Гнайзенау () е немски броненосен крайцерВ официалната немска класификация от онова време няма понятието броненосен крайцер, а той е класифициран като „голям крайцер“ (). от Първата световна война. Втори кораб от типа „Шарнхорст“. Кръстен е в чест на параходокорветата със същото име. Корабът е заложен в корабостроителницата AG Weser в град Бремен, спуснат е на вода през 1906 г. и е въведен в строй през март 1908 г. Въоръжението му е с главна батарея от 21 см (8,3 дюймови) оръдия, което е значително усилване на огневата мощ по сравнение с ранните германски броненосни крайцери. „Гнайзенау“ развива максимална скорост от 22,5 възела (42 км/ч).

Отначало крайцерът служи в първа разузнавателна група на германския флот, макар неговата служба там да е ограничена поради това, че към 1909 г. британците разработват линейния крайцер, с който по-слабите броненосни крайцера не могат да се борят ефективно.

За това „Гнайзенау“ е придаден на Германската източноазиатска крайцерска ескадра, където вече служи неговия систършип „Шарнхорст“. Двата крайцера образуват ядрото на ескадрата, също така в нейния състав влизат и няколко леки крайцера. В течение на последващите четири години „Гнайзенау“ патрулира германските колониални владения в Азия и в Тихия океан, посещава чуждестранни пристанища с цел демонстрация на флага, води наблюдение за събитията в Китай, в хода на Синхайската революция от 1911 г. След началото на Първата световна война, през 1914 г., източноазиатска ескадра, под командването на вицеадмирал граф Максимилиан фон Шпее, пресича Тихия океан насочвайки се към западното крайбрежие на Южна Америка, където „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, през септември, обстрелват Папеете (Френска Полинезия).

С пристигането си на чилийското крайбрежие Източноазиатска ескадра среща и разгромява при нос Коронел британска ескадра. В това сражение „Гнайзенау“ изважда от строя британския броненосен крайцер „Монмът“ (HMS Monmouth), който след това е потопен от немския лек крайцер „Нюрнберг“ (SMS Nürnberg). Това поражение кара британското адмиралтейство да отдели два линейни крайцера, които да проследят и унищожат ескадрата на граф фон Шпее, което и става в битката при Фолкландските острови на 8 декември 1914 г. „Гнайзенау“ е потопен, 187 души от неговия екипаж са спасени от британците.

Конструкция

Двата крайцера от типа „Шарнхорст“ са заложени като част от програмата за военноморско строителство съгласно втория военноморски закон от 1900 г., според който трябва да се построят 14 броненосни крайцера. Корабите обладават значително повече боева мощ и по-тежка корабна броня по сравнение съв своите предшественици – крайцерите от типа „Йорк“. Благодарение на това крайцерите от типа „Шарнхорст“ могат, в случай на необходимост, да се сражават в линейния боен ред, което изискване се предписва от Генералното управление на флота.

„Гнайзенау“ има дължина от 144 м, ширина от 21,6 м и газене от 8,37 м. Водоизместимостта му съставя 11 616 метрични тона (11 433 дълги тона) при нормални условия и 12 985 тона (12 780 д. тона) при пълно натоварване. Екипажът на крайцера се състои от 38 офицера и 726 нисши чинове. Двигателната установка на кораба се състои от три машини „Компаунд“ с тройно разширение на парата, всяка задвижваща гребен винт. Парата за машините се изработва от осемнадесет водотръбни парни котела, които използват въглища като гориво. Димът от котлите излиза през четири комина, разположени на мидъла. Двигателната установка може да развива мощност от 26 хиляди к.с. (19 хил. кВт) благодарение на което корабът развива максимална скорост от 22,5 възела (42 км/ч) и далечината му на плаване съставлява 4,8 хил. морски мили (8,9 хил. км) на скорост от 14 възела (26 км/ч).

Основното въоръжение на „Гнайзенау“ съставляват осем оръдия система SK L/40 с калибър 21 см (8,1 дюйма). Четири оръдия се намират в сдвоени оръдейни кули, една в носовата и едно на кърмовата части на основната надстройка по диаметралната линия, а останалите четири в единични каземати на нивото на главната палуба, в съседство с комините. Спомагателното въоръжение се състои от шест оръдия SK L/40В Кайзерлихмарине "SK" (Schnelladekanone) означава оръдие с бързо презареждане а L/40 е дължината на оръдие от 40 калибъра на снаряда. с калибър 15 см (5,9 дюйма), също така разположени в отделни каземати. Защитата от торпедни катери се осигурява от батарея от осемнадесет оръдия SK L/35 с калибър 8,8 см (3,5 дюйма), също поставени в каземати. Освен артилерийско въоръжение крайцерът носи четири 450-мм подводни торпедни апарата в корпуса под водата. Един апарат е поставен на носа, два по бордовете на крайцера, а четвъртият на кърмата.

Корабът е защите от 15-сантиметров брониран пояс от круповска броня. По направление напред и назад от централната цитадела бронята изтънява от 3,5 до 6 см (от 1,4 до 2,4 дюйма), а по-тежката броня защитава машинно и котелното отделения на кораба и погребите за боеприпаси. Бордовете на оръдейните кули имат дебелина от 17 см (6,7 дюйма). Главните оръдия в каземата са защитени от 15-см броня. Спомагателната батарея на каземата е защитена от линия броня с дебелина 13 см (5,1 дюйма).

История на службата „Гнайзенау“ можеше и да стане главен кораб на своя тип, заповедта за неговото строителство е издадена на 8 юни 1904 г., корабът е заложен на 28 декември от AG Weser в Бремен под номер 144. Обаче продължителната стачка на работниците отлага неговото строителство и затова първи на вода е спуснат „Шарнхост“, който и става, в крайна сметка, главен кораб на проекта. На церемонията по спуска на вода, на 14 юли 1906 г., главата на генералния щаб, генерал Алфред фон Шлифен, кръщава кораба в чест на параходофрегата „Гнейзенау“, която загива на 16 декември 1900 г. в залива при бреговете на Малага, Испания. Корабът се насочва във Вилхелмсхафен за дострояване а на 6 март 1908 г. влиза в състава на флота. От 26 март до 12 юли преминава ходови изпитания след което „Гнайзенау“ се присъединява към първа разузнавателна група, разузнавателната ескадра на Хохзеефлоте (Флот на Откритото море). Първият командир на кораба става корветенкапитан (капитан 3-ти ранг) Франц фон Хипер.

В хода на службата си в първа разведгрупа „Гнайзенау“ участва в обичайните учения при мирно време във флота. Веднага след завършване на изпитанията корабът взема участие в голям поход на флота в Атлантическия океан в състава на ескадра линкори на Хохзеефлоте. Година преди това командващият Хохзеефлоте принц Хайнрих Пруски настоява за провеждането на този поход, за да се подготви флота към действия в открити води и да се прекъсне монотонната му подготовку в германски води. Флотът отплава от Кил на 17 юли, преминава през канала на кайзер Вилхелм в Северно море и след това в Атлантика. Флотът се връща в Германия на 13 август. Есенните маневри продъжават от 27 август до 12 септември, след което Хипер е заменен на поста от корветенкапитан Конрад Трумлер.

1909 година преминава по същия начин, има два атлантически похода, първият през февруари и март, вторият през юли и август. В хода на втория поход корабите посещават Испания. В края на годината „Гнайзенау“ и лекият крайцер „Хамбург“ ескортират яхтата на кайзер Вилхелм II „Хоенцолерн“ на която той посреща руския император Николай II при бреговете на Финландия. През 1908 – 1909 учебна година „Гнайзенау“ печели наградата на кайзера (Schießpreis) за добри стрелби в съревнованието между броненосните крайцери. Първата половина от 1910 г. минава за крайцера без събития, през юли участва в похода на флота към бреговете на Норвегия. На 8 септември крайцерът е придаден на Източноазиатската ескадра, а командването на кораба приема корветенкапитан Людвиг фон Узлар. Към това време в състава на британския Кралския флот започват да влизат новите линейни крайцери, които значително превъзхождат броненосните крайцери подобни на „Гнайзенау“, но германското командване решава, че корабът може да се използва за усилването на германската колониална крайцерска ескадра.

Източноазиатска ескадра На 10 ноември „Гнайзенау“ отплава от Вилхелмсхафен вземайки курс към германската колония Циндао в Китай. Крайцерът прави спиране при бреговете на Малага, Испания, за да почете на церемония паметта на моряците от едноименната корвета, която загива на 16 декември 1900 г. След това корабът пресича Средиземно море, Суецкия канал и Индийския океан, с престой в Коломбо, на остров Цейлон. Там, на 11 декември, крайцерът приема на борда си кронпринца Вилхелм, който провежда тур по Британска Индия и го доставя в Бомбай. След това „Гнайзенау“ среща лекия крайцер „Емден“, спира в Сингапур, Хонконг и Амое а на 4 март 1911 г. пристига в Циндао, където го посреща крайцерът „Шарнхорст“, флагман на ескадрата. На 7 април „Гнайзенау“ доставя новия германски посланик в Япония Артур, граф Рекс от Таку в Йокохама а там среща „Шарнхорст“ и командира на ескадрата контраадмирал Гюнтер фон Крозиг. Узлар и капитанът на „Шарнхорст“ посещават японския император Мейджи. След това „Гнайзенау“ извършва поход в японски и сибирски води, но в хода на Агадирската криза, грозяща да прерастне в конфликт, е изпратен обратно в Циндао.

През септември Крозиг вдига своя флаг на „Гнайзенау“, докато „Шарнхорст“ се намира в ремонт в сух док. На 10 октомври в Китай започва Синхайската революция, насочена срещу династията Цин, което предизвиква силно напрежение сред европейците намиращи се в страната, които помнят за нападенията над чужденците по време на Боксерското въстание от 1900 – 1901 г. Източноазиатската ескадра е разпределена така че да охранява германските интереси, за защита на германското консулство са изпратени допълнителни войски. Обаче няма нападения над европейците и Източноазиатската ескадра не се намесва. Към края на ноември „Шарнхорст“ се връща в строй и Крозиг се връща на него. През 1910 – 1911 учебна година „Гнайзенау“ отново печели приза на кайзера () за най-добри стрелби.

През първата четвърт на 1912 г. „Гнайзенау“ се намира в сух док в Циндао за текущ ремонт. На 13 април корабите излизат за месечен поход в японски води и се връщат в Циндао на 13 май. През юни Узлар, на поста капитан, е заменен от корветенкапитан Вили Брюнингхауз. В периода 1 – 4 август „Гнейзенау“ отплава за Пусан, Корея, където сваля от плитчина парахода на компанията HAPAG „Силезия“ и го съпровожда до Нагасаки. В края на годината „Гнайзенау“ се намира в Шанхай. В началото на декември Крозиг на поста командващ ескадрата заменя контраадмирал граф Максимилиан фон Шпее. „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ под ръководството на новия командващ предприемат поход по югозападната част Тихия океан, спирайки в Амое, Сингапур и в Батавия. Походът продължава до началото на 1913 г., двата крайцера се връщат в Циндао на 2 март 1913 г. През 1912 – 1913 учебна година „Гнайзенау“ печели наградата на кайзера за най-добра стрелба.

През април 1913 г. „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“ отиват в Япония, където Шпее и командирите на корабите виждат новия император Тайшо. След това корабите се връщат в Циндао, където остават седем седмици. В края на юни крайцерите се отправят на поход към германските колонии в централната част на Тихия океан. Намирайки се в Рабаул, Шпее получава вестта за метежа в Китай, което го приниждава да се върне в Усон към 30 юли. „Гнайзенау“ патрулира Жълто море и през октомври посещава Порт Артур. След като вълненията затихват Шпее, на 11 ноември, отново отплава за кратък поход към Япония. „Шарнхорст“ и другите кораби на ескадрата се връщат в Шанхай на 29 ноември, след което ескадрата излиза за нов към Югоизточна Азия, спирайки в Сиам, на Суматра, в Северно Борнео и в Манила.