‘’‘Барутница’’’ () е праисторическо селище от неолита край село Анзабегово, Северна Македония. Обявено е за недвижим паметник на културата. В научната литература обектът е известен и под имената ‘‘Анзабегово’’ или ‘‘Анза’’.

Местоположение Селището се намира на около 2 km южно от село Анзабегово, северно от железопътната линия Велес – Кочани, приблизително 2 km западно от гара Овче поле и около 700 m северно от пътя Велес – Щип. Разположено е върху слабо наклонена тераса с направление север–юг, представляваща последния участък от рид, спускащ се от масива Гюрище. Обектът се намира в широк завой на Светиниколската река, в район с благоприятни природни условия за ранно земеделско заселване.

Описание При археологическите проучвания, проведени от югославски и американски изследователски екипи, са проучени жилищни структури, ями и обекти с предполагаемо култово предназначение. Ямите се разпределят в няколко категории: стопански (складови) ями, ями за добив на глина и пръст за строителни нужди, както и отпадъчни ями.

В селището са проучени три жилищни постройки. Те са ориентирани посока северозапад – югоизток. Тек са открити деструкциите от глинобитна стена, която обаче е била твърде силно разрушена, за да бъде извършена надеждна реконструкция. Особен интерес представляват два обекта, първоначално интерпретирани като култови. В първия обаче липсват характерни култови находки, а извън него са открити фрагменти от керамични съдове с украса нанесена с бяла воя — триъгълни орнаменти, което поражда съмнения относно първоначалното му определяне като култово съоръжение.

Във втората сграда е открита яма с детски скелет. Анализът показва, че погребението предхожда изграждането на самото съоръжение — скелетът първоначално е бил погребан, след което над него е издградена конструкцията на сградата. И в този случай липсват предмети с ясно изразено култово предназначение. В непосредствена близост са намерени единствено каменни и костни оръдия на труда, сред които: брадва, две шпатули и три костени шила. Това е основание някои изследователи да поставят под въпрос култовия характер на сградата. При на тази сграда са открити и три огнища.

В процесът на работа София открити човешки останки, принадлежащи на 34 индивида от различен пол и възраст. Проведените антропологически анализи включват и определяне на кръвните им групи. В публикациите обаче е пропуснато да се представят подробни сведения за ориентацията и точната позиция на част от погребенията.

Първият подробно изследван скелет принадлежи на жена, починала на възраст между 12 и 21 години, с кръвна група А и силно увредени кости. Вторият скелет е открит в същия гроб и също принадлежи на жена с кръвна група А, починала на възраст между 19 и 35 години. За разлика от първия, нейните кости са сравнително добре запазени. И двата индивида са погребани по сходен начин — в свито положение (покер), легнали на лявата страна — като при първия липсва голяма част от кости. Поради сходството в погребалния ритуал се предполага наличие на близка връзка между двете погребани лица.

Третият скелет е открит в самостоятелен гроб и принадлежи на момиче на възраст между 4 и 10 години. Погребаният там индивид също е с кръвна група А и е положено в характерната свита поза (хокер). Предполага се, че погребението е едновременно с останалите погребения. В близост е разкрит и четвърти скелет, за който не са установени пол, възраст и кръвна група. Анализът на всички погребения показва, че преобладават индивидите от женски пол, както и лицата под 30-годишна възраст. Най-често е засвидетелствана кръвната група А, но са регистрирани и групи В и О. Всички погребани са положени настрани, в свито положение (поза хокер) което е характерно за неолитните погребални практики в региона.

Бележки

Категория:Археологически обекти в Северна Македония Категория:Община Свети Никола Категория:Паметници на културата в Северна Македония Категория:Новокаменна епоха в Северна Македония