Поместен събор на Руската православна църква (1917 – 1918)

Поместният събор на Православната руска църква (също: Всеруски поместен събор; официално наименование: Свещен събор на Православната руска църква) е първият от края на XVII век поместен събор на Православната руска църква, открит на 28 август 1917 г. в катедралата „Успение Богородично“ в Московския кремъл.

Най-важното му решение е възстановяването на патриаршеството в Руската църква към 4 декември 1917 г., което слага край на синодалния период (1700–1917 г.) в историята ѝ, през който Църквата е била интегрирана в държавния апарат като „ведомство на православното вероизповедание“, а нейният клир е бил обособен като съсловие и натоварен с държавни задължения. Този период се нарича синодален, защото вместо патриарх начело на църквата е стоял лично императорът, представляван от Светейшия управляващ синод – един от върховните държавни органи на Руската империя наред с Управляващия сенат.

Съборът заседава повече от година, до 20 септември 1918 г.; работните заседания („съборни занятия“) се провеждат в Московския епархийски дом. Съборът съвпада с такива важни събития от руската история като Първата световна война, въоръжения метеж на върховния главнокомандващ Руската армия Лавър Корнилов с цел установяване на военна диктатура и възпиране на болшевиките, провъзгласяването на републиката в Русия на 14 септември 1917 г., падането на Временното руско правителство и Октомврийската революция, разгонването на Всеруското учредително събрание (временен представителен орган на Русия, избран през ноември 1917 г. и свикан през януари 1918 г., за да определи държавното устройство на Русия след революцията), публикуването на „Декрета за отделянето на църквата от държавата и училищата от църквата“ на 5 февруари 1918 г. и началото на Гражданската война в Русия (1917–1922 г.).

Съборът прави изявления в отговор на някои от тези събития. Болшевиките, чиито действия и законодателни действия са пряко осъждани от Събора (или лично от Патриарха), не създават преки препятствия за провеждането на заседанията на Събора.

Съборът, чиято подготовка е в ход още от началото на 1900-те г., се открива в период на господство на антимонархическите настроения в обществото и Църквата. Съборът включва 564 членове, включително 265 от йерархията и духовенството, 299 от миряните. Присъстват също главата на Временното правителство Александър Керенски, министърът на вътрешните работи Николай Авксентьев, представители на пресата и дипломатическия корпус.

Подготовка на Събора

През 1901–1903 г. в Санкт Петербург се провеждат „религиозно- философски събрания“ на представители на интелигенцията и духовенството под председателството на Ямбургския епископ Сергий Страгородски. Там окончателно узрява идеята за необходимостта от свикване на Поместен събор и реорганизация на висшето църковно управление.

През 1906 г., съгласно определение на Светия Синод № 127 от 14 януари, с Височайшия (императорски) указ от 16 януари е учредена Предсъборната комисия, чието закриване става на 15 декември 1906 г. От Предсъборната комисия са образувани седем отдела. През 1906-1907 г. биват напечатани четири тома „Журнали и протоколи” на Комисията.

Височайши указ от 28 февруари 1912 г. учредява „при Светия Синод постоянно, за напред до свикването на събора, предсъборно съвещание“,Правительственный вестник. — 2 (15) марта 1912. — № 50. — С. 4. (в по-ограничен състав отколкото Комисията, за „всякакъв вид подготвителна работа за събора, който може да окаже необходимост“), за чийто председател е утвърден от императора на 1 март, по предложение на Синода. архиепископа на Финландия (тогава част от Руската империя) Сергий (Страгородски).

Свикване на събора

На 29 април 1917 г. Светейшият управляващ синод на Руската православна църква одобрява проект на „обръщение към архипастиритеРъководещи епископи. и пастирите и всички верни чеда на Руската Православна Църква“, което гласи:

На заседанието си на 5 юли 1917 г. Светейшият синод, следвайки доклада на Предсъборния съвет за времето и мястото на свикването на „Чрезвичайния Поместен Събор на Православната Всеруска Църква“, назначава откриването му „в деня на честното Успение на Пресвета Богородица на 15 август 1917 г. в богоспасяемия град Москва“.

Между 10–11 август 1917 г. Светейшият синод приема „Устав на Поместния Събор“, който, в частност, леко променя нормата на „Правилника“ относно членството в Събора: „Съборът се образува от Членове, определени чрез избори, чрез длъжности, и чрез покана на Светейшия Синод и на самия Събор“. „Уставът“ е приета в качеството му на „ръководно правило” – действал до приемането на устав на самият Събор; документът определя, че Поместният събор обладава пълната църковна власт за устройване на църковния живот „въз основа на Словото Божие, догмите, каноните и преданията на Църквата“.

На 11 август 1917 г. е публикувано постановление на Временното руско правителство относно правата на Свещения събор.

Състав, пълномощия и органи на Събора

Съгласно приетия от Предсъборния съвет на 4 юли 1917 г. „Правилник за свикването на Поместния събор на Православната всеруска църква в Москва на 15 август 1917 г.“, в състава на Събора влизат членове, които се определят чрез избори, или чрез тяхната длъжност, или чрез покана на Светейшия Синод и на самия Събор. Основата на Събора е формирана от епархийски делегации, които се състоят от управляващия архиерей, двама клирици и трима миряни. Единият от двамата клирици трябвало да бъде свещеник, а вторият можел да бъде с каквато и да е позиция – от четец до викарен епископ. Клириците и миряните са били избирани на специално епархийско събрание, чиито членове от своя страна са били избрани и изпращани там от техните енории в рамките на енорийски събрания. Епархийските делегации съставлявали основната маса от членовете на Събора.

За участие в занятията на Свещения събор са призовани по длъжност: членовете на Светейшия управляващ синод и Предсъборния съвет, всички епархийски архиерей (редовният епископат на Руската църква, а викарните архиереи – при покана), два протопресвитера — от катедралата „Успение Богородично“ в Московския кремъл и военното духовенство, наместниците на четири лаври (големи манастири), настоятелите на Соловецкият манастир, Валаамския манастир, Саровския манастир и Оптинския манастир; чрез избори получават членство също: от всяки епархия по двама клирика и по трима мирянина, представители на монашеството, единоверци (направление в старообрядството), духовните Академии, войници от армията, представители на Академията на науките, университетите, Държавния съвет и Държавната Дума.

Изборите в епархиите, съгласно „Правилата“, разработени от Предсъборния съвет, били тристепенни: на 23 юли 1917 г. в енориите са избрани делегати, на 30 юли делегатите участват в събрания на епархийските окръзи и избират членове за епархийските избирателни събрания, на 8 август така сформираните епархийски избирателни събрания избират делегати за Поместния събор.

Общо 567 члена са избрани или служебно командировани за участие в Събора: 84 архиерея, 135 презвитера, 9 дякона и 26 четеца от бялото духовенство, 18 монаха (архимандрити, игумени и йеромонаси) и 295 мирянина. Според друг източник, общият брой на членовете е 575. По този начин миряните съставляват по-голямата част от членовете на Събора, което е отражение на господстващите тогава стремежи за възстановяване на „съборността“в Руската църква. Въпреки това, уставът на Свещения събор предвиждал особена роля и пълномощия на епископата: въпроси от догматичен и каноничен характер, след тяхното разглеждане от Събора, подлежали на утвърждение от съвещанието на архиереите.

За свой почетен председател Съборът утвърждава най-възрастния йерарх на Руската църква – Киевския и Галицки митрополит Владимир (Богоявленский); за председател на Събора е избран Московският митрополит Тихон. Бил е образуван Съборен съвет; учредени са 22 отдела, които предварително са изготвяли доклади и проекти на „определения“ (резолюции), представяни на пленарни сесии.

Ход на работата на Събора

Първа сесия на Събора. Избиране на патриарх

Първата сесия на Събора, продължила от 15 август до 9 декември 1917 г., е посветена на въпроси по реорганизацията на висшето църковно управление: възстановяване на патриаршеството, избиране на патриарх, определяне на неговите права и задължения, учредяване на съборни органи за съвместно с патриарха управление на църковните дела, а също и обсъждане на правния статут на Православната църква в Русия.

Още от първото заседание на Събора възниква разгорещена дискусия относно възстановяването на патриаршеството (предварителното обсъждане на въпроса било в компетенцията на Отдела за висше църковно управление; председател на Отдела бил Астраханският епископ Митрофан (Краснополски)). Най-активни застъпници за възстановяването на патриаршеството, наред с епископ Митрофан, са Харковският архиепископ Антоний (Храповицки) и архимандрит (по-късно архиепископ) Иларион (Троицки). Противниците на патриаршеството изтъкват опасността то може да скове съборното начало в живота на Църквата и дори да доведе до абсолютизъм в Църквата; сред видните противници на възстановяването на патриаршеството са професорът от Киевската духовна академия Пьотър Кудрявцев, професор Александър Брилянтов, протойерей Николай Цветков, професор Иля Громогласов, княз Андрей Чагадаев (мирянин от Туркестанската епархия), професор Борис Титлинов от Петербургската духовна академия (бъдещият идеолог на разколническото движение „обновленството“). Професор Николай Кузнецов счита, че съществува реална опасност Светият синод, като изпълнителен орган на властта, действащ в междусъборния период, да се превърне в обикновен съвещателен орган към Патриарха, което също би било дерогация на правата на архиереите – членове на Синода. Той пише: На 11 октомври 1917 г. въпросът за патриаршеството е представен на пленарни заседания на Събора. До вечерта на 25 октомври в Москва вече се знае за победата на болшевиките в Петроград.

На 28 октомври 1917 г. дебатът е прекратен. В заключителните си думи Астраханският епископ Митрофан казва: В същия ден е прието, а на 4 ноември и одобрено от епископското съвещание „Определение за общите положения за върховното управление на Православната Руска Църква“ (първото положение е прието в редакцията на проф. д-р Петър Кудрявцев):

Около 13:15 часа на същия 28 октомври Председателят митрополит Тихон обявява, че „е постъпило заявление с подписи на 79 Члена на Събора за незабавно, на следващото заседание, избиране чрез запискаИзбирането чрез записка означава, че всеки избирател може да запише името на някое лице; няма предварителен подбор, няма кандидатска листа, от която да се избира лице, а свободно всеки може да запише някого, който му е хрумнал. на трима кандидати за патриаршеския сан“.

На заседанието на 30 октомври въпросът за незабавно започване на избора на кандидати за патриарх е поставен за гласуване и получава 141 гласа „за“ и 121 „против“ (12 се въздържат). Разработена е двуетапна процедура за избор на патриарх: с тайно гласуване и посредством жребий: всеки член на Събора подава бележка с едно име; на основание подадените записки се съставя списък на кандидатите; след огласяване на списъка Съборът избра трима кандидати чрез подаване на записки с указването на три имена от указаните в списъка; имената на първите три кандидата, които общо са събрали абсолютното мнозинство гласове (т. е. поне 50 % плюс 1), били разполагани на Светия престол; изборът измежду тримата се решава чрез жребий. Въпреки възраженията на редица членове на Събора, било прието решение „този път патриархът да бъде избран измежду лицата със свещен сан“; веднага след това е прието предложението на проф. Павел Прокошев, което позволява гласуване за всяко лице, срещу което няма канонични пречки.

Въз основа на резултатите от преброяването на 257 записки са обявени имената на 25 кандидати, сред които: