Сражението на Дъмбенската планина () е сблъсък между Националната армия на Гърция и комунистическите сили на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) по време на Гражданската война в Гърция, станал от 26 август до 12 септември 1948 година в планините Вич (Вици), Баба (Варнудас) и Дъмбенска (Мали Мади). Сражението завършва с победа на Демократичната армия – най-големият военен успех на бунтовниците в цялата Гражданска война.

Предистория След успеха на Операция „Коронис“ и окупацията на Грамос от Правителствената армия на 21 август 1948 година, Генералният щаб на армията събира сили на Вич. Правителствената армия смята, че с един удар ще се справи с победената ДАГ. Събрани са всички части на 2-ри армейски корпус под командването на генерал-лейтенант Стилианос Китрилакис, както и други военни сили, с цел извършване на комбинирана атака в цялата област на Вич от Бела вода, Мегали Вигла, Лунджер, Кула, Главата, Вич, Биковик, Мали Мади до Флацата, близо до Грамос. Военен съвет с участието на представители на американската и английската военна мисия решава да се пристъпи бързо към операция за разбиване на бунтовниците и овладяване на целия район. На 21 август генерал-лейтенант Димитриос Яндзис, началник на Генералния щаб, издава заповед, в която казва „Искам да подчертая бързите и активни мерки, които трябва да се предприемат в тази насока... за да не се остави време за почивка и прегрупиране на бегалците в района“.

Планът за действие на Правителствената армия включва две настъпателни движения: от юг на север, в посока Четирок (Месопотамия) – Мали Мади – Буче – Върба и от изток на запад по посока от Лерин (Флорина) към Писодер – Бела вода – Ръмби (Лемос). Целта на армията е с тези две настъпления по границите да не допусне бягство на ДАГ към Албания и Югославия, да залови бунтовническите части в капан в района на Малкото Преспанско езеро и да ги унищожи. Планирано е, за да се подведат партизаните, първо да се започнат операции в централния сектор на фронта. Генералният щаб определя операцията на армията в Мали-Мади да започне на 30 август 1948 година.

Сили Национална армия По време на цялата операция от страна на Националната армия, участват 15-а дивизия с три бригади: 45-а (571-и, 572-и, 573-и батальон), разположена в района Флацата – Ошени (Инои) – Света Неделя (Агия Кириаки) – Дъмбени (Дендрохори), 73-та бригада (574-и, 575-и, 591-и батальон) Еврейска глава – Сливени (Коромилия), Жупанища (Левки), Буковик (Биковик), 61-ва бригада (117-и, 603-и, 619-и батальон) район Лерин; 2-ра дивизия: 53-та бригада (539-а, 601-а, 614-а батальон) Маниторенц – Манкович – Прекопана – Вич; 22-ра бригада (508-и, 509-и батальон) от 1 септември в района на Четирок (Месопотамия); 1-ва дивизия: 3-та планинска бригада, от 1 септември в района на Костур (Кастория), 33-та бригада (518-и, 519-и, 503-и батальон) район Лерин (Флорина). 4 бригади, 45-та, 73-та, 3-та, 22-ра, са ориентирани към Дъмбенската планина, докато в останалата част от сектора до Лерин и югославската граница има три бригади, 53-та, 61-ва и 33-та.

Демократична армия От частите на ДАГ през август в Дъмбенската планина е само 18-а бригада, а в средата на месеца от Централна и Източна Македония пристигат 108-а бригада и бригадата на Лякос. 108-ма бригада се разполага в Дъмбенската планина на височините Мали Мади (1655), Костолата (Вуци, 1173), Буче (Буци, 1666). 18-та бригада е в масива Вич на височините Вич (Вици, 2128), Прекопана, Голина (1882) Кула, Орницата (Плати) и Лунджер (Вигла). Бригадата на Лякос заема позиции между Писодерския проход и югославската граница на височините Тумба (2177) и Бела вода (1525).

С маневрата на ДАГ в района на Вич преминават 103-а бригада, 16-а бригада, 107-а бригада, 14-а бригада, Офицерската школа и Генералния щаб и санитарната и диверсантската служба. 107-а бригада напредва към височините Бела вода, 103-та бригада в района на Костолака – Габреш (Гавроси), 16-а бригада в сектора Дъмбени (Дендрохори) – Косинец (Йеропиги).

Ход на битката Настъпление на Националната армия (30 август – 7 септември) На 24 август започва атаката на Правителствената армия и два дни по-късно 53-та бригада атакува централната част на фронта и заема височините Прекопана (Перикопи) – Голина – Кулкутурия. Атака на върха Вич е спряна от силите на ДАГ. Операцията на Правителствената армия започва с всичките налични сили на 30 август 1948 година. Основните цели са върхът Мали Мади (кота 1665), Буче (кота 1776) и Ръмбатина. В другата посока целта е село Дъмбени (Дендрохори), възвишението Свети Атанас (Агиос Атанасиос), село Косинец (Йеропиги), Орлово (1715) и Костолата (Вуци).

9-а дивизия на ДАГ със 108-ма бригада в сектора Мали Мади и с 16-та бригада в сектора Дъмбени (Дендрохори) – Коснец (Йеропиги) поема основното настъпателно усилие на Правителствената армия на 45-а и 73-а бригада от 15-та дивизия. 45-та бригада с подкрепата на артилерия и авиация настъпва в посока Косинец (Йеропиги) и заема височините Свети Атанас (Агиос Атанасиос) – Кукувичина стена (Кукувицена) – Куле. През нощта на 31 август обаче части от 16-та бригада на ДАГ я отблъскват от Свети Атанас (Агиос Атанасиос) – Кукувичина стена и преследват правителствените части до базите им. 73-та бригада действа в района на Дреновени (Кранионас) и в сектора Дъмбени (Дендрохори). Боевете са упорити и се водят през цялото денонощие, освен артилерия и авиация са използвани и 15 бронирани машини. Подразделенията на ДАГ нанасят тежки загуби и унищожават 2 бронирани машини.

53-та бригада, действаща в участъка Черешница (Поликерасо) – Прекопана (Перикопи) след контраатака на частите на ДАГ през нощта на 29 срещу 30 август, престава да води настъпателни действия. 61-ва бригада на фронта Неред (Полипотамос) – Лаген (Триандафилия), въпреки многократните опити да заеме височините Кула – Орницата (Плати), няма резултат.

На 31 август в сектора Дъмбени (Йеропиги) боевете продължават през деня и нощта, като частите на ДАГ нанасят огромни загуби на 45-а бригада. 73-та бригада на Правителствената армия с помощта на артилерията и авиацията заема хълма Костолата (Вуци, 1715).

На 1 септември част от 45-а бригада, която воюва в посока Ошени (Инои) – Свети Атанас (Агиос Атанасиос) – Куле, с цел завземане на върха Мали Мади (1655) овладява височината Мечкина тумба.

На 2 септември в Костур пристига началникът на американската военна мисия генерал-майор Джеймс Ван Флийт, който нарежда продължаване на атаката срещу ДАГ. 45-а бригада е изнеглена в тила за прегрупиране, поради големите загуби на офицери и войници, които се добавят към загубите на Алевица по време на Операция „Коронис“. За да я замени от Хрупища (Аргос Орестико) е прехвърлена 22-ра бригадата, която поема операциите в района Кукувичина стена (Кукувицена) – Свети Атанас (Агиос Атанасиос) – Косинец (Йеропиги). Подразделенията на 16-та бригада на ДАГ, подкрепени от артилерия, успешно посрещнат всички масирани атаки. За да се засилинастъпателението на Националната армия е прехвърлена и 3-та планинска бригада, която започва да действа в Дъмбенската планина (Мали Мади) в посока на височините Чучура (Цуцера) – Порта – Буче (Буци). Боевете са особено ожесточени и продължават през нощта и, въпреки артилерийската и въздушна подкрепа, 3-та бригада се проваля в настъпателното си усилие. На този ден, за заемането на планинския комплекс Мали Мади – Брезница, Националната армия атакува с 4 бригади, 40 оръдия, авиация и танкове под личното ръководство на генерал-лейтенант Китрилакис.

На 3 септември боевете продължават във всички участъци на фронта. На 4 септември 3-та планинска бригада, атакуваща в посока Чучура (Цуцера) – Порта – Буче (Буци), успява да заеме връх 1228. В тези битки противовъздушната отбрана на ДАГ сваля изтребител. 22-ра бригада, която се бие в сектора Косинец (Йеропиги) на височини 1420 и 1186, не успява да напредне. За да подсили Националната армия в района на Вич, от Грамос пристига командването на 2-ра дивизия с 21-ва бригада.

На 5 септември сутринта 15-та дивизия на Националната армия, която отговаряше за операцията, заедно със 73-та и 3-та бригади започва настъпление. 73-та бригада с трите си батальона в 573-и, 574-и, 575-и тръгва от височините Костолата (Вуци) и Мечкина тумба (Мескина) и в 10.50 заема важните височини Ръмбатина и Попова нива. 3-та бригада по обяд заема височината Порта (1634), но придвижването ѝ към Буче (Буци) е осуетено от подразделенията на 16-та бригада на ДАГ. Превземането на Ръмбатина – Попова нива – Порта създава благоприятни условия за Националната армия, позволявайки ѝ да напредва в две посоки. Едината на югозапад към върха Мали Мади (1655) и след това на север към Смърдеш (Кристалопиги), а другата на североизток към връх Буче (Буци) и след това към Брезница (Ватохори). От двете е избрана втората посока. Овладяването на Буче (Вуци) и след това на пътя Брезница (Ватохори) – Смърдеш (Кристалопиги) би имало катастрофални последици за ДАГ, тъй като би прекъснало комуникацията с Албания. Командирът на 2-ри армейски корпус Китрилакис дава заповед на 3-та бригада да напредне бързо, за да заеме Буче (Буци), а 73-та бригада да се придвижи към върха Мали Мади (1655) – Смърдеш (Кристалопиги).

В нощта на 5 срещу 6 септември два батальона на ДАГ преминават в контраатака. Един батальон, атакуващ от хълма Корици, обхожда 73-та бригада на Мечкина тумба, като ѝ нанася тежки загуби и отнема всичките ѝ провизии и транспорт. Другият батальон, който се насочва към Самовица Грека – Мали Мади (1655), удря 73-та бригада при Ръмбатина по фронта и я принуждава да се откаже от опита си да превземе Мали Мади (1655). Боевете, които продължават през деня, предизвикат объркване в Националната армия и дават време за изпълнение на плановете за обща контраатака на ДАГ.

На 7 септември 22-ра бригада със своите 2 батальона 509-и и 508-и настъпва към върховете Буче (Вуци) – Мечкина тумба (Мескина) – Ръмбатина, за да замени 73-та бригада, която се прехвърля в района на Рулската река за прегрупиране. От сутринта артилерията на Националната армия, разположена в Дъмбени (Дендрохори), непрекъснато обстрелва Буче (Буци), който също така е бомбардиран и от цялата налична авиация. В същото време елитната 3-та планинска бригада започва атаката и боевете продължават през целия ден. 3-та бригада овладява Брезница и южното подножие на Буче (Буци) и застрашава връх Пирамида (1776), последната пречка пред овладяването на пътя Брезница (Ватохори) – Смърдеш (Кристалопиги). Въпреки многократните опити да превземе Пирамида обаче, 3-та бригада не успява. Поради тази причина командирът на 2-ри армейски корпус Китрилакис посещава зоната на военните действия, за да насърчи атакуващите войници и наблюдава хода на битката от възвишението Порта.

16-та бригада на ДАГ – батальонът Алеврас, който защитава Буче (Буци) с всички сили, е подсилен същата нощ с други два батальона на ДАГ и Щабът на ДАГ прави планове за контраатака. Приносът на артилерията на ДАГ също е значителен – в частност на позицията на Дъмбенски лозя (Абелия Дендрохориу) тя успява да спре артилерийска част на Националната армия и да я принуди да отстъпи към Четирок (Месопотамия).

Нови планове План на Националната армия След неуспеха, Щабът на Националната армия решава да започне нова атака на 12 септември с всичките налични части в подножието на Мали Мади и с цялата авиация и артилерия с една цел – овладяване на Буче (Буци). Ситуацията, създадена от настъплението на Националната армия в Дъмбенската планина от 30 август до 7 септември, е много сериозна за Демократичната армия на Гърция. Генералният щаб на ДАГ издава на 7 септмеври 23:20 часа заповед до командира на IX дивизия, с която му нарежда Буче да бъде задържан на всяка цена, отбраната да бъде подсилена с батальона Нондас и батальона Тисеас, които трябва да се установят на Буче същата вечер, и да се ​​вземат активни мерки за окопаване.