Карнавалът на Фано () е един от най-старите карнавали в Италия, редом с венецианския. Провежда се ежегодно между февруари и март в град Фано, регион Марке.

Произход Първите документи за карнавала във Фано датират от 1347 г. и се отнасят до подготовката на „Карнавалното надбягване“. Историкът Винченцо Нолфи обаче> свързва възникването му с помирението между гвелфското семейство Дел Касеро и гибелинското семейство Да Кариняно, споменато от Данте Алигиери в „Божествена комедия“.

Произходът на празника може да бъде още по-древен: според някои изследователи карнавалът произлиза от гръцките Дионисии и латинските Сатурналии, отличаващи се със смях и сатира като основни елементи на тържествата.

Карнавалът във Фано придобива значителен размах през 1450 г., когато семейство Малатеста активно го популяризира. Постепенно той става все по-пищен и важен. Разпространението му се улеснява и от факта, че по време на празника социалните различия временно изчезват, позволявайки на слугата да се подиграва на господаря – традиция, запазена в сатиричния характер на събитието.

През 1718 г. Джеймс III Стюарт посещава Фано, за да присъства на карнавала в продължение на десет дни, свидетелство за вече утвърдения му престиж.

През 1872 г. е основано Дружеството на късмета, създадено да управлява карнавалните дейности; днес то съществува под името Карнавална институция.

През 1888 г. карнавалът придобива форма, близка до съвременната – организирано е първото маскирано трасе. Традицията се развива през XX век и през 1951 г. парадът е преместен на бул. „Грамши“, където може да побере значително повече участници. Оттогава карнавалът във Фано се счита за равностоен на другите големи национални карнавали

Празненства Карнавалът във Фано се провежда през трите недели, предхождащи началото на Великия пост, което обикновено съвпада с началото на месец февруари.

Подготовката на алегоричните платформи

Подготовката за карнавалния парад започва месеци по-рано: в началото на XX век тя продължава около четири месеца, докато през 2015 г. е сведена до около четиридесет дни.

Преди да бъдат представени на публиката, алегоричните платформи – големи украсени превозни средства с фигури, представящи божества, идеи или актуални събития, включително политически и обществени личности ‐ преминават през прецизна финална обработка, извършвана от работници, скулптори, занаятчии и механици, специалисти в обработката на различни материали – дърво, метал и особено папиемаше, което е основният материал за изграждането им. Монтажът протича в последователни етапи: проектиране; изграждане на носещата конструкция (дървена или метална); моделиране на фигурите чрез глинени форми; покриване с хартия; сушене; обработка с папиемаше или фибростъкло; и накрая оцветяване.

Характерен елемент на алегоричните платформи е сатирата: те представят личности, събития или ситуации, свързани с най-актуалните политически и социални теми на момента.

Парад и костюми Във всяка от трите недели алегоричните платформи дефилират по бул. „Грамши“ три пъти. Първият кръг представлява представянето на платформите, водени от Пупо – вид кукла, която открива шествието, съпроводено от музика и хореографии. След него следва вторият кръг, хвърлянето, който привлича най-много зрители: от платформите се раздават и хвърлят сладкиши, шоколадови и други бонбони. В края на деня се провежда третият кръг – luminaria – най-емоционалният момент на празника, когато платформите дефилират осветени.

Паралелно с шествието на платформите се движи и парад от различни маски, които танцуват и взаимодействат с публиката.

По цялата дължина на бул. „Грамши“ са разположени трибуни, които не само осигуряват по-добра видимост, но и се състезават помежду си за най-красиви костюми, хореографии и най-ентусиазирано участие. Допълнителна атракция са въртележките, разположени из историческия център на Фано по време на празненствата.

Карнавалът завършва в края на третия ден с фойерверки.

Хвърляне на сладкиши Докато на карнавала в Ивреа се хвърлят портокали, във Фано по време на втория кръг от парада на алегоричните платформи традицията повелява към тълпата да се хвърлят тонове сладкиши. Всяка кола разполага с около десет тона лакомства, а щандовете, разположени по бул. „Грамши“, също участват в раздаването.

В продължение на много години съществува споразумение с компанията „Перуджина“, което гарантира хвърлянето на големи количества шоколадови бонбони Baci Perugina, превърнали се в един от характерните символи на карнавала във Фано.

Хвърлянето е частта от празника, която привлича най-много участници. Тъй като дълго време обърнати чадъри са използвани за събиране на сладкиши, през 2015 г. е въведен predigetto – обърнат надолу картонен конус, проектиран от учителя Паоло Дел Синьоре от Фано, който прави събирането по-безопасно.

Пупо

Пупо (Pupo) е типичната маска на карнавала във Фано и от 1951 г. представлява карикатура на най-популярната личност на момента. Името произлиза от местните диалектни изрази el pup и el vulòn, второто от които идва от френското nous voulons („Ние искаме“) – напомняне за периода на френското влияние през XIX век.

Всяка година алегоричните платформи, и особено Пупо, се обновяват, за да отразяват актуалната фолклорна и сатирична тематика на карнавала.

Изгарянето на Пупо е съвременна интерпретация на древния ритуал на изкупителната жертва. В края на карнавала, на Дебелия вторник, Пупо се „принася в жертва“ в пламъците на площад „20 септември“. Той символизира свещеното животно, върху което общността възлага колективните и индивидуалните грехове, натрупани през годината и особено по време на карнавалните дни. Неговото изгаряне бележи края на празненствата и началото на периода на Великия пост.

Алегорична платформа La Musica Arabita Платформата, която традиционно затваря шествието, е една от най-разпознаваемите в карнавала във Фано – тази на Musica Arabita, чието име на местния диалект означава „гневна музика“.

Тази ексцентрична и весела музикална група възниква през 1923 г. и е съставена от занаятчии и търговци. Много от членовете ѝ и днес свирят на необичайни инструменти – кошчета, бутилки, кани, кафеварки, чадъри, дървени сабо и други предмети, превърнати в перкусии. Емблематична фигура на групата е маестро Енцо Берарди.

Корените на Musica Arabita се свързват с края на XIX век, когато във Фано се оформят две музикални „фракции“: тази на богатите благородници, наслаждаващи се на изисканите звуци на цигулка, флейта, арфа и пиано, и тази на занаятчиите, лишени от достъп до подобни инструменти. Последните създават алтернативна музика, наречена bidonata, изпълнявана с импровизирани перкусии като буркани, бутилки и чадъри, и по този начин сатиризират музиката на благородниците. Musica Arabita е възродена в началото на 1920‑те години и от 1957 г. се превръща в постоянна и все по-популярна част от карнавала.

Писателят Гуидо Пиовене определя Musica Arabita като „италиански джаз“ в книгата си Viaggio in Italia.

Карнавална институция През 1871 г. в рамките на карнавала във Фано е основано Дружеството на късмета, създадено с цел по-добро управление на развлекателните и благотворителните дейности на празника. Първите свидетелства за неговата дейност се откриват в карнавалния плакат от 1872 г.

С течение на годините организацията постепенно нараства и се усъвършенства, докато не прераства в днешната Карнавална институция. Тя обединява около 1100 членове, които подпомагат финансирането на обществото и на самия карнавал чрез своя ангажимент и чрез символични членски вноски.

Летен карнавал

През юли на крайбрежието на Фано традиционно се организира Летният карнавал, в който отново дефилират алегоричните коли, използвани през зимния карнавален парад. По време на това шествие няма Пупо и не се извършва хвърляне на сладкиши, но се възпроизвежда карнавалната атмосфера и се създава празнично настроение за туристите, които посещават Фано през лятото.

Първото издание на Летния карнавал се провежда през 1952 г., но поради слаб интерес остава единично събитие. От 1959 г. насам традицията се възобновява и се запазва без прекъсване.

Вижте също Фано Марке Карнавал Списък на италианските карнавали Комедия дел арте Италиански регионални маски Италиански фолклор

Бележки

Външни препратки Официален уебсайт

Фано Фано