, познати също като „Пещерите на стоте Буди“, близо до Дунхуан. Там той открива печатно копие на Диамантената сутра, най-стария печатен текст в света, от 868 сл. Хр. заедно с още 40000 други ръкописи.Deuel, Leo. 1970. Testaments of Time, p. 459. Baltimore, Pelican Books. Orig. publ. Knopf, NY, 1965; "Collecting Aurel Stein", The Caxtonian Vol. XIX, No. 2, November 2011.

Почивките от пътуванията в Централна Азия Стейн прекарва повечето време като живее в палатка в индийската провинция Гандербал. Тук той превежда редица древни ръкописи на английски език.

Четвъртата експедиция в Централна Азия обаче завършва неуспешно. Стейн не публикува нищо от тази експедиция. Други изследователи по това време пишат за конфликта и съревнованието между британските и американските интереси в Китай (между Харвардския университет и Британската библиотека).

Личен живот

Стейн е придружаван навсякъде от кучето си (всъщност седем различни кучета, винаги именувани Даш).IDP Newsletter Issue No. 18. Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06.Dash The Dog . Idp.bl.uk. Retrieved on 2014-06-06. При една от неговите експедиции в планината Кунлуншан на 6300 м н.в. го застига буря, в която изследователят измръзва и му ампутират пръстите на десния крак. Това не преустановява азиатските му изследвания.

Стейн говори 10 от съвременните езици на света и още толкова, смятани за „класически“, от езиците на Азия. Става британски гражданин през 1904 г.

Умира в Кабул на 26 октомври 1943 г. и е погребан там.North, Andrew. (9 June 2012) Afghanistan's 'graveyard of foreigners'. Bbc.co.uk.

Голямата игра Стейн и неговите конкуренти Свен Хедин, сър Френсис Йънгхъзбанд и Николай Пържевалски са активни участници в британско-руския сблъсък за влияние в Централна Азия, т.нар. Голямата игра. Техните изследвания са подкрепяни от Британската и Руската империи, докато попълват останалите „бели петна“ на картите, предоставяйки ценна информация и създавайки „сфера на влияние“ за археологическите проучвания, както и за политическо влияние.

Днес съкровищата, които сър Стейн открива за света по време на преминатите пеш или с кервани над 100 000 мили из най-труднодостъпните части на Азия, се съхраняват в музеите на 12 страни. Археологическите находки са разпределени между Британския музей, Британската библиотека, Музея в Шринагар, Националния музей на Индия и други.

Признание Стейн получава множество награди и признания през целия си творчески път. През 1909 г. е награден с медала на Кралското географско дружество за изключителните си изследвания в Централна Азия и в частност за археологическата си работа. Получава признания и медали от азиатски, европейски и американски научни организации и университети.

Библиография 1896. "Notes on the Ancient Topography of the Pīr Pantsāl Route." Journal of the Asiatic Society of Bengal, Vol. LXIV, Part I, No. 4, 1895. Calcutta 1896. 1896. Notes on Ou-k'ong's account of Kaçmir. Wien: Gerold, 1896. Публикувана на английски и на немски език във Виена. 1898. Detailed Report on an Archaeological Tour with the Buner Field Force, Lahore, Punjab Government Press. 1900. – A Chronicle of the Kings of , 2 vols. London, A. Constable & Co. Ltd. Reprint, Delhi, Motilal Banarsidass, 1979. 1904 Sand-Buried Ruins of Khotan, London, Hurst and Blackett, Ltd. Reprint Asian Educational Services, New Delhi, Madras, 2000 Sand-Buried Ruins of Khotan: vol.1 1905. Report of Archaeological Survey Work in the North-West Frontier Province and Baluchistan, Peshawar, Government Press, N.W. Frontier Province. 1907. Ancient Khotan: Detailed report of archaeological explorations in Chinese Turkestan, 2 vols. Clarendon Press. Oxford.M. A. Stein – Digital Archive of Toyo Bunko Rare Books at dsr.nii.ac.jp Ancient Khotan: vol.1 Ancient Khotan: vol.2 1912. Ruins of Desert Cathay: Personal Narrative of Explorations in Central Asia and Westernmost China, 2 vols. London, Macmillan & Co. Reprint: Delhi. Low Price Publications. 1990. Ruins of Desert Cathay: vol.1 Ruins of Desert Cathay: vol.2 1918. "Routes from the Panjab to Turkestan and China Recorded by William Finch (1611)." The Geographical Journal, Vol. 51, No. 3 (Mar., 1918), pp. 172–175. 1921a. Serindia: Detailed report of explorations in Central Asia and westernmost China, 5 vols. London & Oxford, Clarendon Press. Reprint: Delhi. Motilal Banarsidass. 1980. Serindia: vol.1 Serindia: vol.2 Serindia: vol.3 Serindia: vol.4 Serindia: vol.5 1921b. The Thousand Buddhas: ancient Buddhist paintings from the cave-temples of Tung-huang on the western frontier of China. The Thousand Buddhas: vol.1 1921c. "A Chinese expedition across the Pamirs and Hindukush, A.D. 747". Indian Antiquary 1923.http://www.pears2.lib.ohio-state.edu/FULLTEXT/TR-ENG/aurel.htm 1923 Memoir On Maps Of Chinese Turkistan 1923 Memoir on Maps of Chinese Turkistan and Kansu: vol.1 1925 Innermost Asia: its geography as a factor in history. London: Royal Geographical Society. Geographical Journal, Vol. 65, nos. 5–6 (May- June 1925) 1927 Alexander's Campaign On The Indian North-west Frontier. The Geographic Journal, (Nov/Dec 1927) 1928. Innermost Asia: Detailed Report of Explorations in Central Asia, Kan-su and Eastern Iran, 5 vols. Oxford, Clarendon Press. Reprint: New Delhi. Cosmo Publications. 1981. Innermost Asia: vol.1 Innermost Asia: vol.2 Innermost Asia: vol.3 Innermost Asia: vol.4 1929. On Alexander's Track to the Indus: Personal Narrative of Explorations on the North-West Frontier of India. London, Macmillan & Co. Reprint: New York, Benjamin Blom, 1972. 1932 On Ancient Central Asian Tracks: Brief Narrative of Three Expeditions in Innermost Asia and Northwestern China. Reprinted with Introduction by Jeannette Mirsky. Book Faith India, Delhi. 1999. 1933 On Ancient Central-Asian Tracks: vol.1 1937 Archaeological Reconnaissances in North-Western India and South-Eastern Īrān: vol.1 1940 Old Routes of Western Iran: Narrative of an Archaeological Journey Carried out and Recorded, MacMillan and co., limited. St. Martin's Street, London. 1944. "Archaeological Notes from the Hindukush Region". Royal Asiatic Society|J.R.A.S., pp. 1–24 + fold-out.

Подробен списък на публикациите на Стей е наличен в Handbook to the Stein Collections in the UK, pp. 49–61.

Източници Baumer, Christoph. 2000. Southern Silk Road: In the Footsteps of Sir Aurel Stein and Sven Hedin. White Orchid Books. Bangkok. Brysac, Shareen. "Sir Aurel Stein's Fourth 'American' Expedition.", Archeology Archive. Deuel, Leo. 1965. Testaments of Time; the Search for Lost Manuscripts and Records. Knopf, New York, 1965. Преиздание с тънки корици: Pelican, Baltimore, 1970. Falconer, John et al. 2002. Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS and British Museum. . Falconer, John et al. 2007. "Supplement to the Catalogue of the Collections of Sir Aurel Stein in the Library of the Hungarian Academy of Sciences. Budapest, LHAS. . Hansen, Valerie. 2012. The Silk Road: A New History, Oxford University Press . Hopkirk, Peter. 1980. Foreign Devils on the Silk Road. John Murray (Publishers). Paperback edition, University of Massachusetts Press 1984. . Ikle, Frank W. "Sir Aurel Stein. A Victorian Geographer in the Tracks of Alexander", Isis 59, no. 2 (1968): 144–55. Kelecsényi, Ágnes, 2004. "Stein Aurél (1862–1943) És a Magyar Tudomány Kapcsolatok a Magyar Tudományos Akadémiával – Stein-gyűjtemények a Magyar Tudományos Akadémia Könyvtárában" [PhD thesis: Aurel Stein and Hungarian academia]

Morgan, Joyce; Walters, Conrad, Journeys on the Silk Road: a desert explorer, Buddha's secret library, and the unearthing of the world's oldest printed book, Picador Australia, 2011, . Pandita, S.N., Aurel Stein in Kashmir: Sanskrit of Mohand Marg. Om Publications, 2004. . Walker, Annabel. 1999. Aurel Stein: Pioneer of the Silk Road. University of Washington Press. . Wang, Helen (ed.). 1999. Handbook to the Stein Collections in the UK. British Museum Occasional Paper 129. , пълният текст, достъпен единствено online. Wang, Helen (ed.). 2002. Sir Aurel Stein in The Times. London, Saffron Books. . Wang, Helen (ed.). 2004. Sir Aurel Stein. Proceedings of the British Museum Study Day, 2002. British Museum Occasional Paper 142. .